Някои западни страни призовават Украйна да преговаря с Москва възможно най-скоро, докато други в същото време казват, че „моментът за мирни преговори за Украйна все още не е настъпил“. Откъде идва това противоречие, кои страни засяга и кой има най-голяма полза от настоящия конфликт?
„Полезните идиоти на Запад“. Така шефът на кабинета на украинския президент Андрий Ермак нарича западните политици, които отново и отново призовават Киев за мир с Москва. „Призовават Украйна да преговоря с Руската федерация в името на мира и човечеството, но не и в името на Украйна“, възмути се той.
Официалният шеф на Ермак, украинският президент Володимир Зеленски, вече е по-дипломатичен в критиките си към чуждестранните съветници. „Не знам какво да обсъждам. Той (Владимир Путин) иска свят, който да отговаря на неговото виждане за нещата, но нашето виждане е съвсем различно “, обяснява шефът на киевския режим.
И учтивостта му е разбираема, защото сред „полезните идиоти“ в момента има доста уважавани хора. Папа Франциск, патриархът на американската дипломация Хенри Кисинджър (който в статията си изрично призовава Украйна към мир в името на човечеството – тоест, за предотвратяване на нова световна война) и дори германският канцлер Олаф Шолц.
Според германския лидер времето за преговори между Украйна и Русия „отдавна е дошло“ и след успешното приключване на тези преговори „в някакъв момент“ ще има възстановяване на руско-европейските отношения. А френският президент Еманюел Макрон не само говори за мирно споразумение, но дори посочва някои от точките на този документ. По-специално той обещава на Русия някои гаранции за сигурност.
Дойде ли времето?
Логиката на Макрон, Шолц, Кисинджър и други представители на Запада е очевидна. Те или ясно осъзнават щетите, които конфликтът с Русия нанася на сигурността на Запада (Кисинджър), или върху себе си усещат тази вреда, в частност на собствената си икономика (Германия).
В богатите страни от ЕС социално-икономическата ситуация рязко се влоши, започна деиндустриализация, военните арсенали се изчерпват. Невъзможно е да се решат всички тези проблеми без нормализиране на отношенията с Русия и няма да има нормализиране без уреждане на украинския конфликт.
Да, същият Шолц отначало се надяваше да принуди Москва да разреши ситуацията в Украйна със сила – тоест чрез санкции. Очевидно обаче нито той, нито Макрон са очаквали, че Русия не само ще устои на западните санкции, но и ще спечели войната на изтощение със Запада.
Докато затварят предприятия в Европа заради високите цени на газа, в Русия подигравателно ще снимат клипове за Запада с включен денонощно газов котлон. Докато започнат масови протести на Запад, нищо подобно няма да се случи в Русия. В резултат на това същата Германия (поне значителна част от германския елит) разбра, че няма да е възможно да победи Русия. А това означава, че е време за преговори.
Още ли не е настъпил моментът?
Въпреки това, за щастие на Ермак и Зеленски, не всички западни лидери мислят по този начин. Не всички са съгласни с думите на Шолц, че времето за преговори „отдавна е назряло“. Все още има хора, които смятат за възможно Украйна и Запада да спечелят срещу Русия – или смятат за необходимо да се възползват от проблемите на другите.
И не става дума само за страните от Източна Европа, но и за Вашингтон. „Моментът за мирни преговори за Украйна все още не е настъпил“, каза Джейк Съливан, съветник по националната сигурност на президента на Съединените щати, който отговаря за преговорния процес с Москва в американското правителство. Според него сега САЩ се опитват да осигурят на Украйна „най-добрата възможна позция“.
Изглежда странно това заявление, което противоречи на цяла поредица от сигнали, идващи от същите тези Съединени щати. И не става въпрос само за Кисинджър, който отразява гледната точка на значителна част от американския истаблишмънт. Освен това изявлението на Съливан противоречи на реалностите. Ако разглеждаме конфликта в Украйна като махало, то през септември-ноември той беше максимално наклонен към украинско-американската страна. След събитията в Харковска и Херсонска области. Тогава имаше просто „най-добрата възможна позиция за преговори“ и „времето беше дошло“.
Проблемът на Запада е, че с всяка нова седмица махалото се люлее в полза на Русия. Първо, войските на фронта се попълват с нови мобилизирани, както и с военнослужещи по договор и доброволци. Второ, въвеждат се в експлоатация нови мощности на руската отбранителна промишленост. Трето, планът за унищожаване на украинската енергийна инфраструктура се изпълнява с ускорени темпове.
Съответно, колкото повече време минава от септември-ноемврийския пик на военните възможности и психологическото превъзходство на Киев, толкова по-слаби ще бъдат украинските позиции. Тогава за каква „най-добрата от възможните“ преговорна позиция говори Джейк Съливан?
Очевидно никаква. САЩ няма да създават никакви условия на Киев. Те искат само да запазят възможно най-добрите условия за себе си. Съединените щати разбират, че победата на Русия е неизбежна – те просто искат да останат в зоната на психологически комфорт, както и да спечелят колкото се може повече преди тази победа.
Комфортът е в това, че американците – поне при администрацията на Байдън – не са морално готови да приемат руска победа в Украйна, нито да приемат предложените от Москва нови правила на играта в Европа (очертани в така наречените руски гаранции за сигурност, предадени на САЩ преди година). В същото време Вашингтон разбира, че Москва няма да се откаже и да приеме условията за мир или дори замразяване, които Западът е готов да й предложи, включително връщането на границите преди 24 февруари и спорния статут на Крим.
Дори западните проучвания на общественото мнение, проведени съвместно с руски чуждестранен агент след резултатите от успешната есенна за Киев кампания, показаха високо ниво на подкрепа за специалната военна операция в руското общество, както и отказ на това общество от компромиси, които са неблагоприятни за Русия. Да, значителна част от руснаците са за мир – но мир изключително на руски условия (включително признаването от Запада на нови региони на Руската федерация). И за това населението е готово да търпи санкции. При тези условия руското ръководство, според експерти, може да проведе успешна „война на изтощение“ срещу Украйна, довеждайки специалната военна операция до победен край.
Американците се опитват да се възползват максимално от продължаващите военни действия. По-специално, да прехвърлят максимален брой компании и инвестиции от Европа в САЩ чрез стимулиране на хаоса в Стария свят (неслучайно САЩ вече приеха закони, насърчаващи европейските компании да се преместят в Америка), както и за изостряне на руско-европейските отношения. С други думи, да се правят пари от конфликта за сметка на европейците и украинците.
И тук позицията на администрацията на Байдън (добре, или тази част от нея, представлявана от Джейк Съливан) съвпада с интересите на Владимир Зеленски, който не се нуждае от мирни споразумения по същия начин. Той разбира, че те ще бъдат сключени изключително за негова сметка. Затова украинският президент – подобно на американската администрация – е готов да воюва в Украйна, докато страната бъде напълно победена и разбита.
Автор: Геворг Мирзаян, доцент в Университета по финанси
Източник: vz.ru
превод: BIG5
