Паметниците се премахват, защото псевдолибералстващата група не е свикнала с по-сложни движения на ума
Тук не става въпрос за спор за историческа памет. Това е ефектът от днешните политически борби в България. Паметникът на Съветската армия беше превърнат в култ от борещите се срещу него и така тяхната псевдоборба се превърна в един от най-важните мобилизационни механизми, който работи за организиране и установяване на техния култ.
Паметниците се премахват, защото са част от „войната с паметта“, която е в основата на формирането на новите исторически разкази, а те от своя страна финансират и легитимират нови идентичности, които се стремят да се институционализират и да утвърдят властта си, като преформатират обществената памет. Паметта на онази част от населението, което доскоро се занимаваше само с паразитиране и псевдолибералстване и следователно не беше свикнала с по-сложни движения на ума, за да избяга от излишната преумора, и която част реши да поиска „правата си и думата в политика“. И тъй като реалността се оказа по-сложна, те поискаха опростяване на картината на света до разбираемо ниво. Всяка утопия прави точно това – опростява сложността на реалното.
И понеже България навлезна в период на изчерпване или обезмисляне на ориентирани към бъдещето послания, политическа класа, както се и очакваше, се пусна или я пуснаха по най-лекото съпротивление и реши да опрости максимално реалността като сега премахва Паметника на Съветската армия, а след още няколко предсрочни избора сигурно и Паметника на Свободата на Шипка.
Владислав Наков, фейсбук
https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=574512668075252&id=100065495720636
