Десислава Атанасова: Без ГЕРБ политическата криза не може да бъде решена
ПГ на ГЕРБ-СДС беше готова да формира мнозинство и да направи компромиси, за да има антикризисно правителство, каза в заключителната декларация от името на партията Десислава Атанасова след разпускането на Народното събрание и посочи, че надеждите на ГЕРБ-СДС са били насочени към ДБ, но коалицията според нея е избрала да даде мандат с неясна продължителност на служебно правителство.
Атанасова заяви, че само стриктно спазване на правилата на политиката и поддържане на диалога между политическите сили може да даде изход от политическата криза. Кризата може да бъде решена с поставяне на опорни точки и отговори, добави тя.
Според нея липсата на политически капацитет е основна причина за безпътицата, в която е изпаднала България.
Политическата криза не може да бъде решена без ГЕРБ, каза още Атанасова и добави, че през последните години са били направени опити партията да бъде унищожена, но те на се успели.
ГЕРБ е незаобиколим факт, каза още председателката на ПГ на ГЕРБ-СДС.
Тя подчерта, че партията е взаимодействала с всички парламентарни групи и благодари на другите формации за сътрудничеството.
Като заслуга на парламента тя отчете приемането на позиция по войната в Украйна, както и някои мерки за укротяване на инфлацията.
Според Атанасова направени са и крачки по пътя на България към Еврозоната.
Като задача за следващия парламент тя посочи по-нататъшните усилия за преодоляване на спада в икономическия растеж.
Тя благодари на Вежди Рашидов за съгласието му да поеме председателския пост в Народното събрание, както и на професор Николай Габровски и на всички, които са се съгласили да бъдат кандидати за министри в проектокабинета на ГЕРБ-СДС.
Мустафа Карадайъ: Политическите сили можеха да постигнат успех чрез уважение към опонентите
Няма как да сме равнодушни след поредния неуспех да се реши политическата криза в страната. Това заяви в декларация от трибуната на Народното събрание Мустафа Карадайъ, който е председател на ДПС.
„Такава криза най-новата ни история не помни. Може да погледнем на нея с надеждата, че получаваме най-мъдрите уроци. Важно е да извлечем най-правилните поуки и да направим правилен избор по пътя, да трансформираме кризите в нови възможности“.
Обещахме да сме достатъчно отговорни и да положим усилия за създаване на правителство, припомни още председателят на ДПС.
„Днес всеки народен представител трябва да отговори пред себе си дали бяха положени всички усилия за решаване на политическата криза, дали НС работи с дневния ред на обществото. Добре е всеки да се даде сметка, че хората не искаха избори, а да се решат най- важните им проблеми. Трябва да признаем, че НС не успя“.
Той посочи няколко причини за това.
„Липсата на диалог е най-важната. Голяма част от политиците са загубили способността да водят диалог. Вторачили са се в упорните точки“.
Ние сме представители на целия български народ, отбеляза Карадайъ.
„Ако народът трябва да живее заедно, същото се отнася и до нас, които сме в НС“
Политическите сили можеха да постигнат успех чрез уважение и смирение към опонентите, заяви лидерът на ДПС
Президентът даде достатъчно време на политическите сили, за да намерят път едни към други, отбеляза той.
„Не постигнахме успех и не излъчихме редовно правителство, не се справихме с политическата криза. Цените продължават да растат и да се увеличават хора, които изнемогват. Отново отиваме на избори, но се надяваме , че отиваме с научени уроци и готови още в предизборната кампания да проявим готовността си за диалог“.
Политиката е преди всичко отговорност, напомни лидерът на ДПС.
„Решаването на проблемите и създаването на добро бъдеще е отговорност на всички-на всички органи и институции в страната. Отговорност трябва да проявят и всички български граждани с избирателни права. Важно е всеки да посочи партията или коалицията, която може да представлява неговите интереси Всеки български гражданин трябва да е активен и да гласува“.
