„Историята си е история, днес е днес. Колко мозъчни гънки са необходими, за да схванем тази проста разлика? … Не е вярно отвратителното клише, че народът бил разделен. Напротив, народът ни е умерен, без крайности, даже снишен, защото е доста бит и мъдър. Просто има една прослойка, която не може да понася народа си“
По повод предложението на ПП-ДБ да бъде променена датата на националния празник на България, социологът Първан Симеонов от „Галъп” направи два коментара във фейсбук профила си, с които се мотивира защо тази промяна е грешен и опасен политически ход
Държава, която си сменя празниците по конюнктурни причини, е само наужким. Тук, в пространството си за емоция, няма как да подмина огромната грешка, която моите естествени приятели от прозападните сили у нас направиха. Уви, направиха я, отпушиха бутилката. 24 май е десет пъти по-добър национален празник от 3 март. Но предложението – да не говорим за налагането – на това ще има точно обратния ефект. Дори само коментарите под публикацията показват каква караница ни чака. Това ли трябваше сега да си причиним!? В политиката трябва да знаеш кога нещо би имало ефект и кога е безнадеждно изпуснало времето си и е по-добре да не го разбутваш. Защото единствено би донесло допълнително затъване по пътя на добрите намерения.
Простете тази тирада; прочетете я цялата или въобще не я четете. Имам право на лично ядосване. Още преди да се създаде това правителство, напомнях, че то ще прояви типичния седесарски бъг – самонадценяването на либералите, когато се видят на власт; увереността от типа „с малко, но завинаги“. Ще надцени подкрепата и влиянието на разказа си у нас, ще забрави, че България категорично не е София, ще прекали и ще предизвика съпротиви. Точно, ама точно това става напоследък. А мислех, че уроците на историята са научени. При това, уроците на близката история.
Авторите на идеята ще разделят хора, ще противопоставят двата празника, за десетилетия напред ще имаме един празник на щастливите градски демографски анклави у нас и един празник на скърцащата със зъби контракултура, която градските космополити с непремереното си опиянение всъщност подхранват ден след ден. Докато си мислят, че я борят. Между другото, оправдавайки се – пропагандно – точно с разделения. Ние, западните хора, даваме тази контракултура на тепсия на путинистите (пък, знае ли човек, може да се окаже, че именно путинистите са удобните за западните столици опозиционери у нас). По-добри подаръци и те дори не можеха да очакват. Защото не е (още) вярна опорката, че 3 март разделя. Напротив, авторите на идеята за смени на празници разделят. И ако аз съм Путин, бих само се наслаждавал как се гърчи едно общество в Източна Европа по повод мен.
Видно е, че за да се оправдае сглобката, са нужни типичните сини символни битки – борби с паметници и пр. Добре познати са и ги разбирам. С тях живея в почти целия си съзнателен живот. А и война е. На война като на война. Но не вярвах, че можем да стигнем до такива „висоти“ като окарикатуряването на пилон за знаме, а да не говорим за това сега. Няма да крия разочарованието си на искрено западен човек, на българин, на убеден привърженик на НАТО и ЕС от атмосферата, в която ще ми се налага да живея в идните години. Част от държавничеството е да си решителен, но друга част е да си мъдър. И да знаеш кое не бива да се пипа, дори да е горчиво гадно. Защото ще постигнеш точно обратното. Едно е конюнктурни умници да пишат самовлюбени опорки за национални празници във ФБ всяка година, друго е да повярваш на собствената си пропаганда и да превърнеш ФБ статусите в официална политика. Това показва, че в търсенето на легитимация на сглобката част от политическите ни дейци са склонни да ползват всичко. Показва също колко леко и пластмасово е това. Авторите прекрасно знаят каква дискусия ще настъпи сега. И при все това, дават това предложение – защото им е изгодно да има такава дискусия. Изгодно им е да пипат в самия код на страната ни, за да се мобилизират политически! Все вярвам, че измежду тях има и хора, които съзнават, че не биваше…
Начинът да преодолееш миналото е да си в мир с него, а не да се опитваш да го променяш със задна дата. Начинът е да се приемаш какъвто си. Да, нашата България винаги ще има комплекса от патрона – онзи, който по обичайни имперски съображения превърна националното ни осъзнаване и новата ни държава в свой заложник, а може би го и насърчи и ползва. Простете сравнението, но това е малко като вечния комплекс в Македония към България. Нещото, от което твоето раждане се е оказало зависимо, винаги поражда полярни чувства. Но нали точно прозападните либерали са онези, които ни обясняват, че човек трябва да се харесва такъв, какъвто е, да се обича. Може ли България най-накрая да преодолее този родилен комплекс, след като постоянно се гневи на собствената си история!? Защо слагаме пръст – отново – в рани, които трябва да зарастват? Трети март е дребен, незначителен проблем. Хипертрофирахме и мислим, че решаваме проблема. Трагедия!
