На 20 декември по обяд през 1943 г. студеното небе над София се превръща в огнена арена на тежка въздушна битка
Навършват се 77 години от подвига на капитан Димитър Списаревски. Макар и умишлено загърбван от родната историография след 1944 г. в продължение на десетилетия, той е пример за себераздаване в името на родината, което отива даже отвъд смъртта.
Димитър Списаревски е роден на 19 юли 1916 в гр. Добрич. От април 1938 г. до юли 1939 г. е на школа в гр. Кауфбойрен, близо до Аугсбург, следва авиационното училище за въздушна аеробика Шлайсхаим край Мюнхен и накрая в най-престижната школа за висш пилотаж в градчето Верньойхен край Берлин.
На 20 декември 1943 година 60 „летящи крепости” „Либърейтър” Б-24 с охрана от 50 изстребитела „Лайтнинг” се насочват към София. Българските изтребители са многократно по-малобройни. Срещу въздушната армада се вдигат едва 36 български самолета – относително модерни „Ме-109 Г”, но и морално остарели трофейни френски „Девоатин”. Целта е да не се позволи на бомбардировачите да нанесат прицелен удар по София.
Нашият летец сам атакува група от 20 самолета над село Долни Пасарел. Отбранявайки небето над столицата, в първия си и последен боен полет, Списаревски сваля една и се врязва със самолета си в друга „летяща крепост”, като сваля и нея, но загива и самият той. И до днес се гадае – ранен ли е бил, мунициите ли е свършил, че прави жива торпила. Някои си позволяват да обясняват ситуацията, даже да предават мислите на загиналия, сякаш и те са били в кабината на самолета му. Правят се спекулации – дали той изобщо е имал намерение да извърши това…
Има определени сведения, че Списаревски не е изключвал и дори е мислил за съзнателно извършване на въздушен таран. Думите и делата при него се сливат в едно. Надъхвайки веднъж унилите колеги след гибелта на летец, той казва: „По-добре е да загинеш във въздуха и да разбере цял народ, отколкото да умреш и никой да не разбере…”
Целта обаче е изпълнена – бомбардировачите не успяват да нанесат планирания съкрушителен удар по София.
Тялото на поручик Димитър Списаревски е било открито в землището на село Кощиново на 22 декември 1943 година и само по сребърната верижка с кръстче разпознават овъгления труп на летеца. По-късно е погребан с военни почести, на връх Коледа в софийските централни гробища.
Роберт Реноар един от оцелелите във въздушния бой британски пилот, по чудо останал жив след „тарана“ на българина, споделя в лагера за военнопленници в град Шумен: “Ударът на вашите летци бе много лют…”
Ще последват нови бомбардировки, нови подвизи на българските летци и нови жертви, но Димитър Списаревски остава в българската история със саможертвата си. А е едва на 27 години…
