Невчесани мисли на един изключен социалист

Ние, изк­лючените години наред преживявахме като свой успехът на пар­тията и като тежък личен провал — избор­ните загуби. Всички ние всеот­дайно сме работили за победата на БСП

Поред­ното заседание на 50-я кон­г­рес на БСП премина. Резул­татът — 13 изк­лючени пар­тийни членове, десет от които — млади социалисти. Ръковод­с­т­вото на пар­тията се опита да оправ­дае изк­люч­ването с небивалици за пред­варително под­гот­вян прев­рат срещу БСП, за саботаж, атен­тат, предател­с­тво, дори и излагане пред чуж­дите пос­ланици.

Между изк­лючените социалисти е Валери Жаб­лянов, един от най-подготвените политолози на БСП. Заместник-председател на Народ­ното съб­рание, Жаб­лянов, един­с­т­вен от народ­ните пред­с­тавители социалисти, се осмели да каже истините за Народ­ния съд. И беше отс­т­ранен от поста, който заемаше, а по-късно от Пар­ламента и Национал­ния съвет! Друг изк­лючен социалист е автор­литет­ният издател и пуб­лицист проф. Свет­лана Шарен­кова, пред­седател на Форум „България-Русия“, издател на левият и пат­риотичен вес­т­ник „Земя“ и на сед­мич­ниците „Русия днес“ и „Китай днес“. Шарен­кова пос­ледователно защитава преимущес­т­вата на многополюс­ния свят в противовес на глобалис­т­кото мис­лене за еднополюсен свят, а също обос­новава виж­дането, че бъл­гар­с­кият национален интерес изис­ква раз­витие на приятел­ски отношения с Русия.

Изк­лючените десет млади социалисти са сред активис­тите на пар­тията. Нелепа измис­лица е обвинението в хулиган­с­тво. Какъв хулиган може да бъде ръководителят на групата на бъл­гар­с­ките социалисти в Европейс­кия пар­ламент Петър Витанов? Или как може да бъде обвинена в хулиган­с­тво винаги прин­цип­ната и без­к­райно чес­тна Ана Пирин­ска? Какви хулигани са младеж­ките ръководители социалисти Никола Бериев­ски, Петко Димит­ров, Атанас Атанасов или Ленко Пет­канин? А Петя Михалев­ска, бивш народен пред­с­тавител, вярна нас­лед­ница на своя баща Димчо Михалев­ски? Какъв е хулиган­с­кият акт на младите социалисти Кос­тадин Дур­чев и Мар­тин Жлябин­ков? Или вече е неп­рос­тимо прес­тъп­ление да искаш БСП отново за играе определяща роля в национал­ния ни живот? Кой определи като хулиганка Ралица Анд­реева — дъл­гогодишен член на Пер­ниш­ката пар­тийна организация, член на Кон­т­рол­ната комисия на БСП?

Очак­вания към Кон­г­реса

Свик­ването на заседание на Кон­г­реса освен поради уставни норми се наложи и поради задъл­бочилата се тен­ден­ция от загуба на общес­т­вено доверие Според анализаторите избор­ната катас­т­рофа от 2 октом­ври 2022 г. (БСП получи едва 9,3% или 232 958 гласа) предоп­ределя на социалис­тичес­ката пар­тия бъдеще на третораз­рядна политическа сила без особена роля в национал­ния ни живот. Въз­можно е, лип­сата на нови идеи, на бързи и адек­ватни политически решения, на ком­петен­тни и под­гот­вени кадри да задъл­бочи ерозията на доверие и БСП да пос­ледва съд­бата на бивши комунис­тически пар­тия от Източна Европа.