Андрей Гюров: Това беше парламентът на пропуснатите възможности
Костадинов: НС се разпуска, съдбата на България отново зависи само и единствено от българския народ
Днес това Народно събрание (НС) приключва краткия си живот и в това няма нищо лошо, защото когато се разпусне, съдбата на България отново зависи само и единствено от българския народ. Това коментира лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов в заключителна декларация от парламентарната трибуна.
От „Възраждане“ приветстваме това, че ще имаме възможност за пети поправителен изпит, каза той и отбеляза, че изборите, когато не са редовни, а извънредни, са поправителни изпити за политиците и за народа.
Костадинов добави, че българските медии са криви огледала и че партията му се опитва да покаже истината на българите.
Като успех Костадинов посочи решението на НС да предоговори Плана за възстановяване и устойчивост и заяви, че са били оборени твърденията, че това е невъзможно.
Лидерът на „Възраждане“ каза още, че това е било възможно, тъй като парламентът е бил неустойчив.
„Когато има стабилно мнозинство, то гледа на народа като на простолюдие“, каза още Костадинов.
Той изрази увереност, че след изборите на 2 април България може да постигне резултат, който заслужава.
Заедно можем да пишем историята не само на България, но и на Европа“ каза още лидерът на „Възраждане“.
Корнелия Нинова: Ако продължаваме по същия начин, ще паднем в пропастта
Христо Иванов: Има сериозно заболяване на нашата политическа система, парламентарната република е поставена на трупчета
Намираме се в момент, в който парламентарната република е поставена на трупчета. Това зави в в декларация от трибуната на Народното събрание Христо Иванов от ДБ.
„Това не е просто едни отделен парламент, който не е успял да излъчи кабинет и отива на избори. Оказва се ,че НС трайно не може да произведе мнозинства. Българската парламентарна република започна да мутира в един модел, наследен от епохата преди 91-ва година, в който парламентът беше сезонно законодателно събрание. Събираше се за кратки сесии, а след това се разотиваше, управляваше държавният съвет-това, което после се превърна в президентство. Управлява президентството. Имаме все повече белези на един необявен от Конституцията и странен квазипрезидентски режим на управление. Това положение не е просто моментен куриоз. То говори за сериозно заболяване на нашата политическа система“.
Всички употребихме клишето за диалог, но той не е състояние на празни приказки, а способност да се стига до решени, напомни той.
Парламентарната република е модел на споделяне на властта, посочи още Иванов.
„Причината да не може да излъчим управление е в невъзможността да договорим реалните условия за споделяне на властта, не просто нейното поделяне на порции, а упражняването й със съзнанието за ограниченост и оставяне в твърдите рамки на върховенството на правото. В България се създаде практиката властта да се упражнява извън и над границите на закона. Това е фундаменталният проблем, който не позволява на българската политическа систем да произведе не просто диалог, а такъв, който е резултатен и смислен“.
Трябва да гарантираме върховенството на правото, за да може да върнем парламентарната република в нейната функционалност, убеден е Иванов.
ДБ влезе в този парламент с някорко ясни приоритета-да има парламентарно управление, което да стъпи на реформи, свързани с върховенството на правото“
България успя да покаже, че може да бъде отговорен член на евроатлантическото семейство, отчете Иванов.
„Това не е военнолюбство. Това е най-важната предпоставка за траен мир. Той може да се постигне само, когато има гаранции за международното право“
Не направихме решителна стъпка по отношение на съдебната реформа, а това може да е проблем по пътя за Шенген и еврозоната.
„Ако направим реформа на правосъдието, решаването на политическата криза ще стане по-лесно“
ДБ беше диалогична, но не беше безпринципна, посочи Христо Иванов.
„Бяхме най-цивилизованата и конструктивна политическа сила. Не си мислите обаче, че ще бъдем готови да сме нечий параван“.
Христо Иванов благодари на академик Денков и професор Габровски, че са се нагърбили с предлагането на проект за редовен кабинети.
„Те не станаха обект на лични и безпринципни атаки. Да го запазим като постижение“.
източници: БНР, Фокус











