Лятното часово време се въвежда на 26 март в 3:00 часа. В световен мащаб лятното часово време не се практикува в 169 държави
От 26 март в 03:00 ч. се въвежда лятно часово време. Тогава часовниците се преместват с един час напред, съобщават от Българския институт по метрология.
От 1997 г. лятното часово време в България се въвежда в 03:00 ч. в последната неделя на март, а връщането към астрономическото време става в 04:00 ч. през последната неделя на октомври.
Категорично двойното часово време (бел.ред. времето по Гринуич) има негативен икономически ефект и продължаването на тази практика е въпрос на историческа инерция и на сериозно подценяване на проблемите, които създава. Това каза пред Радио „Фокус“ Ани Алашка – дългогодишен директор на Пресцентъра на БСК.
По думите й към днешна дата енергийният ефект от смяната на часовото време е доста съмнителен. Икономическите ефекти от това също са под въпрос, има негативни ефекти, свързани и със здравето на хората. Тя цитира изследвания, според които се наблюдава увеличено потребление на електроенергия в летния сезон, когато важи лятното часово време, както и засилени трудови злополуки в дните непосредствено след смяна на времето.
„Пестенето на енергия конкретно в България се равнява на около 60 стотинки годишно на човек от населението, което е една пренебрежимо ниска цена на това да живеем по-здравословно, не под стрес“, даде пример тя.
Алашка подчерта, че преобладаващата част от европейците са на мнение, че тази практика трябва да бъде прекратена. Проучване на ЕК от 2018 г., обхващащо около 5 милиона жители на ЕС, показва, че 84% от тях са категорично против смяната на часовото време.
„В следствие на това през септември 2018 г. ЕК публикува официално предложение за нова директива на ЕП, с която да се отмени съществуващата директива за часовото време. Предвиждаше се до края на 2019 г. проблемът със смяната на времето да бъде разрешен. През март 2019 г. ЕП прие на първо четене предложенията на ЕК и според тях до октомври 2020 г. трябваше държавите членки да информират към кое време ще фиксират часовниците си. Последното въртене на стрелките трябваше да бъде през март 2021 или октомври 2021 г. Само че за да стане факт това законодателно решение, е необходимо ЕП да се произнесе на второ четене, а преди това трябва да има позиция на Съвета на ЕС. Тази позиция продължаваме да очакваме вече три години. На европейско ниво нещата като че ли са зациклили“, обясни тя.
Повечето страни в Европейския съюз (ЕС) приемат лятното часово време през 70-те години на 20-и век. Между 1980 г. и 1984 г. са приети поредица директиви, които определят, че лятното часово време започва през последната неделя на март и завършва през последната неделя на октомври. Причината е, че всяка страна в ЕС е имала различни дати, на които го е въвеждала.
На 12 септември 2018 г. Европейската комисия (ЕК) публикува законодателно предложение за прекратяване на смяната на времето в ЕС. Според проучване на Комисията, проведено в периода от 4 юли до 16 август 2018 г. и в което участват 4,6 млн. души от страните членки, 84 процента от запитаните отговарят, че искат да се прекрати смяната на часовото време заради множеството негативни ефекти върху здравето и поведението на хората, вследствие нарушаването на биологичния им ритъм.
На 26 март 2019 г. Европейският парламент приема решение, според което страните членки трябва да информират Европейската комисия до 31 октомври 2020 г. кое часово време ще изберат, а до 1 април 2021 г. да приемат и публикуват промяна в националното си законодателство, която да отразява новия регламент за часовото време. Действащата директива за часовото време от 2001 г. се отменя от 1 април 2021 г., поради влизане в сила на новия регламент. За да стане факт решението на ЕП обаче, трябва да се произнесе Съветът на ЕС, което още не се е случило.
В световен мащаб лятното часово време не се практикува в 169 държави.
източници: БТА, Фокус