Резул­татът от пос­лед­ните избори се въз­п­риема от всеки чес­тен социалист като тревожен сиг­нал за важ­ността от отк­ровен раз­говор. За провеж­даната политика, за целите и задачите. За пос­тоян­ното противос­тоене на ръковод­с­т­вото на БСП с президента Радев и вицеп­резидента Илиана Йотова, — наш другар, социалист с рес­пек­тиращ политически опит и общес­т­вен авторитет. Раз­говор за Бъл­гария, за ней­ното нас­тояще и бъдеще. Раз­говор за мос­товете, които трябва да градим, а не да тър­сим несъг­ласието. Раз­говор за това, че БСП оцеля, защото в нея съжител­с­т­ват раз­лични, често кон­ф­лик­туващи, идейни тен­ден­ции. А не внушението за антипар­тий­ните дейн­с­т­вия на измис­лена вът­реш­нопар­тийна опозиция. И пр., и пр.

Не зная обаче кой е посъвет­вал ръковод­с­т­вото на БСП, но вместо дис­кусия по слож­ните пар­тийни въп­роси и бъдещи политики се пред­почете пред­с­тавянето на успехите на правител­с­т­вото „Пет­ков“. Независимо че всички сме наясно, че пос­тиженията в социал­ната политика, до голяма степен, се дъл­жат на БСП — увеличение на пен­сиите, без­п­латни дет­ски градини, без­п­латни учеб­ници за гим­назис­тите. Но не се отговори на актуал­ния въп­рос защо избиратели не оцениха учас­тието на БСП в кабинета „Пет­ков“ като успех? И още. Не вяр­ват на пар­тията и на ней­ния пред­седател. Дни преди кон­г­рес­ното заседания социологичес­ките аген­ции обявиха резул­татите от новото си проуч­ване, според което БСП отново е на пето място, с 8.9% на доверие.

Няма да скрия, че се надявах на заседанието на Кон­г­реса да обсъдим въп­росите на мира и вой­ната. Както мнозина от моите съпар­тийци, и аз съм убедена, че БСП няма място в коалиция с пар­тиите на вой­ната. И иск­рено се зарад­вах на позицията от политичес­кия док­лад на Нинова пред Кон­г­реса: БСП е за неут­ралитет във воен­ния кон­ф­ликт между Русия и Украйна. Смути ме обаче след­ващото категорично заяув­ление: БСП трябва да учас­тва в управ­лението. Добре, но как БСП ще гаран­тира този неут­ралитет, ако приеме коалиция с пар­тиите на вой­ната? В един­с­т­вения момент от кон­г­рес­ното заседание, когато ми се поз­воли дос­тъп до мик­рофон, пред­ложих да приемем решение, че БСП няма да се коалира с политически сили, които не споделят позицията ни за неут­ралитет. Но за това пред­ложение — глас в пус­тиня! Добре поне, че делегатите се обявихме срещу решенията на списъка „Маг­нит­ски“.

Винаги съм смятала, че управ­лението за БСП не трябва да се прев­ръща в самоцел и реализация на лични влас­тови амбиции. И сега, както в други случаи, отново ще фокусирам върху лип­сата на коалиционна политика, която не включва един­с­т­вено преговори със себеподобни и съмиш­леници за влизане в Пар­ламента, а се изг­ражда върху кон­к­ретна управ­лен­ска прог­рама, върху фор­мулирани цели и задачи, върху евен­туални ком­п­ромиси с проз­рачни ангажименти. Коалицион­ната политика, също така, засяга и определяните на т.нар. чер­вени линии — прин­ципите на БСП, от които пар­тията не може да се откаже. Влизайки в кабинета „Пет­ков“ БСП нямаше нито управ­лен­ска прог­рама, нито се изяс­ниха истин­с­ките задачи на този коалиционен кабинет. Какво наложи коалирането с най-русофобската и антикомунис­тическа част от бъл­гар­с­ката дес­ница, с хранениците на Джордж Сорос и фон­дация „Америка за Бъл­гария“? Защо пред­с­тавителите на БСП не напусна това правител­с­тво в мига, когато то опозори Бъл­гария, нареж­дайки я сред пър­вите в Европа русофоб­ски дър­жави?

