„НКЖИ е задължена да поддържа линията, но няма превоз, който да плаща за услугите… Това е част от политиката, където трябва да се балансират проблемите“, казва бившият транспортен министър
За момента липсват конкретно обявени мерки за прокарването на амбициозната инфраструктурна програма на правителството. Трябва да се изготви стратегията на България като транзитна държава и на базата на това да се определят приоритетните проекти, а София трябва да работи заедно със съседните си държави, за да може тези проекти да са част от по-голямата европейска транспортна мрежа. Това коментира Петър Мутафчиев, председател на Форум за балкански транспорт и инфраструктура и бивш министър на транспорта, в ефира на предаването „В развитие“ по „Bloomberg“.
Правителството обяви тази седмица програма за 12 млрд. лв за довършването на АМ „Хемус“, „Струма“ и „Черно море“, нови четири или пет моста на р. Дунав, два или три тунела под Стара планина. Програмата ще бъде предшествана от анализ какво е реалистично да се изгради.
„Правителството трябва да подготви сериозна инвестиционна програма за цялата транспортна система – говори се за автомагистрали, но не чуваме за нито един от ЖП проектите, които са приоритет и за България и за Европейския съюз.“
Инфраструктурата е важна, но тя е част от транспортната система, която трябва да бъде ефективно балансирана, каза Мутафчиев.
Необходимо е да се обърне внимание на железопътния транспорт – заради неговата важност не само за България, но и за ЕС – но не само като пътища, а и като подвижен състав.
Скорости до 160 км/ч по железопътни линии в България – какъвто проект обяви Европейската комисия за важните линии в континента – са възможни и са били залегнали в споразумение на балканските държави. „За съжаление след 2011 г. работата по това споразумение спря.“
България има линия за 160 км/ч между Пловдив и Свиленград от близо 7 години, но няма влак, който да се движи по нея, напомни Мутафчиев.
„НКЖИ е задължена да поддържа линията, но няма превоз, който да плаща за услугите… Това е част от политиката, където трябва да се балансират проблемите.“
Държавата трябва да има и добра идея как и кога ще финансира тези проекти, за да не плащат данъкоплатците сметката за тези проекти, каза Мутафчиев и даде за пример изпуснатите възможности за финансиране на АМ „Хемус“, след като правителството през 2012 г. не е успяло да защити значимостта на пристанище Варна пред ЕС.
България трябва да работи заедно със своите съседи за подобни големи проекти, смята Мутафчиев. Заедно с Турция и Румъния проект като АМ „Черно море“ може да е много повече от скоростен път между Бургас и Варна, а и открива възможности за различни начини на финансиране извън чисто държавното. По подобен начин връзката между АМ „Струма“ и АМ „Тракия“ – проектът за магистрала „Рила“ – трябва да включва и Северна Македония.
Ако има необходимост за увеличаване на връзките между България и Румъния, изграждането на нови мостове през р. Дунав– или други начини на транспорт – е добра идея, особено ако се свързва с транспортната връзка север – юг в Европа. Но това трябва да включва и подобряване на свързващата пътна инфраструктура, смята Мутафчиев.
