Това в очите на хората е идиотщина, но от юридическа гледна точка е конституционна криза. Разбирате ли, Конституцията не е написана за идиоти, тя е написана за разумни хора. Те се държат неразумно. И наистина е опасно, ситуацията е лоша. Но би трябвало все пак да се намери някакъв изход, надявам се, ще се намери, коментира социологът Андрей Райчев в интервю за Радио „Фокус“
– В сряда то започна с прецедент, след като политическите сили не успяха да изберат председател. След четири опита така и не се стигна до консенсус, гласуване и избор. Безпрецедентна ситуация в държавата, диалог – нулев, в първия работен ден на новите 240 депутати. Следва разговор със социолога Андрей Райчев. Г-н Райчев, очаквахте ли това, което се случи вчера в парламента, тази безпрецедентна ситуация?
– Да, да, чак тая форма не си я представях, но не се е разрешило противоречието между това, което избухна на площада 2020 г., и досега. Нямаме решение, случват се катаклизми в рамките на същия сюжет и всъщност революцията не е прекратена, да го кажа така. Това е положението.
– В предишен наш разговор, много скоро беше той, вие казахте, че „корабът се проверява в буря“. Е, какво показа сега корабът?
– Там е работата, че бурята в момента е в капитанската кабина, а отвън си има отделна буря, истинска. Това е проблемът. Значи България плува в тежки води и три са аспектите – изключително неприятна инфлация, дължаща се на КОВИД преди всичко и на много други фактори, прекалено много напечатани пари и прекалено високо вдигнат стандарт за това, което работим, живеем. Това е едната страна. Втората е енергията. В света има световна енергийна криза, която най-много засяга Европа, а от Европа – немалко и нас. И трето, тая война, която както виждате, ние мислехме, че той, като каза „специална военна операция“, някаква метафора прави, но никаква метафора не е и тя се превръща от военен конфликт във война, все повече се превръща. Още не се е превърнала в истинска война, но натам върви. И всички тия неща са ужасни. Това и корабите, това и бурите, и бурни вълнения, някакво такова да го кажем, а в капитанската ни кабина – отделна буря, която е зададена от 2020 г., както ви казах. Така че ние трябва колкото може по-бързо да прекратим бурята в капитанската кабина, да излъчим някакво ръководство и корабът да поеме някакъв по-спасителен курс. Това е очевидно.
– А на същото мнение ли сте в момента, че ключът за сформиране на правителство е в Демократична България?
– Точно, абсолютно на същото мнение съм и нещо повече – вчерашният ден го потвърди. На финала на този много неприятен и безплоден ден „Демократична България“ направи правилна крачка, умна, спокойна и нещо перспективно. Те казаха „Дайте тогава да направим ротация“. И между другото, ГЕРБ казаха „Да, съгласни сме, разумно е“, но доколкото разбрах, „Продължаваме промяната“ казаха „Това не става“.
– Да, те казаха, че ще бъдат опозиция.
– Не, не, не, не, тук не става дума въобще за управленска формула. Тук става дума да изберат председател и да започне този парламент да работи.
– „Продължаваме промяната“ оттеглиха кандидатурата на Никола Минчев за председател Народното събрание.
– Не, не, нямам предвид това. След безплодния дебат и неговото гласуване ДБ предложи да правят ротационен председател.
– Да.
– Т.е. да изберат да изберат да речем за един месец единия, после за единия месец – другия, докато… Тоя парламент няма дълга перспектива, така че това да речем един-два пъти ще стане най-много. Това е разумно предложение, за да тръгне някак си парламентът да работи, тъй като въобще не може да тръгне да работи, да не говорим да приема закони и да прави бюджет, за правителство изобщо какво да говорим. Но това предложение срещна вчера приемане от ГЕРБ и май че на първо четене неприемане от ПП, но да видим дали тая сутрин малко да се вразумят и да кажат „Добре, това е някаква идея, някакъв изход“. Така че в тоя смисъл, ДБ адекватно реагира на своето място. Защото знаете ли какво, ако ДБ каже нещо консенсусно, консенсусът ще стане, защото иначе ПП ще си останат в изолация. Не ми се вярва да се решат на това нещо. И в тоя смисъл, известен оптимизъм вдъхва това, но да видим днес.
– Всички вчера говорят за конституционна криза – има ли риск от такава, вие на какво мнение сте?