До този момент не съм чула Кор­нелия Нинова пуб­лично да отс­тоява антиг­лобалис­тки позиции. Нап­ример, да се обявява за Европа като съюз на рав­ноп­равни национални дър­жави, в който Русия е неот­менна част. Един прочит на докумен­тите, приети в периода на седем­годиш­ното управ­ление на Кор­нелия Нинова, ще покаже, че по отношение на вън­ш­нополитичес­ките си позиции БСП не се раз­личава от останалите политически пар­тии.

И още един въп­рос. В коалицион­ния кабинет „Пет­ков“ БСП не пожела да се ангажира с въп­росите на образованието и кул­турата. Може би защото сферите на духов­ността са извън инт­реса за ръковод­с­т­вото на БСП, което се чуж­дее от лявата интелиген­ция като носител на критичес­кия разум.

В док­лада на пред­седател­ката проз­вучаха правил­ните тези за промяна на съдър­жанието на учеб­ниците. Въп­реки че е доста закъс­няло искането за промяна на учеб­ниците е напълно умес­тно. БСП трябва да нас­тоява да бъдат въз­с­тановени пред­метите бъл­гар­ска история и бъл­гар­ска литература, с акцент върху позитив­ното знание, което съз­дава градивни и национално-отговорни лич­ности. И досега никой от БСП не се е произ­несал за начина, по който беше изработен новия учеб­лен план, за определящата роля на гран­та­джиите от „Отворено общес­тво“ и Америка за Бъл­гария“, за изобилието от идеологически митологеми, рушащи основите на бъл­гар­с­кото национално самосъз­нание.

Що се отнася до прокар­ваната в бъл­гар­с­кото училище и дет­ска градина джендър-идеология, тук напълно споделям справед­ливи тревоги и опасения, трак­тувани в политичес­кия док­лад. Но ръковод­с­т­вото на БСП пропуска да отбележи, че внед­ряването на джендър-идеологията е част от дъл­гогодишно провеж­даната политика на док­т­рината „Отворено общес­тво“. Но са необ­ходими радикални дейс­т­вия, а не заяв­ления и планове за референ­думи. Нап­ример, ако Нинова наис­тина държи да се ограничи влиянието на джендър-идеологията, то защо не нас­тоява, по подобие на Орбан в Унгария, в Кон­с­титуцията да се запише, че семейс­т­вото е доб­роволен съюз между мъж и жена, както и че бащата е мъж, а май­ката — жена. Очак­вам също, народ­ните пред­с­тавители от социалис­тичес­ката пар­тия да пред­ложат в Народ­ното съб­рание такива законоп­роекти, които да ограничат и дори спират намесата на чужди западни фон­дации и фон­дове в бъл­гар­с­кото образование и кул­тура. Да приложат такива политики, които въз­питават учениците в дух на хуманизъм и толеран­т­ност.

За „Основни насоки за раз­работ­ване на нова прог­рама на БСП“

Въп­реки че „Основни насоки за раз­работ­ване на нова прог­рама на БСП“ е кул­турно написан текст, актуален остава въп­росът дали БСП е в със­тояние сега, на бегом, да обобщи глобал­ните промени на човеш­кото раз­витие, да отк­рие язвите на съв­ремен­ния капитализъм, като очер­тае под­ходите за тях­ното преодоляване и изкореняване? Да назове новата цел на социализма и инс­т­румен­тариума за ней­ното пос­тигане? Често казано, съм­нявам се.

Такъв сериозен прог­рамен документ, дори и на ниво кон­цеп­ция, изис­ква учас­тието на под­гот­вени — и в теоретичен, и в праг­матичен аспект — пред­с­тавители на лявата интелиген­ция. Изис­ква също поз­нание върху дис­кусион­ните мнения, върху панорамата от гледни точки в светов­ното ляво и социалис­тическо движение. Изис­ква и отговори: Нап­ример, защо в условията на нас­тоящата тежка криза дес­ните и национал­социалис­тичес­ките пар­тии правят сериозни политически пробиви? Защо левите пар­тии не се противопос­тавят активно на шес­т­вието на неофашизма, русофобията и антикомунизма? Защо БСП не дефинира свое раз­биране за родолюбие и пат­риотизъм? Защо БСП не посочи причините за все по-задълбочаващите се неравен­с­тва? Как БСП ще преодолее дъл­боките процеси на деидеологизация и деин­телек­туализация? И т.н., и т.н.

