Какво кара Румен Радев да забрави своето словенско послание към Скопие и да се ограничи само до правата на българите в Северна Македония?
Велизар Енчев, „Епицентър.бг“
Текат последните дни на служебното правителство на Стефан Янев, остават още два месеца до края на първия президентски мандат на Румен Радев.
А точно след две седмици – на 14 декември, ще се проведе последната за годината среща на върха на ЕС, на която Брюксел очаква България да даде „зелена светлина“ за присъединяването на Скопие и Тирана към ЕС.
И точно в този момент, по инициатива на македонския премиер в оставка Зоран Заев, се проведе телефонен разговор с Румен Радев.
Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на България за компромис, който ще му даде глътка въздух за оставане на премиерския пост, капитулацията на София може даже да го направи национален герой.
Всъщност „компромисът“ в преговорите по оста Скопие-София, както го наричат в Брюксел, е другото име на капитулацията. Но езикът на дипломацията е такъв – той обилно захаросва горчивите решения, за да се преглътнат по-лесно от губещата страна.
Защо обаче премиерът на Северна Македония търси диалог с държавния глава на България, а не с колегата си Стефан Янев?
Поне за мен отговорът е един – защото цялата изпълнителна власт все още е в ръцете на Румен Радев и само от него зависи позицията ни по „македонския въпрос“.
И как протича този телефонен разговор, който днес е централна тема в скопските медии?
От официалното съобщение разбираме, че по време на разговора са обсъдени аспекти от двустранните отношения между България и Република Северна Македония, ефективното спазване на правата на хората, които открито се изявяват като българи в югозападната ни съседка, както и европейската перспектива на страната…
И нито дума за „системното унищожаване на българското културно- историческо наследство в Северна Македония, за изкореняването на езика на омразата и превратното тълкуване на българската история в учебниците и музеите…“
Цитатът не е мой, това са думи на президента Радев, изречени на Срещата „ЕС-Западни Балкани“, провела се на 6 октомври т.г. в Словения.
Какво кара Румен Радев да забрави своето словенско послание към Скопие и да се ограничи само до правата на българите в Северна Македония?
И защо България изобщо повдига такъв въпрос, след като е ясно, че той е нож с две остриета?
Да настояваш за вписване на българско малцинство в македонската конституция е не само наивно, но и опасно. Тази идея, впрочем приета с ентусиазъм в Скопие, води до две неблагоприятни за България последици.
Първо – така ние признаваме, че „македонският етнос“ няма нищо общо с българския, второ – даваме международно-правно основание на другата страна да иска признаване на „македонско малцинство“ в Пиринския край.
Нека не си затваряме очите пред истината – това ще са две катастрофални за нас признания, водещи до пренаписване на Средновековната и Възрожденската ни история според македонисткия прочит.
Защо в телефонния разговор със Зоран Заев държавният глава загърбва позицията си от 6 октомври и поставя акцента върху несъществен въпрос в преговорите, при това въпрос, който жертва националните ни интереси?
Дали причината не е в една публикация на „Фигаро“ (10 ноември т.г.), уведомяваща ни за следното: Президентът Eмaнюeл Мaкрoн e изпрaтил тeлeгрaмa дo фрeнcкитe пocлaници в Eврoпa, в която в императивен тон обявява твърдото си намерение дa cтaртирa eврoпeйcкитe прeгoвoри c Aлбaния и Ceвeрнa Мaкeдoния дo крaя нa гoдинaтa.
Oпрeдeлeни ca двe ocнoвни дaти. Eднaтa e 14 дeкeмври, когато е планирана годишната среща на ЕС. Втoрaтa дaтa e 31 дeкeмври, когато трябвa дa зaпoчнaт рeaлнитe прeгoвoри зa приcъeдинявaнe.
Целта на Макрон е една – „македонският въпрос“ да се реши скоростно и на 1 януари 2022 г. Франция да поеме шестмесечното председателство на ЕС с един проблем по-малко.
Наистина, защо държавният глава ревизира словенската си позиция?
Дали пък в последните дни на служебния външен министър президентът не възприема призива на Светлан Стоев отпреди три месеца, когато той поиска да се откажем от „червените линии“ в преговорите със Скопие и вдигнем „бялото знаме“ през македонизма?
