Западни микрочипове, използвани за захранване на смартфони и лаптопи продължават да навлизат в Русия и да захранват нейния военен арсенал, показва нов анализ. Търговски данни, анализирани от CNBC показват, че Москва се снабдява със все повече полупроводници и други модерни западни технологии чрез държави посредници като Китай.
През 2022 година Русия е внесла полупроводникови продукти на стойност 2,5 милиарда долара, в сравнение с 1,8 милиарда долара през 2021 година.
Полупроводниците и микрочиповете играят ключова роля в съвременната война, като захранват редица съоръжения, включително безпилотни дронове, радиостанции, ракети и бронирани превозни средства.
Всъщност Институтът KSE – аналитичен център към Киевското училище по икономика наскоро анализира 58 части от критично руско военно оборудване, намерено на бойното поле в Украйна и откри над 1000 чуждестранни компонента – предимно западни полупроводникови технологии.
Много от тези компоненти са обект на експортен контрол, но според анализатори, с които CNBC разговаря, сложните търговски пътища през Китай, Турция, Обединените арабски емирства и други страни означават, че те все още влизат в Русия, увеличавайки военните запаси на страната.
Не всички модерни технологии обаче са обект на западните санкции срещу Русия.
Много от тях се наричат „изделия с двойна употреба“, което означава, че имат както гражданско, така и военно приложение и поради това попадат извън обхвата на целенасочения контрол върху износа. Например, един и същ микрочип може да се използва както в пералня, така и в дрон.
Въпреки това много от тези продукти произхождат от западни държави, които са въвели строги търговски забрани срещу Москва и по-специално срещу нейните военни. Всички продукти с произход от САЩ, с изключение на храни и лекарства не могат да достигнат до руската армия.
В проучването на KSE повече от 2/3 от чуждестранните компоненти, идентифицирани в руското военно оборудване в крайна сметка произхождат от компании със седалище в САЩ, а други идват от украински съюзници, включително Япония и Германия.
Отделно от това проучване, Кралския институт на обединените служби във Великобритания установи, че руската армия използва над 450 различни вида компоненти, произведени в чужбина в своите 27 най-модерни военни системи, включително крилати ракети, комуникационни системи и комплекси за електронна война. Много от тези части се произвеждат от добре познати американски компании, които създават продукти за американската армия.
Повсеместното разпространение и широките приложения на тези технологии доведоха до тяхното преплитане в глобалните вериги за доставки и следователно до по-трудното им контролиране. В същото време санкциите срещу Русия до голяма степен са ограничени до западните съюзници на Украйна, което означава, че много държави продължават да търгуват с Русия.
Огромен ръст на руско-китайската търговия
Трудно е да се спре преминаването през границите на строго гражданска микроелектроника и участието ѝ в световната търговия и точно от това се възползва руската индустрия, както и руската армия и нейните разузнавателни служби.
Данните сочат, че Китай е най-големият износител за Русия на микрочипове и други технологии, които се намират в ключови елементи на бойното поле.
На продавачите от Китай, включително Хонконг се падат над 87% от общия внос на полупроводници в Русия през четвъртото тримесечие на 2022 година, в сравнение с 33% през четвъртото тримесечие на 2021 година. Повече от половината (55%) от тези стоки не са били произведени в Китай, а вместо това са били произведени другаде и доставени в Русия чрез посредници от Китай и Хонконг.
„Това не бива да се приема като изненада, защото Китай наистина се опитва да печели от факта, че Русия е икономически изолирана.“
казва Елена Юрченко, съветник в Съвета за икономическа сигурност на Украйна
Търговското министерство на Китай не отговори на искането за коментар на констатациите, както и руското.
Междувременно Москва е увеличила и вноса си от т.нар. страни посредници, които включват Кавказ, Централна Азия и Близкия изток, според данните за националната търговия.
Износът за Русия от Грузия, Армения и Киргизстан например се е увеличил рязко през 2022 година, като значителна част от него са превозни средства, самолети и плавателни съдове. В същото време износът на Европейския съюз и Обединеното кралство за тези държави нарасна, докато пряката им търговия с Русия спадна. Правителствата на Грузия, Армения и Киргизстан не отговориха на искането на CNBC за коментар относно увеличението на търговията.
Затягане на санкциите
Разрастващите се търговски потоци предизвикаха призиви от страна на западните съюзници или да се привлекат повече страни към санкциите, или да се наложат вторични санкции на определени субекти, действащи в тези страни в опит да се задуши военната мощ на Русия.
През юни тази година, ЕС прие нов пакет от санкции, който включва инструмент срещу заобикалянето на санкциите за ограничаване на „продажбата, доставката, трансфера или износа“ на определени санкционирани стоки и технологии на определени трети държави, действащи като посредници на Русия.
Освен всичко това, пакетът добави 87 нови организации в държави, обхващащи Китай, Обединените арабски емирства и Армения към списъка на тези, които пряко подкрепят руската армия, и ограничи износа на 15 технологични елемента, открити в руското военно оборудване в Украйна.
„Ние не налагаме санкции на самите държави. Това, което правим, е да попречим на вече санкциониран продукт, който не трябва да достига до Русия, да достигне до нея чрез трета страна.“
заяви говорителят на ЕС Даниел Фери
Някои обаче са скептично настроени, че мерките стигат достатъчно далеч – особено когато става въпрос за основни световни търговски партньори.
Други казват, че отговорността в крайна сметка е на компаниите, които трябва да направят повече, за да наблюдават веригите си за доставки и да избегнат попадането на стоките им в неподходящи ръце.
„Ако имаме определени морални ценности или цели в областта на националната сигурност, не можем да даваме на Украйна с едната ръка, а с другата да даваме на Русия.“
Елена Рибакова, старши научен сътрудник в института за международна икономика „Питърсън“
източник: kaldata.com