Пак ще пов­торя: ръковод­с­т­вото на БСП тряб­ваше да пред­с­тави на бъл­гар­с­кото общес­тво наша управ­лен­ска прог­рама. Не се раз­бира, че неп­рекъс­натата амбиция да се пред­с­тавят тек­с­тове за далеч­ното бъдеще като „Визия за Бъл­гария“ или нас­тоящите „Основи“ е гонене на вятъра. С тях­ното презен­тиране не може да се спрят нито процеса на деидеологизация, нито на деин­телек­туализация в БСП. Но това вече е въп­рос на политическа кон­петен­т­ност и умение.

За „Кон­цеп­ция за промени в Устава на БСП и организацион­ната реформа“

Пред­ложената за обсъж­дане на кон­г­рес­ното заседание „Кон­цеп­цията за промени в Устава“ също не отговаря на реал­нос­тите в БСП. Приемам, че правилно е да се прецени при какви положения дейс­т­ват елек­т­рон­ните заседания и как се провеж­дат елек­т­рон­ните гласувания. Но, струва ми се, че това е по-скоро тех­нически, а не тол­кова кон­цеп­туален въп­рос и може да бъде пред­мет на документ, издаден от Национал­ния съвет.

По-важното е, че с тази Кон­цеп­ция се премах­ват две демок­ратични норми в БСП. Пър­вата се отнася до прин­ципа за несъв­мес­тимост на пос­товете, втората засяга броя на депутат­с­ките ман­дати, на прак­тика, отменя ман­дат­ността.

Зачер­таването на прин­ципа за несъв­мес­тимост ще даде въз­мож­ност едно лице да бъде натоварено с всички видове власти. От друга страна, съд­бата на всеки един депутат вече ще се решава по целесъоб­раз­ност — Национал­ният съвет, пред­седателят на пар­тията, ще решава кой колко време ще е народен пред­с­тавител.

Пред­ложението за отпадане на тези две норми от Устава са показателни за видовете тран­с­фор­мации в БСП: от демок­ратична в пар­тия, под­чинена на единоначалието, от предимно масовата в малка, все още, пар­ламен­тарна пар­тия.

Кон­цеп­цията е сим­п­томатична и за желанието да бъдат рег­ламен­тирани правата на социалис­тите, да се ограничат проявите на свободомис­лие. Нес­лучайно, цен­т­рална в „Кон­цеп­ция за промени в Устава на БСП и организацион­ната реформа“ е нововъведената норма — изк­люч­ване на социалисти. Въп­реки че БСП вече придобива облика на малка пар­тия, не особено прив­лекателна за работещите бъл­гари, за интелиген­цията или младите хора, крайъгълен камък на рефор­мата Нинова, отразена в този докемунт, с очер­тава отс­т­раняването (чис­т­ката) на социалисти.

13-те социалисти са само началото!

За остав­ката на Кор­нелия Нинова

В демок­ратич­ните пар­тии и организации всеки ръководител трябва да има самосъз­нанието, че след неус­пешна политика, измер­вана с изборни резул­тати, дос­тойн­с­т­вото и моралът изис­к­ват да си подаде оставка. Най-малкото да поиска вот на доверие от съпар­тий­ците си, за да продължи нап­ред. Не може неп­рекъс­нато да се тър­сят врагове, да се вижда нав­сякъде заговор, да се прокопават пропасти между социалис­тите и в същото време да се очаква повишаване на общес­т­веното влияние и доверие.

