За мен ключовата дума е “диалог”, хората в спорта трябва да са спокойни, за да могат да си вършат работата, казва служебният спортен министър в интервю за „24 часа“
– Г-жо Лечева, през 2005 г. (като си помисля, това са 17 години) правих с вас интервю на сега несъществуващите кортове пред стадион “Българска армия”. Тогава ви нарекох “агент Весела”, защото поехте Държавната агенция на младежта и спорта. Сега сте министър. Каква е разликата? И в позицията, и във времето?
– Тогава беше редовно правителство. Това, което го отличава от служебното, е, че има парламентарна подкрепа от коалиционните партии. Тогава бях по-млада, имах желанието, хъса да работя всеотдайно. Радвам се, че този хъс все още го имам, явно спортът няма как да излезе от мен. Тогава свършихме доста работа, защото много от програмите, които създадохме по мое време, продължават да работят и до днес. Може и нескромно да прозвучи, но трябва да припомня, че тогава започна строежът на зала “Арена Армеец”.
– Да, ще се върнем към това…
– Но нашите тогавашни политически опоненти си приписаха заслугата за построяването . Въведохме ред във финансирането на спорта, вкарахме прозрачни критерии. За първи път осветихме спортните бюджети пред обществото, обявихме ги в интернет – нещо, което беше немислимо преди това. С огромни усилия увеличихме средствата за спорт, въведохме прозрачност в дейността на “Национална спортна база”, на тотото. Назначихме доказани специалисти в бордовете им. Опитахме се да модернизираме тотализатора, да въведем електронна обработка на фишовете, направихме опит да влезем във веригата на играта “Евромилиони”.
– Все пак каква е разликата между агенция и министерство?
– По-лесно е, когато е министерство. По-бързо може да бъдат придвижени решенията. Факт е, че тогава аз се опитвах по всякакъв начин да преодолея по-ниския статут, но все пак Министерският съвет заседава всяка седмица и е много по-лесно да се съгласуват решения, които зависят от други министерства.
– Какви са перспективите пред служебното правителство, в което приехте да участвате? Може ли примерно вие да продължите да сте министър на младежта и спорта, ако ви предложат да участвате и в следващо правителство, но редовно?
– Наясно съм с рамките на служебния кабинет и съм приела да работя в тях. Целта ми е да оставя на редовния кабинет ясно започнати приоритети и много свършена работа, която да улесни следващия министър. Участието ми в сегашния кабинет е експертно, а за редовен платформата ще е политическа. Аз съм човек с ясни партийни убеждения, които никога не съм крила, така че не мисля, че ще се стигне до продължение.
– От кого дойде поканата и какви бяха колебанията ви, ако сте ги имали?
– Поканата дойде лично от президента, за което му благодаря. Това е някаква оценка за експертизата, която притежавам след дългите години в спорта. Тъй като вървят партийни внушения, искам да подчертая, че аргументите за този пост не са политически, а експертни и те са в моята биография – състезател, ръководител, председател на държавна агенция, зам.-председател на комисията за младежта и спорта.
– Къде беше най-трудно?
– За мен винаги всичко е било предизвикателство, всичко съм чувствала отговорно. Но може би най-трудно ми е било като председател на ДАМС. Там работата беше оперативна, изискваше часове, дни, буквално без събота и неделя.
– Последните двама министри влязоха в остри конфликти с отделни спортни федерации и съюзи. Какви ще са вашите стъпки в отношенията с организациите, които движат развитието на отделните спортове у нас?
– За мен ключовата дума е “диалог”. Уважавам всички председатели, всички ръководства на федерации. Голяма част от тях са мои колеги, състезатели с огромен опит, експерти, специалисти. Уважавам техния принос към българския спорт и затова се отнасям с голям респект към тях. Убедена съм, че трябва да има качествен диалог, сътрудничество и непрекъснат контакт. Хората в спорта трябва да са спокойни, за да могат да си вършат тяхната работа.
– Напоследък най-конфликтната точка са отношенията на спортното министерство с Българския футболен съюз. Там нещата са малко особени – ФИФА и УЕФА не позволяват държавата да се меси в работата на подобни организации. Вашият предшественик не криеше открито враждебното си отношение към сегашното ръководство на БФС. Какво ще предприемете?
