Те приемат йерархичен порядък, в който всеки си има място и няма нужда от повече обяснения защо е там и как системата е изградена по този начин. Йерархията в организациите се смята за отражение на изначални неравенства, централизацията е популярна, от подчинените се очаква да им се нареди какво да правят, а идеалният шеф е автократ, който командва, но е доброжелателен към подчинените си и им раздава бонуси.
Ако по това описание се разпознават реалностите в българското общество, политика и бизнес, значи анализаторите от финландската консултантска компания Hofstede Insights са си свършили добре работата. Ето още едно тяхно наблюдение:
„България е колективистично общество. Това се демонстрира от тясното и дългосрочно ангажиране с „групата“ – било тя семейство, роднини или по-широка мрежа от връзки. Лоялността в колективистичната култура е от първостепенно значение и стои над повечето останали обществени правила и регулации.
Обществото насърчава силни взаимоотношения, при които всеки поема отговорност за членовете на своята група. В колективистичните общества нарушаването на правилата води до срам и загуба на уважение от останалите, взаимоотношенията работодател/служител се възприемат от морална гледна точка (като вид семейна връзка), решенията за наемане и кариерно повишение взимат предвид отношението към служителя в неговата група; управлението е управление на групи.“
Hofstede Insights съществува от 35 години и помага на някои от най-големите организации и компании в света да подобрят работата си и да разбират по-добре познати и непознати култури и държави.
Казано иначе, екипът прави разбираеми абстрактни концепции, като използва подхода на нидерландския социолог Хеерт Хофстеде, един от най-влиятелните изследователи на това как ценностите на работното място са повлияни от културната среда. Той е признат и като създателят на първия емпиричен модел на измеренията на националната култура, работи по модели на организационната култура и идеи, залегнали в психологията и мениджмънта.
Така Hofstede Insights създават модел, представящ в много кратка форма характерните особености за обществата в десетки държави, използвайки шест базови показателя (т.нар. 6-D Model). Благодарение на интерактивен инструмент всяка анализирана държава може да бъде сравнена едновременно с още до три други.
източник: Дневник











