Подозрително Външно мълчи, кой носи основна вина за смъртта на Навални?
Попитали Радио Ереван каква е приликата между калинката и жирафа. След многозначително мълчание радиото отговорило, че и двете са любими живинки на г-н Борисов, но с една разлика. За калинката към момента се знае, че не вирее дълго.
В последните седмици много се говори и спекулира за поста на външен министър. Изтъркаляха се какви ли не дитирамби и в двете посоки. От колко успешна е Мария Габриел до колко бил обичал да пътува Николай Денков. Чухме и клетви в закона и Конституцията, които не позволявали на доскорошния ни еврокомисар да си сложи подписа под документ, под който не само не се предполага да се подписва, но и едва ли точно тя ще трябва да подпише.
Клетвите са хубаво нещо, принципите са важни. И са силни, когато са устойчиви като поведение и разбиране.
От наши източници в дипломатическите среди става ясно, че силно желаещата поста министър-председател Мария Габриел подхожда фриволно по отношение на една от функциите на външния министър. Предложенията за ротация на посланиците и генералните консули. Използвайки мъглата около водения в медиите дебат за ротацията, външната министърка е предприела дързък ход да започне в началото на февруари и завърши преди 6 март голяма ротация на ръководители на мисии. Началото удивително съвпада с отварянето на дискусиите за поста на външен министър.
На тезгяха са сложени над десет български мисии. Кариерни дипломати, свикнали и видели какво ли не, коментират в кулоарите на Външно, че за тях едва ли ще останат свободни места. Наясно са, че списъкът със съветници на Мария Габриел е дълъг. Не по-къс е и този на огладнелите среди в ГЕРБ. Политическата квота също е значително по-ниска от заложения в Закона процент и това отвързва ръцете на принципната Габриел. Все още активно се коментира във Външно и първия пакет от посланици, предложен от бившия еврокомисар, който мина на одобрение през есента на миналата година. Тогава за Париж беше предложена никому неизвестна чиновничка от министерството, а за Лондон ще бъде изпратен верен пудел на ГЕРБ, бивш президентски съветник от времето на Плевнелиев.
Най-занимателни са обаче коментарите за мястото в Киев. Дипломати доверяват, че след решението на Министерския съвет през есента, не са чували да е поискан агреман от украинците. Нашите опити да проучим въпроса през украински контакти не показаха да има движение. Стари кримки във Външно доверяват, че обикновено това се случва, когато е ясно, че няма да бъде получен агреман. Остава загадка каква е причината, но от други наши източници разбираме, че Мария Габриел е била напълно наясно за предстоящ проблем още от самото начало. Но принципно е заблудила Министерски съвет.
Тези дни чухме и премиерът Денков да споменава, че от три седмици чака Мария Габриел да говори със сегашните министри и да ги оцени. Вероятно също принципно. След фиаското с изявлението без журналистически въпроси на Габриел от онзи ден разговорите набързо се възобновиха. Въпросът обаче е дали отказът от разговори за министри и посланици цели три седмици е принципна позиция. Както и как тя се вписва в демократичните и законови норми. И дали Министерски съвет е бил принципно заблуден за посланически номинации. И в този ред. Принципно ли е, че за смъртта на Навални българският външен министър нито веднъж не посочи потенциална вина на руските власти.
Остава да видим – жирафите виреят ли по-дълго от калинките като любими живинки.
автор: Нина Смоленова; източник: mediamall.info
