По неофициална информация голяма част от експорта на ВМЗ за Украйна преминава през „Булкомерс КС“, собственост на Калоян Станиславов, което беше детайлно описано и в публикация на New York Times
Държавните „Вазовски машиностроителни заводи“ (ВМЗ), които произвеждат въоръжение от съветски тип, ползвано и при войната в Украйна, продължават силното си представяне и през второто тримесечие на 2023 г. За първото полугодие нетните приходи от продажби на сопотското дружество се увеличават с близо 80% и достигат 392 млн. лв., движени от нараснало търсене на специална продукция, пише „Капитал“.
При оръжейния търговец „Кинтекс“ обаче тенденцията за спад от последните тримесечия се запазва. Заводите на държавния „Терем – холдинг“ пък отчитат разнопосочни резултати – от 202% скок в оборота на търговищкия „Хан Крум“ до спад с близо 40% при „Цар Самуил“ в Костенец.
Така, към средата на годината оборотът на ВМЗ вече надхвърля постигнатото през цялата 2021 г. Сравнение с представянето през изминалата 2022 г. обаче не е възможно, тъй като за поредна година Министерството на икономиката, под чиято шапка е оръжейният производител, не публикува годишния му финансов отчет, който иначе следва да бъде подаден до 25 април. При тези обороти обаче не е изключено и да бъдат подобрени рекордните обороти на ВМЗ от 2016-2017 г., когато надхвърляха 500 млн. лв. годишно.
Аналогично, от ведомството крият и годишния отчет на оръжейния търговец „Кинтекс“ за 2022 г. А от публикуваните междинни данни към полугодието се вижда, че отчетеният през първото тримесечие на 2023 г. срив на оборота с 93% се запазва в същия размер и през вторите три месеца на годината. Още от началото на войната износът на българско оръжие за Украйна не ставаше официално, а през частни посредници, така че „Кинтекс“ нямаше как да усети приток в резултата си – от години компанията работи практически само на два пазара – Алжир и Индия.
По неофициална информация голяма част от експорта на ВМЗ за Украйна преминава през „Булкомерс КС“, собственост на Калоян Станиславов, което беше детайлно описано и в публикация New York Times през седмицата. По данни от НАП това дружество е сред десетте най-големите компании в България по възстановено ДДС за 2022 г.
През последната година и в двете държавни оръжейни компании бяха направени по няколко смени в ръководството. А отчетите им са сред малкото видими източници на информация за това какъв е ефектът от войната в Украйна върху производството на оръжие и износът от България.
Производството в Сопот расте
Макар и официално страната да не доставя оръжие и боеприпаси за войната в Украйна, за наличието на поръчки свидетелстват и данните за заетостта във ВМЗ. Производителят е сред най-големите работодатели в страната, като по данни от НОИ към края на 2022 г. има 3973 служители, което е с почти 13% повече спрямо година по-рано. Двуцифреният темп на нарастване на заетостта се запазва и към второто тримесечие на 2023 г. – от междинния отчет за периода се вижда, че към края на юни служителите вече са 4024, или ръст от 11% на годишна база.
ВМЗ произвежда противотанкови снаряди, ракети и други боеприпаси. През първото тримесечие на 2023 г. предприятието отчете внушителен ръст на продажбите си с 830%, който отчасти се дължеше и на ниската база за същия период на миналата година. Към второто тримесечие този ефект вече е по-изгладен (виж таблицата), но отчетливият скок на бизнеса остава факт. А от доклада за дейността става ясно, че поради растящото търсене ръководството на компанията си е поставило за цел да увеличи производствения капацитет. Прогнозата пък е до края на 2023 г. да бъдат изпълнени договори и поръчки за още около 400 млн. лв.
Български снаряди за 350 млн. лв. вероятно потеглят за Украйна през ВМЗ „Сопот“
500 млн. евро в подкрепа на оръжейните заводи в ЕС, включително българските
Свита търговия
На обратния полюс са резултатите на оръжейния търговец „Кинтекс“, който през последните тримесечия, за които има публикувани данни, трайно отчита свиване на бизнеса заради загубените позиции на традиционни пазари. От ръководството обясняват процеса със силната конкуренция както от чуждестранни компании, така и от български производители, които сами предлагат продукцията си.
„Изключително трудно е „Кинтекс“ да се съревновава със заводи, които са първоизточник на продуктите, които се търгуват“, се посочва в доклада за дейността през изминалото тримесечие, като е допълнено, че поради тази причина регулярните поръчки на тези пазари са придобили „епизодичен характер“.
Разнопосочно при заводите на „Терем“
Подобно на първите три месеца на 2023 г., и в през второто тримесечие остава разнопосочно представянето на заводите от „Терем – холдинг“, който е под шапката на Министерството на отбраната.
Групата на растящите включва великотърновския производител на специална и на гражданска продукция „Терем – Ивайло“ и „Терем – Хан Крум“ в Търговище, който ремонтира танкове и камиони. При първото дружество увеличението на продажбите е с близо 82% на годишна база до 2.1 млн. лв., а при второто разрастването на бизнеса е трикратно до 1.7 млн. лв. И в двата случая двигател са по-високите от планираните продажби на военни изделия, като при „Хан Крум“ фактор е и започналото през отчетния период производство по договор, сключен през октомври 2022 г.
От кораборемонтния „Терем – КРЗ флотски арсенал – Варна“ отчитат преизпълнение на заложената производствена програма за периода, но като крайно приходите се свиват с почти 16% до 12 млн. лв., което го прави най-голямото дружество в групата. В доклада за дейността се посочва, че в следващото тримесечие предстои приключването на договори „със значителни обеми“. Заводът изпълнява договори за украински, турски и български корабособственици, като отчита засилен интерес от украински клиенти. Спад в оборотите отчитат и двата завода в Костенец – „Летец“ и „Цар Самуил“. При първия свиването е с 18% до 1.9 млн. лв., като в доклада за дейността е отбелязано, че фактор за неизпълнението на заложените бизнес цели е „неравномерното подаване на вертолети за ремонт“. Свиването на приходите е най-голямо при „Терем – Цар Самуил“ – с 39.94% до 576 хил. лв., като от компанията посочват, че все още не са подписани договорите по спечелените три обществени поръчки за утилизация с Министерството на отбраната.
Свързана тема:
“Спасителен пояс”: Западен проект изброи българските оръжия за Украйна