Знам какво ще кажат сега: историята не е такава, това е пропаганда и пр. Може и така да е, но факт е, че у нас има структурни, вкоренени културно и исторически, проруски сантименти и те могат да се изличат само поколенски, т.е. бавно и по естествен път, а не по служебен път. На мен лично те са ми противни, буквално, но не мога да се направя, че не виждам хората в обществото, които са техни носители. Те даже, по ред показатели, може би са мнозинства. Огромната грешка на прозападните е да смятат, че това е плод само на пропаганда, която може да се бори. За тридесет години искане на пари от западняците за борене на руската пропаганда, тя става все по-ефективна. И някои хора – на фона на видимия си провал да спрат руските интереси у нас – искат още повече пари. Точно защото тя става все по-силна. Смешен парадокс! Ако съм на мястото на западните донори у нас, бих се замислил сериозно за ефективността на харченето досега. Всяка сутрин, в която има петима еднакви опоркаджии на екран, събужда точно обратния ефект сред публиката. Защото така и не разбраха, че говорят на публика, която не е в Полша или Прибалтика Говорят на публика, която е вкоренено близка до Русия (уви!), а не само платено близка до Русия. И ще трябва да намерят българския, а не полския, разказ.
Като изследовател на национализма да напомня, че съществува нещо като банален национализъм, т.е. институционализираният, прекипелият, застиналият във форми национализъм – празничният календар е едно от тези неща. Азбучно правило е, че той не се пипа, както не се пипа знаме, химн и пр. – защото е актуален към времето си и вече е безобиден. Пипайки го, създаваш проблем, не го решаваш. Пипането на такива неща може да се случва само във времена на големи исторически размествания. У нас нито има нужда, нито условия към този момент. Но иди го обясни! Сега сигурно тук някои ще ме обвинят в проруски разказ. Смешни, несвободни, хора!
А само колко комично парадоксална е ситуацията! Вчерашните седесари развяха 3 март в противовес на 9 септември. Днешните седесари вече предлагат замяна и на 3 март. А утре? Това са белези на незряло, дълбоко фрустрирано от себе си, обществено пространство. И, извинете за сравнението, но битките с миналото ми напомнят… точно историческите мотиви, които Путин изтъква за ужасната си война.
И какво казваме с това? Че Санстефанският идеал не ни е важен вече? Че от двете бивши империи, в ъгъла между които сме, сега сменяме приоритетно плашещата? Че ще празнуваме вече не държавата си, а някогашното си цивилизоване от десницата на метрополията на Втория Рим? Все едно сме били варвари до онзи момент? Оу, уейт… Какво нещо е иронията на историята. Ако съм циничен, ще кажа, че двама византийски агенти на влияние сред славянските федерати ще честваме сега, наместо руските агенти на влияние. Просто едните са по-далеч във времето. От третия Рим към втория. С усмивка и бъзик ги пиша тези неща, адвокатствам на дявола малко даже, за да напомня, че в историята има нюанси, твърде много, непоносимо много нюанси, за да ги човъркаме, когато ни скимне. Историята си е история, днес е днес. Колко мозъчни гънки са необходими, за да схванем тази проста разлика?
Върнете Росенец, Камчия, въведете еврото и т.н., но не пипайте символи, преустановете набиращата инерция символна борба. Игра с огъня е! И спрете да ескалирате дребни проблеми – кой кого обидил във ФБ – до национални проблеми. Защото ще ги превърнете в такива! Та само преди две поколения време у нас наистина се умираше за идеи! Смешно е на фона на дядовците си тук да създаваме драми от нищо.
Иначе, 24 май е наистина прелестна дата. Обожавам този празник. И точно затова не искам никой да прави с него алибали за конюнктурна употреба във връзка с оцеляването си. Защото, ако има нещо по-жалко от това, че националното ни случване стана руска имперска зестра, то е, че още не можем да преодолеем това родилно петно.
И, хора, ако продължавате с това „който не говори като нас, е против нас“, ще съсипете преди всичко себе си. Защото не е вярно отвратителното клише, че народът бил разделен. Напротив, народът ни е умерен, без крайности, даже снишен, защото е доста бит и мъдър. Просто има една прослойка, която не може да понася народа си. Нашият народ няма да скочи; той, на някои следващи избори, просто ще отиде да гласува за други хора. И резултатът няма да ни хареса.