– Има, има, има. Това не е до мнение, ако парламентът не заработи, а той не може да заработи без да избере председател. Ако парламентът не заработи, той няма да може да бъде и разпуснат. Как президентът да разпусне парламента? Той има само два начина да го разпусне. Единия е по изтекъл срок – това е след 4 години, и другият е, ако не може да направи трети път правителство. Но те няма да пристъпят към правене на правителство и в тоя смисъл, той не може да го разпусне, а пък той не може да започне. И това в очите на хората е идиотщина, но от юридическа гледна точка е конституционна криза. Разбирате ли, Конституцията не е написана за идиоти, тя е написана за разумни хора. Те се държат неразумно. И наистина е опасно, ситуацията е лоша. Но би трябвало все пак да се намери някакъв изход, надявам се, ще се намери. Това е изходът, който „Демократична България“ подчерта. Друг въпрос е, че тук има нещо, на което искам да ви обърна внимание. Ние обвиняваме тези депутати сега и има известни основания, сериозни основания даже хората някак си да бъдат много недоволни от тях. Но вижте, самите електорати им казват: „Няма да се договаряш с ГЕРБ“, а от друга страна „Направете нещо, договорете се“. Разбирате ли, такова е състоянието не толкова на главите на депутатите, колкото на народа.
– Да, объркано състояние.
– Те ги пращат с две противоположни указания: в никакъв случай с ГЕРБ, но някак си направете правителство. Няма как да стане това. Тези две са невъзможни. И аз ги разбирам, тях малко ги е страх от своите избиратели, че ще кажат „Вие ни предадохте“.
– Г-н Райчев, смятате ли, че депутатите вчера говориха предизборно?
– Да, това е, никой не вярва, че тоя парламент ще просъществува. Изборите чукат следователно на вратата, те се някъде най-късно март и съответно всички си правят сметките как да изглеждат пред своите избиратели. А избирателите са им казали „Как така ще направиш с ГЕРБ? Те са крадци – кюлчета и т.н.“, а от другата страна герберите пък са ядосани вече страшно и казват „С тия ли боклуци ще правим коалиция?“. И съответно двете се втвърдяват. А от друга страна избирателите искат обратно – „България е в криза, може ли да направите нещо заедно?“. И в тая смесица между два противоположни импулса – все едно да кажеш на едно куче „Стани и седни“ едновременно и то някак си започва да се суети и затова гледаме.
– Като споменахте куче се сетих вчера, че именно кучето беше един от символите на 48-то Народно събрание – сигурно сте видял и вие…
– Защо не?
– Как едно куче посреща, едно куче беше застанало пред Народното събрание, като един символ го разгадаха хората – посрещаше депутатите.
– Не го видях това, горкото куче. Но те имат доста, доста неприятна задача. И на всичко отгоре, това чупи и парламентарната република, да знаете, защото в реакциите на хората се появяват едни елементи на гняв, а в гняв се взимат лоши решения. А пък като знам аз българския народ, той в гняв взима решения да разпусне, да маха, да накаже. Може би всеки народ е така, но нашият е особено така. И без това нашата политическа класа е недолюбвана, да не кажа мразена от българите, а тук работата расте в един неприятен медицински смисъл да го кажа.
– А как определяте посланието на президента Румен Радев? Той сякаш вчера директно определи програмата на депутатите при откриването на новото Народно събрание?
– То, като всеки човек в политиката, то на него му е ясно, че това е безперспективно и че пак на негов гръб ще лежи тежестта, защото имайте предвид – той вече пети ли път стана…
– Да.
– Прави служебно правителство. Това никак не е малко. От седемте или осемте години, в които е президент, година и половина е минала да е премиер. А без парламент, без закони става една… И той просто иска това да свърши, но то явно няма да свърши преди март.
– Той каза, че служебният кабинет все пак има готовност с бюджет, държавен бюджет и закони, изработени от неговото служебно правителство, той изрази готовност, така да се каже.
– Това го разбирам. Само че разбирате ли какво ще стане сега в парламента с този бюджет?
– Какво?
– Ще се получи едно надцакване. Обикновено този, който прави бюджета, той ще го изпълнява.
– Да.