Как така над 220 социалисти, делегати на току-що отминалото заседание на кон­г­реса, нямат да имат правото да поис­кат оставка на пред­седателя?! И то при положение, че БСП изпада от актив­ния политически живот на страната. Защо това право на социалис­тите да е незаконно? Дали това не е всъщ­ност страхът на една малка група овлас­тени в ръковод­с­т­вото на БСП хора, които съз­нават, че с остав­ката на Кор­нелия Нинова те губят привилегии и влас­тови облаги? На мнение съм, че остав­ката на Кор­нелия Нинова не е дос­татъчна, за да излезе БСП от теж­ката криза на общес­т­веното доверие. Вина за политичес­кия срив на пар­тията ни носи ръковод­с­тво на БСП — заместник-председателите на пар­тията, част от членовете на ИБ на НС на БСП, онези досегашни депутати, които неис­тово очак­ват пак да бъдат в Народ­ното съб­рание. Тъй като подаването на оставка — поне в цивилизования свят — означава съз­нание за отговор­ност. Но вър­ховете на БСП са оперирани от такова самосъз­нание!

Налага се да припомня и един важен факт. Кор­нелия Нинова не е изб­рана за пред­седател на БСП с 80% от гласовете на всички пар­тийни членове! А с половината от гласовете на пар­тий­ните членове (само 54% от членовете на БСП гласуват на прекия избор, от тях 80% са гласовете за Кор­нелия Нинова). Така че изборът на пред­седателя на БСП не е категоричен, не е резул­тат на пълно мнозин­с­тво. Няма да скрия, че всички очак­вахме от Нинова енер­гични стъпки и към тези пар­тийни членове, скеп­тично нас­т­роени към ней­ното лидер­с­тво. Тя не нап­рави това. Обрат­ното, успя да обяви за врагове и дов­черашни нейни привър­женици.

За изк­люч­ването — моето и на моите другари, от БСП

Както се вижда, изк­люч­ването ми БСП заедно с други социалисти — пред­с­тавители на лявата интелиген­ция и на младите в пар­тията — е съв­сем логично. Логично е, защото отразява динамич­ните процеси на тран­с­фор­мация на демок­ратич­ната БСП в авторитарна фор­мация, от лидер­ски тип. Логично е, защото чрез този акт БСП се лиши от дис­кусия за истин­с­ките проб­леми на Бъл­гария, от раз­говор върху същината на лявата политика, от дъл­бочинен анализ за насоките на коалицион­ната политика и цената на допус­тимите ком­п­ромиси.

Тези дни преп­рочетох за онези четиринадесет приз­нака, които Умберто Еко смята за присъщи на пър­вич­ния фашизъм. Големият италиан­ски учен обаче нас­тоява, че дори и наличието на само два от тях — изоб­ретяването на образа на врага и масовизирането на пред­с­тавата за заговор — са сим­п­томатични за пър­вич­ния фашизъм. Аналогията със случ­ващото се в БСП е проз­рачна. Дано критич­ният разум в БСП над­делее, дано пар­тията си спомни, че винаги е въз­к­ръс­вала когато е преот­к­ривала другаря и съмиш­леника. Дано на приказ­ките за прев­рат и заговор се противопос­тави социалис­тичес­кото ни раз­биране за свобода и демок­рация.

Замис­лих се и за другия период, извес­тен като култ към лич­ността. За изк­люч­ването на комунисти, големи имена от бъл­гар­с­кото изкус­тво и литература. Само защото изразяват несъг­ласие с казаното от Вожда. Само защото нарушават т.нар. „права линия“. Имената им под­лежат на охул­ване и общес­т­вен линч. След време — идва и реабилитация. Поне за тези, които остават между живите.

Няма как да не се набие и съпос­тав­ката с вак­ханалията на хун­вей­бините. Може би тук са най-точни срав­ненията със ставащото в БСП. На етикирането и отс­т­раняването на хора, които мис­лят самос­тоятелно. На обвиненията в под­молни дейс­т­вия само защото не приемат статук­вото в пар­тията и искат чес­тно и отговорно обсъж­дане на пар­тий­ните и общес­т­вените проб­леми.