Вместо да тласкаме големи групи хора в ръцете на гадове, добре е да намерим общ език с тези хора, да ги убеждаваме, да не ги обиждаме. И подходът не е битката с календара. Подходът е битката с бедността, неравенствата, гетоизацията. Подходът е да създаваме самочувствие на общността си, вместо да отричаме правото на общностите да имат самочувствие. Подходът е преди всичко да обичаме страната си и хората си.
https://www.facebook.com/parvansimeonov/posts/10227467172479853?ref=embed_post
Разсъждавам около идеята за 24 май като национален празник. Просто разсъждавам. Поразсъждавайте с мен, моля! Пак казвам, харесва ми, но имам изключително много против тази тема да се отваря. Няма обществени условия, предизвиква разделения, които се видимо пъти по-лоши от разделенията, които имаме сега по тези теми. Да, поколенията може и да оценят. Но напоследък се уча да мисля прагматично и гледам да си ограничавам мечтателността. И вероятно с възрастта предпочитам някакви неща да не се отварят, ако не сме сигурни, че можем да ги затворим. Има лоши неща, които с отварянето си могат да стават само по-лоши. Това мисля и за промените в конституцията като цяло. Мисля, че няма особен смисъл тя да се променя. Но това е отделна тема. Това, което ме притеснява, е, че следващите редове едва ли са били част от обсъждането на идеята за 24 май. Просто, някак лековато, са метнали това с празника. Както лековато ще пипнат и други неща.
Не съм сигурен, че тези хора съзнават обществения момент. Подобни символни промени се правят в повратни времена, когато има обществена поръчка за това. Нищо повратно няма сега. Няма вълна, няма разместване на пластове. Напротив, има замръзване на обществени барикади. Ще ги подсилим сега.
После, не съм сигурен, че тези хора си дават сметка за реалната си тежест в обществото. Част от тях утре може би няма да са наоколо. Част от тях показаха досега удивителна политическа наивност, та да вземаме сериозно идеи от тях. Част от тях правят най-сериозната си грешка: повярвали са в собствената си пропаганда. Искам утре и аз да имам самочувствието да се появя за известно време и да прекроя националната символика ей така защото нещо текущо не е наред или някой политически противник не ми харесва. Явно новите времена раждат и нови императиви на човешката самооценка.
Още нещо, любопитно. Не знам дали са си дали сметка, че в един момент решаваща дума за това дали да честваме като национален празник руско-турската война ще има… ДПС. Самото ДПС следва да е леко предпазливо, защото опорките в тая посока вече почнаха: сглобката маха националния празник, за да угоди на ДПС. ДПС обикновено са мъдри хора, но каквото и да направят сега, ще стане лек конфуз, че представителите на една етническа по произхода си партия ще решат кой да е националния празник. Като единият вариант пряко засяга техния етнос, макар и в исторически план.
Освен това, ще има настръхване от страна на Скопие. В техните очи това ще е опит за допълнително „българизиране“ на празника, след като преди няколко години неговото име беше и официално сменено в посока повече тежест на българския пред славянския елемент – по идея на ВМРО, когато бяха на власт с ГЕРБ. Сега пък наблюдавам, че в предложението на ПП-ДБ славянското май съвсем изчезва. Това пък на мен ми е леко смешновато ревизиране на историята, видимо конюнктурно – за поредно предполагаемо оттласкване от Русия и славянството. Странно е да видиш такъв национализъм при космополити, но…
И – честно – щом е тъжно, че така се е случило в историята, дваж по-тъжно е, че не спираш да бъркаш в раната. Но това вчера го писах вече десет пъти.
Това последното е въпросът за историческата достоверност. Един празник, разбира се, е символ, а не буквоядство, фактчекърство и други съвременни наивни (или напротив – доста добре работещи за наивни публики) западни формализми, но известно е, че ролята на България в този точно ден, 24 май, е твърде легендаризирана. Казано шеговито, ама колко да е шеговото – утре Гърция ще претендира, че е наследник на източната римска империя и ще ни се сърди защо си „присвояваме“ двама византийски „агенти на влияние“ сред славянските присъдружни народи или наричаме кирилица гръцките букви. Тези неща не са много приятни за казване и пак да уточня: назовавам ги с ирония. Макар че без ирония кемалистка Турция в новия век се опитва да попие и гордост от османското наследство. Идеята на Гърция за пряко наследяване на втория Рим си е налична.