– Мнозинството казва някакъв бюджет и то ще управлява при тоя бюджет – то внимава. Тук обаче, тъй като те правят бюджета, но няма те да го изпълняват, той ще бъде предизборен бюджет и ще изглежда така: едните ще станат и ще кажат „Ние обичаме пенсионерите и искаме да вдигнем пенсиите със 100 лева“, другите ще кажат „Какво? 100 лева е малко“ и т.н. И ще се вземат едни решения, които не самите те ще изпълняват, за пред публиката ще взимат решения. Същото става и с Украйна. България води сравнително нормален курс. Никой не е обявил, че ние сме предали Украйна, от друга страна, не сме в първите редици на тези, които там се врат да се карат с Русия и се оказват на фронтовата линия най-светлите обекти, да го кажа така учтиво. Тук сега ще стане едно надцакване за Украйна: дай да й дадем тежко оръжие, дай да й дадем много тежко оръжие, дай да й дадем още по-тежко оръжие. Това ще бъде перманентно надцакване за преди избирателя. Т.е. не се прави нещо за България, а за следващите избори и това е много лошо. В тоя смисъл, президентът е прав да се безпокои какво става. И имайте предвид, че той, ако сега, в момента, ние изхождаме с вас от хипотезата, че избори ще има март, това значи, че президентът фактически до април ще управлява. Това не са малко, това са още четири месеца.
– Г-н Райчев, кои според вас са „гнилите ябълки“ в случая?
– Няма „гнили ябълки“. Има процес на реконфигурация на българската политическа система. Това е положението. На мястото на привичното за нас ляво-дясно – ние сме свикнали за тия 30 години да гледаме, че системата е взела решение наляво-надясно, наляво-надясно, в центъра съответно. Сега, в момента, върви към либерално-консервативно. Ролята на лява партия поемат, тъй като БСП е в много тежко, незавидно положение, ролята на леви поемат либералите. Това е много неестествено, но това е положението, така става. А съответно бившите центристи, герберите, поемат ролята на консерваторите. Над това, разбира се, много лични неща могат да се наслагат – лични отношения, опита за арест на Борисов и т.н., но извън това, българската политическа система като цяло скърца не само защото някакви хора са вътре, моряците, както ги нарекохме преди малко, а и защото се преконфигурира самата политическа система на България, тя става съвсем нова, поевропейчи се, между другото.
– Очаквате ли днес все пак някакви изненади, диалогът да се осъществи между депутатите, да бъдат по-толерантни?
– Не бих казал очаквам, но мисля, че се надявам, защото тук не е въпрос на толерантност, тук въпросът е само на разум. Трябва да се развърже тоя възел по някакъв начин. Тая ротация не е лошо предложение. Вероятно има и други начини, например да изберат просто от някоя по-малка партия председател – просто уважаван човек. Какво толкова решават? Тоя председател колко време ще бъде председател на Народното събрание? Ние говорим за два-три месеца, какво сме седнали да се разправяме толкова?
– Вие кой виждате, кой потенциален такъв виждате?
– Има 1000 души там, които могат да се справят. Даже Вежди Рашидов се справя с ролята. Хем Рашидов е човек с остри ъгли, той е творец.
– Вчера доста се скара на депутатите, между другото, да.
– Ами да, обаче не се е карал на чуждите срещу своите, а като цяло се караше и правилно се караше.
– Да.
– Но искам да кажа, че даже той се справя с тази роля. Много народ ще се справи с тая роля, какво толкова има в това сега? Председател на Народно събрание не е нещо, което се жени завинаги. За два-три месеца ще е председател на заседанията – голяма работа. Да изберат един нормален човек и да се свърши историята, просто да посочат някоя от по-малките партии. Спокоен, нормален юрист, който чудесно ще се справи. Помните ли, една Ива Митева имаше…
– Разбира се.
– Ами чудесно се справи, беше младо момиче, с някакъв опит в Народното събрание – чудесно се справи. Председател на Народното събрание не може да бъде остър камък, той трябва да е такъв някакъв по-компромисен човек който казва „Хайде да не се караме“ и така. Има 10-15 кандидатури, даже не е интересно да се изреждат. Но те не щат по нагласа. Те искат да демонстрират на своите, че – „Ето, ние сме обидени, вие ни свалихте идиотски от власт“ – това са ПП, и обратно, ГЕРБ – „Няма компромис с тия, тия съсипват държавата“ и т.н. Т.е. тая нагласа трябва да отстъпи и да кажат „Хайде да работим вече“. И това е лесно, до психология опира, за съжаление.
източник: focus-news.net