И нещо лично. 35 години съм член на БСП. Не се под­дадах на примам­ливите обещания и преминах през най-трудните времена на прехода. Отс­тоях на раз­лич­ните форми на ост­ракизъм, на гонение, на клевети и хули заради принад­леж­ността си към БСП. Заемала съм високи ръководни пос­тове — член на ИБ на НС на БСП, заместник-министър на образованието и науката, народен пред­с­тавител, пред­седател на Комисията по образование и наука. Автор съм на редица политически статии, пос­ветени на БСП, на ней­ната политика, на въп­роси, свър­зани с раз­витието на бъл­гар­с­ката кул­тура, с геополитичес­ките процеси и реал­ности.

По време на актив­ната ми пар­тийна дей­ност винаги съм се стремяла да прив­личам авторитетни специалисти, професионалисти и екс­перти от раз­лични области на национал­ния ни живот към лявото политическо прос­т­ран­с­тво. Убеж­давала съм другарите си от необ­ходимостта да раз­ширяваме общес­т­веното си влияние, от изработ­ването на целенасочена политика към художес­т­вената интелиген­ция, прос­лой­ката, към която и аз самата принад­лежа. Като заместник-председател на Град­с­кия съвет на БСП съм учас­т­вала в организирането и провеж­дането на множес­тво политически и идеологически дис­кусии, с изведените на тях изводи, полезни за БСП и Бъл­гария.

Заедно с тогаваш­ния пред­седател Калоян Пар­гов пос­тавихме традицията за масовото отбеляз­ване на емб­лематични праз­ници на антифашизма и лявата кул­тура като иманен­тна част от бъл­гар­с­кия исторически кален­дар. Съз­дадохме литературен и кул­турен клуб, в който писатели, артисти, худож­ници, музиканти да пред­с­тавят свои творби и свободно да дис­кутират по актуални въп­роси, необ­ременени от пар­тийни прис­т­рас­тия.

През пос­лед­ните години, с другарите от Софийс­ката организация на БСП отс­тояхме трудни идеологически позиции. Много често ком­пен­сирахме лип­сата на реак­ция от ръковод­с­т­вото на БСП. Изк­лючените от БСП членове на Софийс­ката организация години наред преживяват като свой успехът на пар­тията и като тежък личен провал — избор­ните загуби. Всички ние всеот­дайно сме работили за победата на БСП. Всички ние защитаваме дос­тойн­с­т­вото на нашата пар­тия и се гор­деем с името социалист.

Скоро научих, че ръковод­с­т­вото на БСП приема социалис­тичес­кия произ­ход за тежък недос­татък — на ума, на способ­ността да мис­лиш и реагираш. И всеки потом­с­т­вен социалист придобива значение на второ качес­тво човек. Уви. И аз, подобно на повечето изк­лючени, съм трето поколение социалист, като през 1917 г. моят дядо, част от лявата интелиген­ция, заедно със свои другари основават БКП в един бъл­гар­ски град.

Раз­бирам също, че ръковод­с­т­вото на БСП не гледа с добро око на лявата интелиген­ция. Уви. И по произ­ход, и като професия спадам към тази социална прос­лойка. И още един допъл­нителен грях: дъщеря съм на левия интелек­туалец професор Чав­дар Доб­рев, а той винаги дър­жеше като писател и общес­т­веник на истината и на свободата да я изричаш.

Раз­бирам, че на ръковод­с­т­вото на БСП не допадат мис­лещите пар­тийни членове. Не допадат хората, които ходят изп­равени. Не допадат хора, които с позициите си обър­к­ват геополитичес­кия ком­форт на нас­тоящите пар­тийни ръководители.

Какво да се прави: човек не може да избяга нито от семей­ните си корени, нито от природ­ната си склон­ност да вижда, че „царят е гол“, да казва истината.

Що се отнася до моето бъдеще, то остава на социалист!

И така ще бъде, докато дишам на този свят…

Проф. Ваня Доб­рева

източник: Вестник Земя