Изборите не са решение, казва Мика Зайкова, икономически анализатор и финансов експерт от ИТН, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“
- Нека да не се правим на повече католици от папата и да мислим, че всичко започва от нас. По-добре да се слушаме един друг и да седнем, и наистина да хванем юздите на тая държава и да я оправим
- Все още нашият бизнес работи както трябва. Хайде да послушат малко бизнеса и да послушат синдикатите. Там има добри специалисти и те говорят искрено и откровено
- Не може да кажем, че „Да, България!“ и БСП са партии, които са дружки. Не, не са. Но както виждате, те правят компромиси. И дали ще е начело БСП или „Да, България!“ – няма никакво значение. Важното е да се разберат и да свършат най-тежките работи
– Следващият ни разговор отново е свързан с икономика, с инфлация, с нашите доходи. Той е с Мика Зайкова – анализатор, финансов експерт от „Има такъв народ“. В следващите минути ще коментираме всичко това, което ни чака в близките месеци. Най-напред да започнем с това има ли шансове за кабинет, според вас?
– Аз се надявам да има кабинет, за да има някакъв ред, честно да ви кажа. Защото ние и без това безкрайно сме задлъжнели. И аз искам да го свържа с икономиката. България се намира в много особена ситуация. Първо, инфлацията расте ли расте, и то расте двойно повече, отколкото в Еврозоната. Така ли е? Така е. А защо расте инфлацията – защото България е най-ресурсоемката и най-енергоемката страна в Европейския съюз. За производство на единица брутен вътрешен продукт на България й трябват 3,6 пъти повече енергия и 3,1 повече ресурси. А както знаете, основната причина за инфлацията е ръстът на енергоизточниците и втората важна причина е прекъсването или нередовността на доставките на суровини и метали, които за съжаление трябва да дойдат откъм Русия и откъм Украйна.
Ако ние нямаме ред, ако не успеем да вкараме някакви пари от Плана за възстановяване, а това може да стане само при редовен парламент и само при редовно правителство, за да се приемат тия прословути 22 закона, от които – както вика Татяна Дончева, два параграфа не са приети. Някои от тях още дори не са написани, други са написани. А пък да не говорим, че за 6 месеца нищо не приеха. Трябва да имаме редовно правителство и редовен парламент, ако искаме да дойдат някакви инвестиции, защото българската икономика в техника и технология се намира на нивото на средата на ХХ век, което е абсолютно противопоказно, защото е ниска производителността, а от там – и доходите са ниски и от там хората са бедни.
– Сега, понеже казахте, че у нас инфлацията е два пъти повече от тази в Еврозоната.
– Да.
– Щеше ли да е по-различно, ако ние сега бяхме в Еврозоната?
– Едва ли. Едва ли, защото то зависи от нас. Ние трябва да приближим нивото на производителност на труда до средноевропейското, а ние сме много далече от него – някъде на 30% от него. Ние трябва да направим така, че нашата икономика да произвежда повече, да продаваме повече и да имаме по-високи доходи. Никой няма да ни даде на нас ей така, на табла пари. Това зависи от безхаберието, като започнете от най-високото ниво на политиците и Народното събрание и стигнете до най-ниското ниво. Такова политическо безхаберие в продължение не само на сега, а в продължение на 30 години. Над 30 години ние, вместо да вървим с икономиката напред, ние вървим назад и сами си го правим. Да, вярно, че голяма част от инфлацията е привнесена, но вярно е, че и ние сме причината да има и проинфлационни проблеми тук, в България.
Защото извинете, ама няма как ти да бъдеш конкурентоспособен, когато имаш ниска производителност и когато харчиш много повече за енергия и много повече, макар че енергията си е в повечето случаи наша. Да не говорим за това, че 24 000 предприятия в България работят на газ и че ние имаме гарантиран газ 1/3 от количеството, което по принцип ни трябва. И това е азерският газ. И нищо друго – нито имаме договор, нито имаме и наченки. Три, може би вашите слушатели не знаят, но три търга са се провели за доставчик на газ – никой не се е явил, защото нашите количества са малки и защото с предимство са държави като Германия, Италия, Франция, на които им трябва много повече и където може да се сключват нови, много по-добри договори. На всичкото отгоре, вече Европейската комисия призовава ние да се къпем по 5 минути.
– Да, и това го чухме.
– Да намалим с 15% ползването на газ и изобщо на енергоизточници. Кога е било това в Европа? Ние се връщаме в края на ХІХ и началото на ХХ век.
– Дори чух някъде, че не е полезно да се къпем всеки ден. Имаше и такава теза и тя беше на европейски политик, в момента не мога да си спомня кой беше.
– Да. Ама разберете, че това е ответна реакция на Руската федерация към нашите санкции и те се връщат като бумеранг. Няма как да стане. Вместо да правим това, не е ли по-добре да се борим да спре тая ужасна война в Украйна, да се нормализират отношенията между Изтока и Запада и да започнем да търгуваме като нормални хора?
– Използва ли Русия газа като оръжие, и то доста ефективно оръжие.
– В момента, това й е единственото средство.
– И защо европейските лидери не можаха да предвидят това?
– Ние не използваме ли санкциите, ние не блокирахме ли някъде от порядъка на 500 и 700 милиарда такива капитали на Руската банка? Ние също го ползваме като оръжие. Но мисля, че е по-добре да седнем на масата на преговорите, така до някъде няма да стигнем. Руснаците ще ни спрат газа. Ние ще им секвестираме парите и какво ще стане – ще се бием едни срещу други, дали с пари, дали с оръжие, няма никакво значение, но ще се върнем в ХІХ век.
