На 26 юни 2022 се навършиха седем години от кончината на големия руски и световен учен, теоретик на международните отношения, дипломат практик академик Евгений Максимович Примаков. Имах честта да го познавам и да ме напътства в полето на научните изследвания, да бъда издател на български език на неговите непреходни трудове и мемоари. Акад. Примаков бе голям и искрен приятел на България, бе личност с необятна култура и незабравимо човешко присъствие.
Съдбата, стъпвайки върху знанията и опита му, е изпращала Евгений Примаков в много и различни професионални и творчески сфери, където той е оставил трайна диря. Акад. Примаков е бил журналист и кореспондент в горещите точки в Близкия изток, където изпълни и деликатни дипломатически месии. Ръководил бе големи мозъчни центрове към АН на СССР и РФ със световна известност – институтите по изтокознание и за световна икономика и международни отношения, ръководи последния съветски парламент и бе пръв шеф на руското разузнаване, а след това оглави руската дипломация и бе премиер на Русия, номиниран консенсусно между политическите партии като единствения лидер, който е способен да овладее тежката икономическа криза в края на 90-те години на ХХ век. Символичен, но знаков личен акт на акад. Примаков се случи, когато обърна самолета над Атлантика и отказа да кацне във Вашингтон в деня, в който колективният Запад нападна суверенна Югославия и бомбардира славянска и православна Сърбия. Това бе първата решителна лидерска крачка към връщането на достойнството на Русия след поредицата срамни и предателски компромиси, на разпад от времето на Горбачов и Елцин.
Стъпвайки върху традициите на руската дипломация, акад. Евгений Примаков стана основател на съвременната руска дипломация, а нейните модерни принципи са ненамеса в чуждите дела, уважението към различията и спецификите на другите държави, стремежът към защита на националния интерес, отказът от силова дипломация и налагане на своя модел на развитие.
Неслучайно достойни наследници на делото му са дипломат № 1 на днешния свят Сергей Викторович Лавров и плеядата руски посланици, работещи с изключителен професионализъм и патриотизъм, сред които е и Н. Пр. Елеонора Митрофанова.
Но връх и венец на многостранното дело на акад. Примаков бе епохалната по своята значимост и актуалност Концепция за многополюсния свят, която той формулира във времето, когато мнозинството учени и политическите елити конформистки аплодираха „края на историята” и приемаха като „хилядолетно” конюнктурното възцаряване на американското глобално господство.
Днес научнообоснованите теории и прогнози на акад. Евгений Примаков се сбъдват с абсолютна точност – еднополюсният свят рухва, макар и драматично, се ражда нов световен ред, в който славянска и православна Русия и социалистически Китай заемат своите места в глобалния ред, а народите отказват да приемат налаганите им отвън модели на глобализъм, неолиберализъм, евро-атлантическите „ценности”, които днес САЩ изнася, както някога СССР изнасяше революция…
Идеите за многополюсния свят сближиха два от най-големите световни дипломатически умове – акад. Евгений Примаков и д-р Хенри Кисинджър, който и днес е един от защитниците на политиката на стремежа към мир, зачитане на реалностите за диалог между Запада и Москва. Ето защо акад. Примаков ни липсва толкова много – като човек и като държавник.
Поклон пред светлата му памет и пред историческото му дело!
Интелектуалната енергия е вечна и затова ще кажа: Благодаря ти, учителю!
Проф. Светлана Шаренкова
