„Човек може да се втурне в чуждото нещастие, но в чуждото щастие – не.“
Срещнах това изречение в книгата, която чета и някак си си обясних колко много съм грешал понякога. В ония моменти, когато помислил си, че след като съм съучаствал в мъката на някого, то имам правото да нахлуя и в радостта му. Всъщност, да направиш тази грешка е закономерно. От друга страна обаче, нали си бил човекът отнел поне малко от нещастието на друг човек, защо да не вземеш и част от щастието му, щом то го споходи? Но ето, не е така. Напълно незакономерно впрочем.
Излиза, че грешките са си само наши. Всичко извън тях е общо. Тъжно е малко това, но…
Иван Иванов, фейсбук
