Един тъмен облак скри слънцето
Наблюдавах причудливите форми на пухестите бели облаци в небето и докато един череп се превръщаше в панда, а пандата в ген. Атанасов, се замислих, че днес е велик ден – официално стана известно, че през последните години Херо Мустафа е била нещо като Клеопатра за България. Което е хубаво, щото винаги е нужен мъж, който с една дума да вкарва ред сред шаврантиите. А у нас шаврантии – бол! От Кърджали, от Банкя, от Дубай, от Крушовица, от Тайланд, от село Батин или от Разград, с тунинг или без тунинг, с парапет или без парапет, с преференции или без преференции, с Дънката или без Дънката, от Труд или от Торонто, у нас шаврантии – бол!
Вгледах се отново в облаците…
Руският воин от паметника на съветската армия бавно се преля в усмихната Херо Мустафа, която вместо автомат, в дясната си ръка държеше лист с поезията на Гранитски. Простете, на Магнитски.
Че кво! Жената за 4 години направи това, което съветската власт не успя за 40! Превърна мозъците ни в смути и ни продаде ядрено гориво под формата на Христо Борисов или Бойко Иванов, забравих как му беше името на тоя…
Един тъмен облак скри слънцето.
На сватба е, помислих си аз и си представих какви деца биха имали Ал Йо и Татяна Кристи по метода инвитро. Четириглави?
– Как изкарахте Великден, деца?
– Чудесно! С половин агне и 4 декара марихуана. Отметнахме и много работа по Плана за възстановяване, мамо…
Тук е моментът да отбележа, че дори македонците да ни превземат, поне Дубай ще си остане наш! Въпрос на време е стадо български инфлуенсърки докрай да дооглозгат богатството на чаршафите, единствено с помощта на своите междубедрени тротинетки made in BG.
Подценяват ни нас, българите! Да вземем, например, Цветан Цветанов. Да го вземем и да го хвърлим в морето. За да видим, дали ще му се оплетат къдриците, докато пада от нос Калиакра? Подценен.
На вас може и да ви звучи безсмислено всичко написано по-горе, но на мен, уважаеми хора, това ми е животът. Облаци и изкуствен интелект. После – що сиренето поскъпвало? Ами, щото е вързано с цената на имотите в Халкидики, затова. Ако не вярвате, питайте Зоров.
Абе, Велик ден си е Великден! Макар, нека да не прибързваме с изводите, че току виж тази година Исус се отказал да възкръсва. При тея цени на яйцата, песъка и надрусаните попове, знае ли човек кво ще му хрумне на Господ?! Току виж забулил бъдещето в облаци. В ядрени облаци. Че да си играят на спокойствие в бункера децата на Ал Йо и Кристи с тези на Илън Мъск и майка му.
Абе, майната му! Важното и да сме живи и здрави! И светли празници, уважаеми хора! Пък да става каквото ще! В крайна сметка и над най-гъстите облаци винаги грее слънце сред синьо небе. И летят F-16, разбира се. Взети под наем. От ЕТ “Херо Мустафа”.
Васил Петев