И пак напомням на така модерните напоследък търсачи на Истината. В празниците не е важна буквоядската истина, символите са важни. 24 май е уникален точно с това, че един народ приема окултуряването си (вероятно византийците са намирали това са цивилизоване на вулгарните) не за колонизиране, а за нещо свое, обиква си го. Всъщност, през Възраждането, мисля, през този празник тече именно преодоляването на основната стигма срещу селското население, осъзнаващо се като българско и бушуващо в демографски подем – че не е образовано, не е просветено. В известен смисъл, 24 май е също наш комплекс. Затова и този български култ към образованието. Като бунт срещу образователите, т.е. като противовес на гърчеенето.
Какъвто е понякога комплексът „нека таз свобода да ни бъде дар“.
Нека, но ний знаем, че в наш’то недавно…
Тук идва въпросът за посланието. Сменяйки трети март, ние признаваме, че за „таз свобода“ нямаме особена роля ли? Добре ли е да оставим този празник само на войнстващите русофили у нас? Аз не мисля. Като старозагорец – най-малкото – не мисля. При Стара Загора е бойното кръщение на опълчението ни.
Националният празник е послание към света, позициониране на страната. Да 24 май е добро послание. Но какво е посланието на самата промяна? Разбира се, че отдалечаване от Русия. Това ще е и още едно тикче в програмата на западните партньори. Не ви скандализирам много, когато напомням, че страни като нашата са обект на влияния на суперсилите, нали? Извинете, имам тази професионална деформация, аз съм политолог. Това са нормални неща в политиката. Дотук добре, аз нямам против. Когато и аз кипях по тези теми – на 16-годишна възраст – един мъдър човек ми каза: България просто трябва да е с по-далечната суперсила. Защото по-близките имат по-удушаваща прегръдка. Това е и моят шеговит отговор на всички, които ме подозират в прекалена критичност към Запада.
Обаче. Трети март е празник на възстановената държавност и най-вече – на един идеал. Да, териториален, а не духовен идеал. Но този идеал водеше България чак до 1944 г. Точно онази България, която авторите на днешната идея харесват – пореден парадокс. Всъщност лъвовете на герба, в един от прочитите, са точно Мизия, Тракия и Македония. Казано пак с горчива историческа шега: Мизия и Тракия носят лелеяната Македония. За тази Македония България се би, катастрофира, умира. Сега оставяме ли я? Да или не, не знам кое е правилно и прагматично, но знам, че е важно. И знам, че в конюнктурните си борби да запазят рейтинг в очите на критичните си публики, авторите на тази идея за смяна на празника грам не са мислили подобни неща.
Нито ги мислят, или може би по-зле – именно такива работи май мислят – няколкото интелектуалци, които бранят смяната на трети март. Някакъв посткомунистически (колко изненадващо, няма що!) напън да борим „великобългарския шовинизъм“. А че България е може би най-малко шовинистичното общество на балканската карта, не мислят. Виждат нашите пилони като съчици в око, а не виждат гредите.
Другото, което не са мислили авторите, е какво е посланието по повод Турция. Огромна, демографски млада икономика, регионална сила, с претенции за глобална роля. Сила, чиято периферия все повече сме. Всъщност казваме: голямата съседна страна, от която се плашим, не е вече толкова Турция, колкото Русия. Да, доста страни имат голям съсед, от който се плашат. За поляците, балтийците и дори румънците това е Русия. За нас, гърците, сърбите е по-друго.
Хм, а дали това е правилен инстинкт, дали е премислено това, дали е теглено на везната? На практика, това е ревизиране на столетна българска линия. Казано просто, България продължава да отстъпва в материята и да се превръща в идея, да не кажа спомен. Знам, че звуча абстрактно, но, ако сте забелязали, българският празничен календар е базиран на успешни, предимно административно-териториални, формално сложени, актове. Поява в договор, съединение, независимост. Сега казваме: ще празнуваме абстракция. Не територия, не дипломация. От почти безобидна, България признава, че е съвсем безобидна.
Просто разсъждавам на клавиатура. Напомням на авторите на тази идея няколко важни пункта, които са лека игра с огъня. Достатъчно е само в следващите седмици у нас да се развие тезата, че ДПС участва в сглобка за преосмисляне на руско-турската война и тази лековатост на летния политически брейнсторминг ще заприлича на лекомислено бърникане в костния мозък на националната памет и митология. С тези неща шега не бива.
24 май е доста добра идея. Нейните предимства са добре застъпени и не ги обсъждам тук, тук е друга темата. Но просто се сещам добрите намерения къде могат да отведат. И къде е дяволът.
https://www.facebook.com/parvansimeonov/posts/10227475973579875?ref=embed_post
