Проф. Светлана Шаренкова:
В Русия от 17 до 19 септември се проведоха поредните избори за Държавна дума. Активността към момента е над 49%, като не е отчетен вотът от електронното и дистанционното гласуване (за сравнение активността в България за парламент на 11 юли т.г. бе 42%). В Руската федерация 225 депутати се избират мажоритарно, а 225 по партийни листи. Партията на президента Владимир Путин „Единна Русия”, която печели половината от пропорционалните гласове и 194 мажоритарно избрани депутата, е на път да получи конституционно мнозинство от две трети в Държавната дума.
От месеци в Русия тече активна предизборна кампания, а в трите изборни дни във всеки регион и изборна секция имаше чуждестранни наблюдатели и застъпници на кандидат-сенаторите. Руската изборна система е значително по-модерна от нашата – с електронно и дистанционно гласуване, с адекватно съчетаване на мажоритарен и пропорционален вот, с националната програма „Лидерите на Русия”, която подготвя млади компетентни и образовани хора, които биват интегрирани в политическите партии и управлението на страната.
С други думи, твърденията на Европарламента и западните ястреби, че руските избори са манипулирани или недемократични са абсолютна лъжа и далеч от реалността във великата северна държава.
През последната седмица Европарламентът сътвори един истински бисер на политическата конфронтация – обяви, че няма да признае руските избори още преди те да са се провели!? Европейските елити, които от години са индоктринирани с русофобия, сякаш не виждат, че Европа затъва в идейна, политическа, институционална криза, че без диалог с Русия няма да преодолеят собствените си проблеми. И въпреки огромните си претенции, те са неадекватни и недалновидни за реалните проблеми на европейските народи, които съвсем не страдат от русофобските комплекси на своите правителства.
Убедителният резултат на „Единна Русия” е истински политически феномен. Не само защото Русия от 2014 г. постоянно е „наказвана” със санкции и заплахи, облъчвана е с мощна и добре платена пропаганда срещу националния лидер Владимир Путин, но и защото все пак има умора както от дългите години във властта, така и от COVID-кризата и съпътстващите я социални проблеми. И въпреки тези фактори, руският народ даде своето доверие към своя президент Владимир Путин, който за 21 години успя да върне на Русия националната гордост и ролята на световна сила. Успя да спре разпада на Русия, да ограничи влиянието на западноориентираните олигарси и разграбването на най-голямата по територия и богата на природни ресурси държава в света. Той възстанови единството на страната и многобройните й региони, етноси, националности и религии. А неговият лидерски авторитет и решителност върна Крим към своето историческо Отечество – Русия с вота на 97% от жителите на полуострова. Под негово ръководство се формира нова национална доктрина, базирана както на традиционните ценности, православието и историческите достижения, така и на модерната държавност, духовността, науката и технологиите. Отстоява визията за новия многополюсен свят (по концепцията на акад. Евгений Примаков), в който държавите трябва да си сътрудничат и взаимно да уважават суверенитета и начина си на живот. Владимир Путин укрепи ролята на Русия като фактор в организации като БРИКС, като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, стана лице на надеждата за милиарди хора по света, които не желаят едноличното господство и агресивната намеса на САЩ във вътрешните им работи и налагането на техен гръб на чужди, несвойствени цивилизационни и политически модели.
В последните години Путин и неговият екип сложиха акцент върху социалната политика и възраждането на солидарната държава в Русия, заради което получиха високата оценка на руските избиратели.
Не на последно място сериозна роля за добрия резултат на „Единна Русия” имат и водачите на нейната парламентарна листа, където бе намерен баланс между утвърдени политици и нови лица. Убедителни водачи на листата са уважаваните сред народа ръководители – дипломатът от световна величина Сергей Лавров и военният министър и армейски генерал Сергей Шойгу.
Лидерският модел „Путин” е в посока не само на силна и възраждаща се държава, а нов модел на реалната политика на ХХI век– насочена към интересите и проблемите на обикновения човек. А когато властта е в диалог с гражданите, то и резултатите го показват!
