Наследихме ужасен пъзел от зле управлявани обекти, заяви премиерът
Наследихме огромен проблем с язовирите, който трябва да се реши. Това заяви премиерът Кирил Петков след заседанието на МС. По думите му липсва обща стратегия, по които да се управляват обектите.
„Налице са рискови обекти в кризисно състояние. Ще изготвим обща стратегия с всички министерства, както и работна група по темата, за да сме сигурни, че имаме ясен механизъм за управлението на тези язовири. Дано това да се случи бързо, за да не ни изненада пролетта”, обясни той.
За пример министър-председателят посочи язовир „Огоста”, чието състояние е критично.
„Нужни са ясни законови промени. Нормативната уредба не е ясна. Много обекти имат повече от един собственик, имаме непредадени язовири от министерствата. Абсолютна бъркотия е. Имахме 430 язовира, които са в ДКК. От тях само 10 бяха ремонтирани, те обаче не бяха част от най-опасните като „Огоста”. Язовир „Огоста” е вторият по-големина язовир в страната. Стената му изглежда, че не е критична, но вече има индикации, които показват, че ако не вземем мерки има опасност през следващите месеци критичността да се покачи. Не можем да рискуваме и да си прехвърляме проблема. 35 язовира са в критично състояние, но няма регистър на обектите. Липсва и ясна стандартизация за това кой колко е опасен. Наследяваме ужасен пъзел от недобре управлявани обекти, с реален риск. Има опасност тази критичност да се покачи, ако не се вземат незабавни мерки. Оказва се, че има липсва и на средства. Отделение 500 милиона лева в ДКК ги няма. Язовирите не са ремонтирани, ситуацията не е приоритизирана. Последните 30 години не е ясно кой какво е правил”, каза още той, цитиран от NOVA.
Кирил Петков коментира и предвиденото изваждане на Агенцията по горите от земеделското министерство.
„Не съществува проблем по тази тема. В коалиционното споразумение ясно е разписано, че това ще се случи. Действаме по план”, допълни премиерът.
След заседанието на Министерски съвет Кирил Петков обяви още, че държавата ще компенсира битовите потребители на газ. Помощта за домакинствата за декември ще бъде 26.77 лева за мегаватчас, а за януари – 42,33 лева за мегаватчас. Помощта за бизнеса заради високите цени на тока ще бъде до 250 лева за мегаватчас за януари, предава БНР.
В средата на правителственото заседание премиерът Кирил Петков обясни: „За газа, сметката в началото на февруари, която ще е за януари, ще включва декември и януари, така че искам да успокоя всички, които са видели по-високите сметки за ток и газ, че това, което ще се случи във февруари, ще видят значително по-ниски сметки и се надявам точно когато е най-трудно, затруднението, особено ако имаме по-студени дни, това ще може да даде някаква компенсация“.
„По-високата цена, която някои от потребителите в момента виждат, е на база на новите цени, които бяха сложени през миналото лято. С други думи, няма нови цени за битовите потребители и ние в момента работим много усърдно, така че и когато махнем мораториума на тези цени, да няма никакъв остър скок в тях. Искам да успокоя всички, че битовите цени за декември месец, които сега се плащат през януари, са на база на цените от лятото“, уточни премиерът.
