Гешев е пример за това какъв не трябва да бъде един прокурор, казва Николай Хаджигенов от „Изправи се България! Ние идваме!“, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“
– Нашето усещане е, че този път сме доста по-близо до съставянето на кабинет от предния път. Има ли основание това усещане?
– Разбира се. Ние предния път въобще не бяхме близо. Така че не е никак трудно. Да, нещата вървят изненадващо добре. Условието, за да има правителство е едно-единствено, и то се нарича „правосъдие“.
– Това е вашето условие?
– Да, и на „Демократична България“ също. Но тук има пълно съгласие с „Има такъв народ“, което е приятно.
– Кои са другите политики обаче, които ви обединяват? Все пак едва ли само правосъдието е това, което може да направи тази спойка между вас, за да сформирате стабилен кабинет.
– Разбира се, но правосъдието е първа точка винаги, защото без правосъдие нямаме нищо друго. Така или иначе, ако не спрем кражбите и не променим целия процес и хората, които го управляват, тоест, управляват процеса на грабене, нищо от това няма смисъл. Иначе, разбира се, имаме други неща: зелена икономика, електронно правителство, електронно управление изобщо. Твърде много неща има. В смисъл, нормално е да имаме множество допирни точки с дребни разлики тук-там предимно процедурни, защото и трите формации идваме отвън и искаме промяна. Повечето от нас сме изцяло граждански активисти, които всеки има своя тема, примерно правосъдие, зелена енергия в моя част и т.н. Тоест, всеки има нещо, което си го влачи години наред, сега има възможност да го направи.
– Г-жа Манолова пък държи на социалните приоритети, които пък са в нейната част. В този ред на мисли смятате ли, че ще стигнете най-накрая до нещо общо?
– Смятам, че да. Това, което предлага Манолова – преизчисляване на пенсии като минимум плюс започване изобщо на социалната част е добро, но това е другата причина, поради която отново слагам правосъдието на първо място, защото без него какви социални придобивки? Няма откъде да дойдат парите или ако дойдат, те ще се крадат под някаква форма, или ще отиват някъде в трета глуха както досега, ако изобщо вървят. Така че да, това също е изключително важна тема. Доколко нещата бяха зле и без Ковид кризата, след Ковид кризата нещата станаха много, много, много зле. Защото хвърлянето на пачки от джипката и кюлчета някак си не е пример за добро управление.
– Как си представяте обаче да се случи тази реформа в правосъдието? Само главният прокурор ли е проблемът, защото изглежда, че фиксация върху неговата личност?
– Не, фиксация. Гешев е брутален негативен пример за това какъв не трябва да бъде изобщо прокурор, не главният прокурор. Хванете от образователната част, вижте възпитанието и изразните му средства, приключете с ефикасността му като прокурор, и така. Така че фиксация няма, но той е първата стъпка. Няма как да направим правосъдна реформа когато половината правосъдие трепери при споменаването на главния прокурор, който е безнаказан, самодоволен, независещ от никого и от нещо. Затова главният прокурор е първа стъпка. Без да махнем Иван Гешев като пречка, отново не можем да направим нищо. Така че на това се дължи причината, а не фиксация, че сам по себе си физическото лице Иван Стоименов Гешев – нивото е квартален милиционер. Той не пречи сам по себе си на никой.
– Като казахте квартален милиционер, вие непрекъснато твърдите, че МВР има нужда от сериозна чистка вътре в самата система.
– О, да.
– Това означава ли обаче, че редовият полицай, защото обикновено при едни такива реформи, когато започват чистки, изчегъртване или както искате го наречете, страда редовият полицай.
