Очаква се НАТО да поиска от членовете си да увеличат своите запаси от боеприпаси, които са сериозно изчерпани заради войната в Украйна. Съюзниците се опитват да осигурят оръжейни доставки за Киев, но и да подсигурят собствените си армии след година в режим на криза, се отбелязва в съвместна публикация на EURACTIV.com with Reuters
Дори преди руската инвазия в Украйна на 24 февруари миналата година, много страни от НАТО не успяха да постигнат целите на алианса за натрупване на запаси, тъй като официални лица смятаха, че войните на изтощение с широкомащабни артилерийски битки са останали в миналото.
Скоростта на доставките за Украйна, където войските на Киев изстрелват до 10 000 артилерийски снаряда дневно, изтощи западните запаси и разкри дупки в ефективността, скоростта и работната сила на веригите за доставки.
„Ако Европа трябваше да се бие с Русия, някои страни ще останат без боеприпаси за дни“, коментира европейски дипломат пред Ройтерс.
НАТО току-що завърши извънредно проучване на оставащите запаси от боеприпаси, каза представител на НАТО, пожелал анонимност.
„Тези цели на НАТО за боеприпаси, които си поставихме не бяха изпълнени в по-голямата си част още преди войната в Украйна“, каза служителят.
Сега запасите намаляват още повече поради конфликта в Украйна, което прави възможно НАТО да повиши целевите нива за запасите от боеприпаси на своите членове, каза източникът.
Точно колко патрона са останали в западните военни инвентари е строго секретно. Същото важи и за целите на НАТО за натрупване на запаси, които са специфични за всяка държава-членка и са една от най-добре пазените тайни на алианса.
Най-общо казано, НАТО възлага на всеки съюзник определени способности, които алиансът може да използва в случай на конфликт.
Това може например да означава, че определен съюзник трябва да има една бронирана дивизия – около 10 000 до 30 000 войници – напълно оборудвани и готови с боеприпаси, способни да се бият при определено ниво на интензивност за определен период от време.
Отчитайки всички тези условия, страната ще трябва да осигури определено количество боеприпаси, танкове, гаубици и каквото още е необходимо, за да изпълни изискванията на НАТО.
На Германия са й липсваха 20 милиарда евро, за да постигне целта на НАТО преди инвазията, според източник от отбраната.
Германското министерство на отбраната не отговори веднага на искането за потвърждение.
Служителят на НАТО каза, че най-големият недостиг са решаващи боеприпаси, вариращи от 155 мм снаряди, коитот се използват в гаубиците, до ракети HIMARS и боеприпаси за системи за противовъздушна отбрана като IRIS-T, „Пейтриът“ и „Гепард“.
Решения относно целите се очакват, когато лидерите на НАТО се срещнат в Литва в средата на юли.
Проблеми с капацитета
Войната също така хвърли светлина върху липсата на промишлен капацитет, необходим за бързо увеличаване на производството, след като десетилетия на намаляващи държавни поръчки доведоха до изчезването на много производствени линии.
Министрите на отбраната на НАТО ще обсъдят въпроса в Брюксел във вторник и сряда, преди десетки западни лидери да се съберат на Мюнхенската конференция по сигурността, преди първата годишнина от това, което Русия нарича своята 4специална военна операция“ в Украйна.
Съединените щати и Франция започнаха да оказват натиск върху отбранителните компании да увеличат производството.
Вашингтон има за цел да повиши целта си за месечно производство на артилерийски снаряди до 90 000 от 14 400 преди войната, съобщи „Ню Йорк Таймс“ на 24 януари.
Като най-големият военен донор на Украйна, Съединените щати са предоставили оръжия на стойност около 30 милиарда долара на Киев от началото на войната, включително повече от един милион 155-милиметрови патрони, според Държавния департамент и Пентагона.
Във Франция президентът Еманюел Макрон нареди на военните производители миналия юли да измислят стратегия за „военна икономика“, за да ускорят производството на всичко – от боеприпаси до гаубици.
