Не е ли унизително? Армения и Азербайджан – две страни, в които Европейският съюз е инвестирал толкова много, приеха иранското посредничество за мирни преговори, без участието на западни страни, но вместо това с присъствието на Русия и Турция в Техеран.
Това означава, че при успех заслугата ще бъде на Сергей Лавров, а не на Шарл Мишел.
Иранската официална информационна агенция цитира външното министерство, че страните искат да говорят по регионални въпроси „без намесата на нерегионални и западни държави“.
Това развитие не е голяма изненада, като се има предвид, че усилията на ЕС да посредничи между двете страни членки на „Източното партньорство“ Армения и Азербайджан, не бяха убедителни.
Финалът на продължилата дълго сага с Карабах настъпи неотдавна, като мощния във военно отношение Азербайджан взе това, което искаше почти без битка, а етническото арменско население от 120 000 души от този анклав избяга в Армения.
Армения се почувства предадена от Русия, с която имаше някакво подобие на споразумение за отбрана, и от Запада, който не оказа натиск върху Азербайджан, може би защото има нужда от азерския газ.
Останал без приятели, Ереван погледна към Иран, страна, която със сигурност не е приятел на Азербайджан. Предполага се, че в Северен Иран живеят повече азери, отколкото в самия Азербайджан.
Баку пък приема покани за международно посредничество, на които присъства неговият регионален голям брат Турция. Наскоро Азербайджан отхвърли преговори с посредничеството на ЕС именно защото Анкара не беше поканена, но Франция беше участник.
Азербайджан намира за неприемливи преговори с участието на Франция, защото смята Париж за твърде пристрастен в полза на Армения. След арменския геноцид от Османската империя през 1915 г. значително арменско население се установи във Франция, образувайки една от най-големите арменски диаспори в света. 500 000 от днешните френски граждани са от арменски произход, а самата Армения е с население от 3 милиона души.
Срамота е, че Русия и Иран играят ролята на мирни посредници в съседни на ЕС страни във време, когато руската армия ежедневно извършва военни престъпления в Украйна, а подкрепяната от Иран групировка „Хизбула“ изстрелва ракети срещу Израел от Ливан.
Ще се изненада ли някой, ако утре Иран или Русия посредничат за освобождаването на задържаните от „Хамас“ заложници? Кой би се изненадал, ако Русия изолира САЩ и Запада, като оглави мирен процес след терористичната атака на „Хамас“ срещу Израел и израелските репресии срещу Газа?
На неотдавнашната среща на върха на „Един пояс, един път“ в Пекин Владимир Путин и Си Дзинпин проводоха тричасови разговори, които включваха „задълбочен обмен на мнения относно палестинско-израелската ситуация“, както обяви Китай.
И Путин, и Си се стремят да задълбочат връзките си с Глобалния юг, виждайки икономически възможности и вероятно начин за противодействие на дипломатическото влияние на САЩ и техните съюзници. Путин подчерта, че събитията след 7 октомври илюстрират „провала на политиката на Съединените щати в Близкия изток“.
Във време, когато за съжаление можем да се съгласим, че американската дипломация е затруднена, ЕС не предлага надеждна алтернатива. Европейската дипломация или изглежда некоординирана, понякога поради национални пристрастия, или често имитира политиката на САЩ, което допълнително отчуждава Запада от Глобалния Юг.
ЕС беше създаден като мирен проект. ЕС не е навредил на никого в международен план и трябва да има потенциала да бъде мирен посредник номер едно, особено когато ООН често е блокирана от двама от своите постоянни членове на Съвета за сигурност – Русия и Китай.
Ясно е, че сме далеч от това, тъй като ЕС търпи неуспехи дори на места, които трябва да се разглеждат като негова собствена територия, като например неуспеха да се нормализират отношенията между Сърбия и Косово.
Дано мирните преговори между Армения и Азербайджан с посредничеството на Иран да предизвикат тревога в ЕС.
Междувременно единствената утеха за унижения ЕС е, че Грузия, която също е страна от „Източното партньорство“, в последния момент отказа да участва в техеранските преговори.
автор: Георги Готев, източник: euractiv.bg