– Като цяло системата принципно в МВР е тотално сбъркана. Моята идея, нашата идея на коалицията, и въобще това, което чух последната седмица на срещите, които бяха на тема „Правосъдие“, те са немислими без вътрешен ред, тоест, без МВР. Всички започваме реформата от правилното място, именно от главата, тоест, отгоре надолу. Редовите полицаи като цяло би трябвало да пострадат най-малко, с изключение на тези, които трябва да пострадат, защото това са именно хората, които работят на улицата. Те трябва обаче, тези, които ще останат, трябва да бъдат преобучени и трябва да бъдат научени, че са там не заради себе си, не заради заплата си, а заради хората. Това е сложен процес, абсолютно неразбираем за немалка част от униформените служители, с които лека-полека ще се разделим разбира се. Когато почнат да разбират наистина, че те са там заради хората и да спазват закона, не да го прилагат силово според собствените си разбирания, тогава нещата ще се подредят, и тогава ще има ефективна борба с престъпността и т.н. А не униформения да раздава шутове на общо основание. Така че това е въпрос на обучение, на образование ако щете специализирано, което трябва да се проведе. Това е част от реформата. Без нея е немислимо, защото сред униформената полиция има немалко хора, които достатъчно читави и достатъчно грамотни, и те са абсолютно необучени доколкото са заливани през всичките тези години, в които работят, с изключително вредни и незаконосъобразни практики, доста често на ръба на престъплението или директно престъпление. Това трябва да се промени, и ще отнеме някакво време, но не чак толкова много.
– Знаете, че много се спекулира с подкрепата на ДПС и БСП за евентуален бъдещ кабинет. Вие обаче отдавна признахте, че няма как да се мине без тях. Коя подкрепа би била по-безболезнена, ако мога така да се изразя – тази на БСП или тази на ДПС?
– Няма как да има безболезнена подкрепа от двете политически формации доколкото те са болезнени само по себе си – последните 30 години са го доказали по всевъзможен начин. Но това е, ако щете наречете го политическа реалност. За да се случи каквото и да било от всичките тези неща, които мечтаем през годините, трябва да вземем подкрепа. Хубавото е, че ДПС вече са докарани до ръба на оцеляването в политическия смисъл на думата разбира се, и те вероятно ще бъдат готови да подкрепят. В БСП текат странни процеси, които обаче вероятно ще доведат до подкрепа на правителството, доколкото те трябва да се справят сами със себе с момента. Така че подкрепата е нужна. В крайна сметка дори тези формации искат някаква промяна – по различни цели и с различен смисъл, но техните избиратели са същите български граждани, каквито сме и ние, тоест, те също имат нужда от тази промяна, което означава, че тези формации трябва да предоставят промяна.
– Как си я представяте обаче тази подкрепа към един евентуален бъдещ кабинет – при определени политики БСП гласуват „За“ за определени проекти, при други – ДПС? Това не е ли малко разтегливо и неясно?
– Може би. Но пък от друга страна, това е чиста демокрация в истинския й вид – по определени политики определена подкрепа, определени публични договорки за постигането им и нещо повече – този модел на работа освен демократичността показва и чудесна възможност за контрол, защото когато някой не е съгласен с нещо, той или наблюдава отблизо, или ако се постигне съгласието му по дадена политика, той има грижата да осъществява контрол, което е чудесно. Такова нещо не е наблюдавано и правено у нас досега никога.
– При промяна при тази реформа, която говорите, за съдебната система, очаквате ли и ДПС да ви подкрепи? Изобщо как си представяте, че тя ще се случи във времето, тъй като това е една изключително тромава система?
– Тромава е, защото политиците в последните 30 години неистово искаха да е тромава, независимо че ни убеждаваха как трябва да работи бързо и ефективно и т.н. Напротив, те имат нужда от мудна, тромава и неработеща правосъдна система. Това сега ще се промени. Аз смятам, че ДПС са готови вече, макар и малко насила разбира се, притиснати от обстоятелствата, да подкрепят правосъдната реформа. Така че смятам, че там като цяло няма да има съществени проблеми. Ако ги има, те ще са свързани с Гешев. Но аз от миналата година смятам, че ДПС са готови на даден компромис, ако ги притиснем още малко ние или обстоятелствата да се откажат от Гешев и да гласуват срещу него, което би било чудесно. Ако не го направят, също би било чудесно, защото тогава ще имаме разделителните линии, за които вие споменахте. Това ще покаже кой е твой, кой е враг, и то враг на собствения си народ. Така че в политическия смисъл това звучи чудесно.
– Как искате да изглежда прокуратурата, на чие подчинение, ние така и не разбрахме как е по-добре – да бъде извадена от съдебната, и да бъде подчинена на изпълнителната власт. Защо именно вашата представа да отговаря на това, че обвинението ще работи по-ефективно?
