Без Дунавското хоро, след като наследниците на музиканта са защитили творбата му с авторски права до 2056 г. и всяко нейно публично изпълнение трябва да се заплаща
Наследниците на Дико Илиев първо да платят на народа за „фолклорните мотиви“, използвани при написването на Дунавското хоро от дедо им, и тогава да искат пари за авторски права!
Бати и Щрауса, бати и Моцарта!
Обработил едно северняшко хоро за духов военен оркестър – получило му се – и голем композитор го направихме. Имал още 70 произведения бай Дико и кой му ги свири и знае? Никой. Сигурно и те са под закрила на закона – досущ като оня Грозев, дето се крие, а не се намира кой да го търси.
Като има алчни наследници Дико Илиев, няма да има народно признание и уважение. До година две ще е забравено и хорото и правата му. На младите и без това им е през оная работа за него – Азис да е жив!
Предлагам на тържествата по случай закриването на България да тропнем едно Дунавско хоро на аванта, а наследниците после да съдят Михаля за авторски права!
Иху и наздраве!
/Уточнение, че ми писна от знаещи: „Музикаутор“ се грижи за авторските права на автори и наследници. Наследниците ползват услугите на въпросната фирма и много добре знаят какво прави тя – в случая с Дунавското хоро също./
Зоя Б. Деянова, фейсбук
https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=724010185805647&id=100045900158463
