Още в самото начало на дискусията Вигенин призова изрично да се подчертае, че „България запазва досегашната си политика и че се придържа към Рамковата позиция приета от парламента през ноември 2019 г.
България запазва единната си позиция спрямо Република Северна Македония /РСМ/. Това записаха участниците в подготовката на коалиционното споразумение за съставяне на новата управляваща коалиция.
Отношенията с РСМ бяха оставени за края в дебата по външната политика на следващото правителство. В него участваха Кирил Петков, Даниел Лорер и Асен Василев, от „Продължаваме промяната“, Кристиян Вигенин от БСП, Димитър Гърдев от ИТН и Стефан Тафров от ДБ.
В продължение на около 40 минути участниците уточняваха основните точки от двустранните ни отношения с РСМ. Още в самото начало на дискусията Вигенин призова изрично да се подчертае, че „България запазва досегашната си политика и че се придържа към Рамковата позиция приета от парламента през ноември 2019 г.“ От ПП на няколко пъти се опитаха да не включват изрично в текста Рамковата позиция, но в крайна сметка в окончателния текст се запази формулировката, че България запазва досегашната си позиция по отношение на РСМ.
„Според нас българската външна политика трябва да се основава на няколко принципа – спазването на принципите на международното право, отстояване на многостранния подход в международните отношения, защита на суверенитета и националната цялост на държавите, добросъседство и регионално сътрудничество, подкрепа за българските граждани, пребиваващи постоянно или временно извън България, системни усилия за намаляване на военното противопоставяне в близките до България региони“, каза още Вигенин.
Кристиан Вигенин посочи основните елементи на левицата в сферата на международните отношения:
1. Подкрепа за активизиране на регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа и продължаване на политиката на разширяване на Европейския съюз със страните от Западните Балкани
– Осигуряване на политическа и финансова подкрепа за развитие на инфраструктурата и свързаността на страните от региона с акцент върху Коридор №8.
– Да се отстоява съблюдаването на правата на българските национални малцинства в Република Сърбия и Република Албания като елемент от подготовката на страните за присъединяване към ЕС.
– Да продължат усилията в отношенията с Турция за постигане на справедливо решение за обезщетяване наследниците на тракийските българи, прогонени от Източна Тракия и Мала Азия.
– Създаване на обезпечена финансова национална политика за развитие на отношенията със съседните страни.
– Един от проблемите с регионалното сътрудничество и двустранните отношения с някои от страните е, че няма почти никаква координация между министерствата и институциите относно това какво прави България по инициативите за отделните страни.
2. Работата с българите в чужбина – необходима е нова стратегия, която трябва да реши няколко неща:
– Нова нормативна уредба;
– По-добра координация между водещите институции;
– По-голям финансов ресурс за обезпечаване на политиката към българските общности зад граница;
– Функциите на Министерството на образованието за българските училища в чужбина, трябва да има по-високо културно присъствие там;
– Мерки за запазване и развитие на етническата, езиковата, културната и религиозната идентичност на българските национални малцинства в Украйна, Молдова, Сърбия и Албания.
3. Пълноценно използване на възможностите на България като Черноморска и Дунавска държава:
– Разширяване на взаимодействието на страните от Черноморския регион в сфери като търговия, транспорт, туризъм и енергетика;
– Усилия от наша страна за деескалация на напрежението между Черноморските държави Украйна и Русия и за намаляване на противопоставянето между НАТО и Русия в Черно Море;
– Участие в утвърждаването на инициативите в Дунавския регион.
4. Нормализиране на отношенията с Руската Федерация:
– Приоритетни сфери на сътрудничеството с Русия са икономика, енергетика, култура и образование.
– Нуждата от провеждане на политика от страна на България за поетапна отмяна на санкциите на Европейския съюз, наложени на Руската Федерация и реципрочна отмяна на руските санкции спрямо Европейския съюз.
5. Стратегическите отношения със САЩ остават приоритет за българската политика както на двустранно равнище, така и в рамките на НАТО. Поставя се и въпросът за премахване на визовия режим за българските граждани.
6. Смятаме, че България трябва да работи за задълбочаване икономическото сътрудничество с Китай и то в сфери като конкретни инвестиционни проекти в инфраструктура, информационни технологии, земеделие, здравеопазване, култура и образование.
7. Ефективна и модерна дипломатическа служба:
– Пресичане на тенденциите за политизация на българската дипломатическа служба и изграждането на професионални кадри.
– Засилването на ролята на Министерството на външните работи за развитие на външноикономическите връзки, за привличане на чуждестранни инвестиции и за гарантиране на енергийната сигурност.
– Дигитализация на всички консулски услуги.
8. Участието на България в общата външна политика и политиката за сигурност на ЕС:
– Реализиране на важни за България външнополитически цели, чрез общата външна политика на ЕС – да не бъдем само обект, а субект.
– Усилие за разширяване на участието на български дипломати в европейската служба за външна дейност.
Кристиан Вигенин засегна въпроса с Истанбулската конвенция, която не може да бъде приета особено и след решението на Конституционния съд. Трябва да приемем в българското законодателство закони за борбата с домашното насилие и насилието срещу жени.
Темата за Република Северна Македония социалистът определи като принципен въпрос, на който трябва да се търси трайно и устойчиво решение на спорните въпроси като предпоставка за напредък в процеса за присъединяване на страната в ЕС. Това да става при последователно отстояване на националните интереси на България и без да се правят компромиси по отношение на историческата истина, основана на документи и факти.
Winbet – удвои тръпката от играта! (18+)
– Трябва да се поддържа широкото съгласие на българската политика към Република Северна Македония, включително с препотвърждаване от бъдещото Народно събрание на основните елементи от Декларацията на 44-то Народно събрание.
– Да се придържаме към рамковата позиция на Република България относно разширяването на ЕС и процеса на стабилизиране и асоцииране, която доста сериозно разписа българската политика.
– Трябва да бъде създадена съвместна работна група с участието на представители на законодателната и изпълнителната власт и експерти, която да изготви преглед на постигнатото до момента и да предложи мерки за осъществяване на напредък по тази тема.
– Трябва да има пътна карта, в която да се отбележат ясно ангажиментите на РСМ и на България преди началото на преговорите, по време на преговорите и преди евентуалното присъединяване. В тази карта трябва да се включат чувствителните за България въпроси и те трябва да бъдат част от преговорната рамка.
– Паралелно с това трябва да се изготви средносрочна програма за развитието на отношенията с РСМ, която да обхваща всички основни аспекти – икономика и бизнес, транспорт, туризъм, култура, европейски въпроси.
Кристиан Вигенин допълни още следните приоритети на левицата в международните отношения:
– Като позиция България е в ядрото, а не в периферията на Европейския съюз.
– Недопускане прилагане на двойни стандарти и развитие на съюз на две и повече скорости.
– България да е пълноправен член на Съюза с ясна стратегия и последователни държавни усилия.
– По-голяма прозрачност в процеса на вземане на решения по европейските въпроси чрез засилване на ролята на Народното събрание.
– Ускоряване на работата по одобрението и реализацията на Плана за възстановяване и устойчивост.
– Бързо финализиране на споразумението за партньорство с Европейската комисия с цел достъп до европейските средства от новия програмен период. Трябва да има вицепремиер по европейските въпроси, който да координира работата.
– Работа за приемане в Шенгенското пространство без допълнителни условия.
– Подкрепа за присъединяване към Еврозоната, но при две условия – гаранция за запазване на сегашния курс на лева към еврото, както и план за елиминиране на възможни негативни ефекти по отношение на доходите и спестявания на гражданите.