– Започвайки отзад напред, както и да почне да работи обвинението в посока правосъдие, сякаш ще е по-ефективно, защото то до момента не работи така или иначе. Иначе Венецианската комисия препоръчва прокуратурата да не се закача към изпълнителната власт, доколкото в страни с неукрепнала или неизградена демокрация, каквито сме ние, това няма да работи достатъчно ефективно и по-скоро ще стане бойно поле отново на злоупотреби или възможност за злоупотреби отново ще даде. Според мен, категорично трябва да се извади от съдебната власт прокуратурата. Вече дали ще оформи като страничен независим орган, дали ще се закачи към изпълнителната власт като допълнителна форма на контрол – това са въпрос на преговори. И тук са примерно разликите в дребните детайли, които имаме ние, „Демократична България“ и „Има такъв народ“, доколкото проблемът е сложен и да кажем, че към върха водят различни пътища, но затова и се разбрахме следващата седмица да започнем разговори и по тази тема, за да можем лека-полека да изчистим нещата и да привлечем научни умове в професията и т.н., за да можем да направим правилната комбинация практически във всички области на професията, научни работници, да намерим най- най-добри и работещи, а това наистина е сложен въпрос, не е толкова лесно. В смисъл, лесно е, ако го ще правиш просто – просто махаме прокуратурата от там, където е, и я пляскаме някъде другаде. Но колкото ще работи това? Ще ми се някак си да не правим герберски неща, достатъчно ги гледахме колко са евтини в последните 12 години.
– Това ли е голямата ви мечта в политиката – да махнете Гешев от главен прокурор и да трансформирате държавното обвинение?
– Не, не бих казал. Това са просто стъпки към голямата ми мечка, която е истинско правосъдие. Всъщност, това е причината да вляза в политиката, не друга. Няма правосъдие, доколкото го имаше, те го убиха окончателно. Така че мечтата ми е просто правосъдие. Гешев е нищо. Той е дребна бурмичка, наистина неприятна, но не е нещо кой знае какво. Просто трябва да го премахнем, и нещо друго – трябва да премахнем модела „Гешев“. Трябва така да променим правилата, че повече Гешевци и Цацаровци да не са възможни, което е далеч по-важно. И тогава вече ще имаме истинско правосъдие, работеща прокуратура, която се занимава само с престъпността, а не с всевъзможни други глупости.
– Чухме, че има идея от „Има такъв народ“ вие, депутатите, да не заседавате всяка седмица.
– Да, „Има такъв народ“ го предложи още на първия председателки съвет. Това е европейска практика принципно, тоест, навсякъде парламентът не е всяка седмица работещ орган. Голяма част от парламентарната работа също трябва да се върши по комисиите. Сега, тук има друго възражение, че у нас практиката е малко по-различна. При всички положения, според мен, би трябвало малко да се подобри ефективността на парламентарната работа, с може би стъпка по стъпка да се върви именно към такъв модел. Сега, на този етап рязко да отидем от едната до другата крайност, не съм сигурен, че би бил достатъчно работещ модел, защото българските граждани са свикнали да виждат парламента работещ, и като го видят 2 седмици неработещ и вероятно ще имат възражения по темата: „Абе тия какво работят сега за тези си заплати“.
– Със сигурност.
– По моему, аз знам, че това е доста примитивно, но по моему е нужен някакъв преходен период преди да преминем към такъв тип работа. Аз съм съгласен с г-жа Митева, защото понастоящем е крайно недостатъчно неефективна работата, защото имаме един или максимум два дни комисии, и повечето народни представители са с една или две, тоест, ако ще се работи ефективно е нужно просто време, след което не остава време за парламентарната работа. И имаме нужда от подобряване на процеса, за да се повиши ефикасността на работата. Иначе 24 часа в денонощието просто не са достатъчни.
– Има ли значение кой ще бъде министър-председател на предложеното от „Има такъв народ“ правителство?
– Ключово значение не би трябвало да има. Ако политиките са правилни, ако начинът, по който се постигат, е правилният и добрият за гражданите начин, името на премиера няма съществено значение. Трябва да приключим с тази лидерска идея, че ние сме стадо, пък овчарят е важен, защото ще ни побутва с гегата. Това го гледахме при Борисов, и не само, и това е отвратителен модел.
източник: агенция „Фокус“, интервю на Евелина Бранимирова
