САЩ са готови да защитят балтийските страни, ако се наложи, заяви шефът на Пентагона
НАТО трябва да се подготви за продължителна конфронтация с Русия, тъй като година след нахлуването в Украйна президентът Владимир Путин не показва никаква воля за мир. Това предупреждение отправи в разговор с Франс прес генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг, предаде агенцията.
„Трябва да сме готови това да трае дълго, може би много, много години“, каза той.
„Президентът Путин иска една различна Европа, една Европа, в която да може да контролира съседите си, в която да може да решава какво могат да правят страните“, добави 63-годишният норвежец в интервюто, дадено седмица преди първата годишнина от нашествието в Украйна.
След година боеве, взели десетки хиляди жертви в двата лагера, НАТО се опасява от нова руска офанзива.
Трийсетте членки на алианса повече от всякога са решени да действат така, че Украйна да победи, увери Столтенберг.
„Ние сме тук, за да се уверим, че Украйна печели войната и за да ѝ доставяме оръжия, боеприпаси и подкрепата, от която се нуждае“, заяви той.
„Ако президентът Путин спечели в Украйна, това ще е трагедия за украинците. Но ще е опасно и за всички нас, защото той и другите авторитарни ръководители ще бъдат убедени, че използвайки военна сила, могат да постигат целите си“, изтъкна генералният секретар на НАТО.
Междувременно американският министър на отбраната Лойд Остин заяви, че САЩ са готови да защитят балтийските страни Естония, Латвия и Литва, ако се наложи, предаде Ройтерс.
„САЩ остават твърдо ангажирани със свободата и суверенитета на нашите балтийски съюзници“, каза Остин по време на пресконференция в Талин, след като разговаря с естонски лидери.
„Оставаме единни с вас, за да ви защитим и да предотвратим всяка заплаха за общата ни сигурност“, подчерта той.
Остин допълни, че САЩ ще продължат да поддържат „постоянно, ротационно“ военно присъствие в региона.
Естонския министър на отбраната Хано Певкур от своя страна заяви, че страната му работи за предотвратяването на евентуално нападение от страна на Русия.
„Възпирането тук е ключова дума. Ето защо НАТО разработва нови планове за възпиране в региона, които, надявам се, че бъдат одобрени от алианса на срещата на върха през юли, която ще се проведе във Вилнюс“, допълни Певкур.
От 2019 г. насам САЩ разполагат с ротационни групи от около 500 военнослужещи и оборудване в Литва, а през декември обявиха, че в Естония ще бъде изпратен взвод артилерийски ракетни системи Хаймарс, както и пехотна рота.
От 2017 г. насам НАТО разполага с три многонационални батальона във всяка от балтийските страни.
Германия обеща, че ще изпрати подкрепления в рамките на 10 дни, в случай на заплаха от инвазия.
по информации на БТА