– Сега, понеже вие сте представител на „Има такъв народ“, бяхте депутат от тази партия, няма как да не ви попитам: защо се стигна до тук, защо трябваше кабинетът да се разпадне, за да се правят усилия сега за нов кабинет отново със същите играчи вътре? Това не беше ли малко излишна загуба на време и защо се случи? И виждате ли вие шанс за диалог между този път „Има такъв народ“ и „Продължаваме промяната“, защото този път „Продължаваме промяната“ като че ли не са много склонни вече да си комуникират с „Има такъв народ“? Има ли нещо такова?
– Вижте, аз не съм политик.
– Зная.
– И за мен е трудно да коментирам подобни действия. Ще ви го кажа като гражданин, като гражданин, абстрахирайки се от това, че съм… аз не съм член на „Има такъв народ“, но съм от „Има такъв народ“ и продължавам да бъда с тях.
– Да.
– Искам да ви кажа, че не можеш да управляваш държава, както си мислиш, че можеш да забавляваш приятелки или да излъжеш жена ти колко любовници имаш. Разберете, не може по такъв несериозен начин да се управлява държава, още повече по отношение на външна политика. Виждате ли – последните изказвания от Македония са, че те въобще… да си гледаме работата. Няма да има, ще има македонски език, няма да вкарат българите в това – как така?! Ние трябва да имаме външна политика, да държим на нашето достойнство и на нашата история. Това беше основната причина по принцип да се случи това нещо. И втората причина е, че трябва да не може да има политическо безхаберие. Трябва да се управлява държава от хора, които имат програма, а те сега написаха програма, които имат идея как ще работят както във външната, така и във вътрешната политика, как ще привличат инвестициите.
Един грам преки чужди инвестиции не са дошли в България. Защо мислите – защото нямаме съдебна система като хората. И те нищо не направиха в тая посока, защото нямаме върховенство на закона и хората, които искат да дойдат тук с парите си, не са сигурни, че ако утре им се наложи проблем, те ще могат да го решат генерално, а не някой да ги рекетира. Защото казваме, че се борим с корупцията, ама де факто корупционен закон няма. Разбирате ли, има неща, които са пропуски. Да, те са млади хора, тепърва се учат да управляват държава, ама България не е училище. Тук трябва да управляват политици, които знаят какво правят, къде са тръгнали и как ще го направят. И аз се надявам, че вече ние, хората от другите, от „Продължаваме промяната“ са усетили, че така не може да се управлява държава, ще седнем на една маса и ще разберем кои са най-важните неща. А най-важното е да преоборудваме българската икономика и тя да стане на ХХІ век икономика. За да стане това, трябва да решим проблема с инвестициите, а за да има инвестиции, трябва да влязат европейските програми и Планът за възстановяване в действие, защото има опасност да загубим много пари, а България не е толкова богата. Иначе тук има бизнесмени, които знаят какво правят, и както виждате, те държат икономиката над водата. Да, така го правят. Все още нашият бизнес работи както трябва. Хайде да послушат малко бизнеса и да послушат синдикатите. Там има добри специалисти и те говорят искрено и откровено. Нека да не се правим на повече католици от папата и да мислим, че всичко започва от нас. По-добре да се слушаме един друг и да седнем, и наистина да хванем юздите на тая държава и да я оправим, а това ще стане, като всеки остави егото си вкъщи. Просто оставяш егото си вкъщи и изтикваш на преден план хората, които наистина могат и наистина знаят.
– Ами, трудно е, трудно е да оставим егото си вкъщи.
– Ама така трябва да направим. Как го направи премиерът? Премиерът каза „Няма да бъда премиер“. Не знам дали това е искрено или не, но го направи човекът, направи го.
– Кое е по-доброто за България – компромисен вариант между тези четири партии партньори, или отиването на предсрочни парламентарни избори наесен, т.е. кое е по-малкото зло?
– Знаете ли, аз съм привърженик да има, да седнат и да се разберат, и да започнат да управляват държавата както трябва, защото честно казано, изборите не са решение. Не са решение по две основни причини. Първо – че има един период, в който служебното правителство е с вързани ръце, не може да приема закони и ние тотално можем да изпуснем парите от Плана за възстановяване, ако не всичките, поне голяма част. И второто важно нещо е какъв ще бъде резултатът от изборите. Аз гледам прогнозите на агенциите и какво виждам – същото раздробяване. Дали една партия ще изпадне или ще бъде вътре, не е толкова важно. Важно е, че има същото раздробяване, важното е, че няма как да се формира отново правителство, което да тежи. То ще бъде от същия калибър, с много компромиси, с коалиционен състав вътре, който е диаметрално противоположен. Не може да кажем, че „Да, България!“ и БСП са партии, които са партии, които са дружки. Не, не са.Но както виждате, те правят компромиси. И дали ще е начело БСП или „Да, България!“ – няма никакво значение. Важното е да се разберат и да свършат най-тежките работи. Те няма да станат за половин година, това мога да ви го гарантирам.
– Да, така е.
– Ако някой мисли да прави правителство, трябва да го прави за година или година и половина поне, като лаг на време, за да може да свърши основната работа.
източник: „Фокус“, интервю на Евелина Бранимирова
