Газовата връзка с Гърция се забави поради действие, или не – правилното е да се каже поради бездействието на правителството на Борисов близо две години. Хвърлиха се всички усилия, за да се завърши „Турски поток“, който също закъсняваше, беше зарязан и продължава да бъде зарязан строежът на тази връзка, която трябваше да бъде завършена – забележете – още юли тази година, казва Еленко Божков – енергиен експерт, бивш член на КЕВР, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“
– Продължаваме по темата с цените на тока, на природния газ и има ли начин те да бъдат обуздани. Наш събеседник Еленко Божков – енергиен експерт, бивш член на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), а понастоящем член на Стратегическия съвет към държавния глава. Да започнем най-напред с това, че „Булгаргаз“ поиска ново увеличение на цената на газа. В момента КЕВР мисли по темата. До какво обаче ще доведе това?
– Най-напред ще доведе до това, че януари КЕВР ще бъде принуден да увеличи цената на топлинната енергия, от там – цената, на която се изкупува съпътстващо произвежданата електрическа енергия. И от там ще се наложи увеличението на т.нар. такса „Задължение към обществото“, която заплащаме всички – и битови потребители, и небитови потребители, да кажем иначе бизнесът, защото с тази такса „Задължение към обществото“ се компенсират премиите между пазарните цени и преференциалните цени за топлофикациите, за електрическата енергия. И от там, като се увеличи тази такса „Задължение към обществото“, ще нараснат и сметките за електрическа енергия. Значи ще има две увеличения. Това беше потвърдено и на пресконференцията, която беше дадена оня ден в Министерски съвет, и от Иван Иванов, като той се измъкна ловко с това да не отговори на въпроса „Колко ще бъде увеличението?“, защото не се знае как и с колко ще се увеличи цената на природния газ до края на декември тази година, защото увеличаването непрекъснато нараства и продължава. Но тук аз бих задал един друг въпрос – защо ние не можем да ползваме азерския газ, за който имаме договор от вече две и повече години? Не, даже четири години, от времето още на Орешарски. Защо не можем да ползваме този газ, който в момента е два пъти по-евтин от газа, който потребяваме?
– Е защо не можем?
– На този въпрос дължи отговор директорът на „Булгаргаз“. Това са 1,3 милиарда кубически метра годишно, които ние не получаваме. Тръбата, по която можеше да се доставя този газ, все още не е завършена. Това е връзката с Гърция. Тя се забави поради действие, или не – правилното е да се каже поради бездействието на правителството на Борисов близо две години. Хвърлиха се всички усилия, за да се завърши „Турски поток“, който също закъсняваше, беше зарязан и продължава да бъде зарязан строежът на тази връзка, която трябваше да бъде завършена – забележете – още юли тази година. Поради форсмажорни обстоятелства срокът беше удължен до декември, но след декември се дължат неустойки и те са по 90 000 евро на ден. Какво ще се случи – не знаем.
– Има ли механизъм, по който да може държавата да се намеси по някакъв начин енергийния пазар?
– Това, което може да направи държавата, би могла да направи при извънредни обстоятелствата като тези, е да търси начин за евентуално ограничаване на износа. Въпреки че сме заплашени от санкции от страна на Европейската комисия и Европейския съюз, ако ние ограничим износа. Но в същото време виждаме, че Франция ограничава износа от своите атомни централи, така че да може нейните потребители да се ползват първи от по-ниските цени от ядрените централи на Франция. Същото би могло да се направи и при нас, само че трябва да се намерят законови пътища. Т.е. трябва да се водят разговори с Европейския съюз как това да не бъде възприето като държавна помощ. Или другият начин е да се търсят възможности за намаление на данъците, като например данък „Добавена стойност“ за определен период. Аз не съм финансист и не зная как може да стане това, но това е една възможност, чрез която държавата може да се намеси. На трето място: трябва да се търсят възможности за ограничаване влиянието на нарастването на цените на въглеродните квоти – пак с разговори на европейските министри на енергетиката и Европейската комисия. Защото самите членове на Европейския съюз вече поставят този въпрос за галопиращото нарастване на цените на квотите. Вероятно знаете, че се предвижда намаление на общия обем на квотите за страните от Европейския съюз с още 25% от Общността, което означава, че цените на въглеродните квоти вероятно ще нараснат над 100-120 евро за емисионна квота. Това означава ново увеличение на цените на електрическата енергия, защото тия квоти се плащат и са разходи на централите, произвеждащи електрическа енергия, което след това ще отиде в цените.
– Може ли да се сметне, че в момента изкуствено повишението на цените на електроенергията се задържа на едно ниво, както вече казаха някои експерти – г-н Иван Иванов пази социалният мир в страната? И да не би това изкуствено потискане януари месец да доведе до там, че рязко да скочи цената на тока и с това за завършим
– Не. Там цената не се потиска изкуствено. По-скоро това, което беше направено в интерес на продължаване на работата на „Марица-изток“ 2 и срещу пазарната логика, беше въвеждането на „Марица-изток“ 2 в регулаторния микс, което беше намерено начин да бъде компенсирано, така че да не се отрази върху цената на гражданите. Това, което се прави, за да се държат цените – широко използване и по-голямото използване на енергията от атомната централа в т.нар. регулиран микс. Но там има достатъчно големи количества. Ще ви дам примера или обяснението: атомната електроцентрала произвежда 15 милиарда киловатчаса годишно. От тях за бита се използват, т.е. на ниска цена се използват едва 3 милиарда. Т.е. ако ние от януари месец използваме отново възможността да увеличим количеството енергия от атомната централа, ще можем да задържим цените за бита в разумни граници и да намалим влиянието на това увеличение такса „Задължение към обществото“, за което говорих преди малко, върху битовите сметки на гражданите. Не е никак сложно нито за обясняване, нито за реализация.
Източник: агенция „Фокус“, интервю на Евелина Бранимирова