– Вече споменах, че съм поддържала изключително уважителен диалог с всички ръководители на спортни организации. Не се опитвам да се намесвам в техните вътрешни дела, но съм се опитвала да предоставя всичко възможно, което може да предостави държавата. Работила съм със сегашното ръководство на БФС, познавам много добре и претендентите. В никакъв случай не бих искала да се намесвам в техните изборни процеси. Неприятно е, когато се навлезе в някаква съдебна сага, която отнема много енергия на спортните организации. Бих могла да цитирам един израз за разликата между лекарството и отровата…
– Да, на Парацелс. Че трябва да се уцели дозата…
– Точно така. Кога може да си полезен за дадена организация, можеш да даваш енергия и да спомагаш за развитието ? Добре да усетиш в същото време кога трябва да отстъпиш на по-подготвения, на хора с по-добри идеи. За да можеш да останеш сред хората, с които си работил през всичките години, със заслуженото уважение и авторитет. Те сами ще го признаят, когато разберат, че ти даваш широта и простор на новите идеи, на новите хора. Тогава ще се отнесат с необходимата почит и ти ще останеш за тях с нужния авторитет, за да може разрушителните процеси да не ескалират до степен, при която да сринат всичко съградено преди това.
– Във вечния спор между масовия спорт и високото спортно майсторство (участие на големи първенства, особено на олимпийски игри) вие на чия страна сте?
– Това е изкуствено разделение. Няма как да излязат шампиони, без да я има масовостта. От друга страна – не може да има масов спорт, без да го има примера на шампионите. Моята теза е, че дали една нация е спортна, се определя не от броя на медалите, а от броя на гръбначните изкривявания и от броя на децата с наднормено тегло в училище. Броят на кварталните бази за спорт, които са достъпни за всеки, също е важен индикатор. Високият спорт е този, който обединява нацията и носи международен престиж. Така че – и двете направления трябва да се развиват, защото са двете страни на една и съща монета, наречена български спорт.
– Макар и за кратко бяхте председател на подобна организация, имам предвид Българския стрелкови съюз. Какво извлякохте от комуникацията със спортното министерство и как ще се чувствате от обратната страна?
– Имахме две срещи с хората от министерството. Предложихме една доста подредена и структурирана програма за следващата година. Аз изложих своите виждания за времето до следващите олимпийски игри. Беше възприета изключително добре. Разказах и какво е състоянието на спортната база специално по отношение на стрелбата…
– Което очевидно не е добро…
– Изключително тежко е. Това е един от малкото спортове, в чиято база не е инвестиран и лев през всичките години. Понеже ми зададоха въпроса защо в предишния ми престой тук не съм направила нищо за стрелбата, отговорих, че със скромните възможности на агенцията бяха отделени 1 млн. лв. за закупуване на електронни мишени. Поради други обстоятелства те бяха отклонени, но това е съвсем друга тема.
– Българската стрелба спечели първия медал за страната на олимпийските игри в Токио – среброто на Антоанета Костадинова в Пекин. Първият и за стрелбата след 2004 г., ако не бъркам. Как оценявате моментното състояние на вашия спорт? Вашия, защото всички знаем какви са постиженията ви.
– Сериозен успех с оглед на това, което казах по-нагоре – състоянието на материално-техническата база, условията, при които тренират нашите деца. Този медал означава изключително мотивирана работа не само на самия състезател, но и на целия екип – треньори, ръководители. Познавам много добре треньора на Антоанета, който работи изключително сериозно не само с нея, но и с подрастващите. Това, което те направиха, си е просто подвиг.
– Тони остана втора, вие имате два сребърни медала. Не съжалявате ли, че не станахте олимпийски шампион? Макар че въпросът сигурно звучи глупаво – кой няма да съжалява. Така че по-скоро какво ви попречи това да не се случи?
– Като цяло мога да каза, че се чувствам успял човек в моя спорт, въпреки че не станах олимпийски шампион…Има си хас. Петкратен световен шампион, десеткратен европейски…Много съжалявам, че при второто си участие на олимпийски игри – в Барселона, бях много близо до златния медал. Един малшанс, технически проблем може би ме спря за първото място. Много рядко съм го разказвала. В деня на състезанието, в първата ми дисциплина – въздушна пушка…
– На 10 метра…
