Има ли реални данни, че похарчването на 343 млн. лв. за проучване на геотермални източници за производство на електроенергия, няма да доведе до резултат, който клони към нула?
Този въпрос зададе Росица Кирова, член на комисията по енергетика и заместник председател на Народното събрание на министъра на енергетиката Александър Николов по време на заседание на парламентарната комисията.
В Плана за възстановяване и устойчивост, в частта “Зелена България” има заделени 343 млн.лв. за геотермална енергия. По-точно за проучвателни дейности по пилотен проект за геотермални мощности, за създаване на лаборатория за проучване на геотермален потенциал на 6 локации, за потвърждаване на съществуващите залежи и изграждане на пилотна геотермална централа за топло- или електроенергийно производствво.
Преди повече от месец въпрос за тези намерения г-жа Кирова зададе към министър Асен Василев в рамките на парламентарния контрол. Тя попита на какво се базират проучванията и кое дава увереност, че почти 350 милиона лв. трябва да бъдат похарчени точно за тази цел. Това е въпросът, който не получи отговор, заявава Росица Кирова. По думите й, става дума за средства, които биха могли да се използват, за да се подобри енергоразпределителната система, преносната мрежа и да бъдат диверсифицирани източниците ни на енергия.
Заместник-председателят на парламента припомня, че в своя отговор тогава Асен Василев е подчертал, че са проведени срещи с фирми, според които България е точно толкова подходяща, колкото Турция, за да добива електроенергия от термални източници. Седмица по-късно на среща с бизнеса, при обсъждане на плана, той е обявил, че в тази сфера има изключително оскъдни данни, че се работи с проучвания, правени преди повече от 20 г. и няма увереност какъв ще бъде резултатът след проучванията.
Росица Кирова отбеляза, че нашите води са ниско температурни и трудно могат да произведат електрическата енергия, която беше заложена като цифри при представянето на плана в част „Енергетика“. И това не е субективно впечатление, а констатация на професионалната общност, която проучва и се занимава с геотермалните води на България, допълни тя.
„Една скъпо струваща авантюра на стойност 350 млн. лв. няма как да не ни тревожи. Това е изключително безотговорно начинание, чиято цена ще плати българският народ.“ В тази връзка заместник председателят на парламента Росица Корова още преди месец отправи предложение за преосмисляне на решението. „Стойността на термо минералните ни извори е безспорна и тя би могла да се ползва за съживяване на цели региони и ускоряване на икономиката там. Но за целта е нужен друг подход и различно отношение към този ресурс.“
Уверението, което тя получи след въпроса за водите и енергийния им потенциал, не произведе решение.
„За жалост до 2026 г. от ПВУ трябва да има резултат, а не предположения. Средствата трябва да са успешно усвоени. Не мисля, че е моментът да се правят подобни експерименти.“-заяви г-жа Кирова.
„В комисията енергийният министър не отрече, че картите за геотермалните източници са много стари и данните оскъдни. Но той явно не разбира, че този добив не просто трябва да е възможен, но и ефективен. Когато изразходваме публични средства, трябва да търсим максимална ефективност. Да излезем от теорията, да обследваме и приложим най-доброто решение“, каза още Росица Кирова.
Тя посочи, че има много примери на оранжерии, които са били отоплявани с термални води и които във времето са преустановили дейност, поради намаляващ дебит на източника. „Дали не биха били по-полезни водите ако се ползваха за лечение и профилактика, особено в случаите на води с лечебни минерални свойства? Как е възможно да се сравняват българските термални води с тези по анадолския разлом или тези в Исландия? Кой ще понесе отговорността за този скъп експеримент на стойност 343 милиона лева? Отговори ще получим във времето, заедно с поредния скъпо струващ ни урок“, каза в заключение заместник-председателят на Народното събрание.