Френските власти отказаха да дадат конкретна цифра за производството, но за 2023 г. Париж е поръчал боеприпаси на стойност около 2 милиарда евро, от които тази година ще бъдат доставени такива на стойност около 1,1 милиарда евро.
Това включва 10 000 155-милиметрови снаряди от Nexter Systems, единственият френки производител на боеприпаси с голям калибър.
Военната икономика започва да дава плодове. Времето за производство на боеприпаси е започнало да намалява от девет на три месеца, според военни служители.
Гаубицата „Цезар“, чието изграждане отнемаше две години, сега се произвежда за 18 месеца.
Сътрудничеството между съюзниците е от ключово значение. Споразумение между Франция и Австралия гласи, че Канбера ще предостави барут, който не се произвежда във Франция, за да позволи на Nexter да произвежда 155 мм снаряди.
Първите няколко хиляди ще бъдат доставени в Украйна до края на март.
Изоставане
Други държави обаче изостават.
Германия, където канцлерът Олаф Шолц обяви специален фонд от 100 милиарда евро дни след инвазията за модернизиране на армията, постигна малък напредък в запълването на складовете с оръжия и боеприпаси.
„До края на миналата година не получихме значителни поръчки“, каза ръководителят на Асоциацията на германската индустрия за сигурност и отбрана Ханс Кристоф Ацподиен.
„Въпреки специалния фонд от 100 милиарда евро, имаше недостиг през цялата 2022 г. Нямаше достатъчно пари за закупуване на боеприпаси, нито в специалния фонд, нито в бюджета за отбрана“, добави той.
Мари-Агнес Щрак-Цимерман, ръководител на комисията по отбрана в германския парламент и съюзник в управляващата коалиция на Шолц, я нарече „загубена година“ и се оплака липсата на далновидност при поръчките на оборудване.
Някои германски производители на оръжия обаче са готови да увеличат производството.
Компанията „Рейнметал“, която е най-известна с производството на 120-милиметровото оръдие на танка „Леопадр 2“, заяви, че е готова да увеличи производството на 155-милиметрови артилерийски снаряди до 450 000 до 500 000 годишно от 60 000 до 70 000 през 2022 г.
Това ще направи „Рейнметал“ най-големият производител на тези боеприпаси, каза изпълнителният директор Армин Папергер. Освен това е в преговори с американската компания „Локхийд Мартин“, която изгражда ракетни установки за многократно изстрелване HIMARS, за създаване на производствена линия в Германия.
Дори във Великобритания, която изглеждаше като един от основните доставчици на Украйна, безпокойството нарасна сред опозицията, след като Лондон достави на Киев 30 големи артилерийски оръдия AS90 през януари.
Джон Хийли, ръководител на отбранителната политика на основната опозиционна Лейбъристка партия, каза пред Ройтерс, че това е една трета от всички доставки на Великобритания, но нищо не е направено, за да ги замени.
„Нуждаем се от стратегия за запаси, която да отговаря на изискването да продължим да подкрепяме Украйна, но също и на изискването да възстановим запасите на собствените си сили за бъдещето“, добави той.
Говорител на министерството на отбраната каза, че се полагат усилия за бърза замяна на AS90.
Недостиг на полупроводници
Усилията за увеличаване на отбранителното производство са възпрепятствани от няколко фактора, сред които световен недостиг на полупроводници, някои суровини и предизвикателството да се намерят достатъчно висококвалифицирани работници.
След Студената война производството на боеприпаси стана „доста занаятчийско“, каза представител на НАТО.
В същото време ръководителите на отбраната не са склонни да правят огромни инвестиции в допълнителни производствени линии, без да имат твърди поръчки.
Представителят на НАТО каза, че алиансът се опитва да отговори на подобни опасения, като обедини групи от съюзници, за да сключат многонационални договори за няколко години, и че очаква няколко такива договора да бъдат подписани на срещата в Брюксел.
Ще трябва да се извърви дълъг път, докато запасите бъдат запълнени.
„Не смятам, че през следващата година нивата на нашите запаси ще се увеличат значително“, каза представителят на НАТО. „Всички допълнителни запаси, които ще имаме, ще бъдат насочени към Украйна.“, добави той.
