Петък, 29 Май 2020

Четвъртък, 20 Октомври 2016 13:56

МИСЛЕЩИЯТ и ДОКАЗВАЩИЯТ

Ние сме това, което мислим. Всичко е построено върху мисълта. Всичко се основава на мисленето. - Буда, Дхаммапада

Бащата на американската психология Уилям Джеймс разказва как веднъж срещнал възрастна жена, която му казала, че Земята се крепи на гърба на огромна костенурка.

-  Но, скъпа госпожо - попитал проф. Джеймс колкото е възможно по-любезно, - на какво се крепи костенурката?

-  А, това е толкова просто - отвърнала тя. - Костенурката се крепи на гърба на друга огромна костенурка.

-  О, разбирам - отбелязал проф. Джеймс, все още съвсем любезно. - А ще бъдете ли така добра да ми кажете какво крепи втората костенурка?

-  Няма смисъл, професоре - отговорила старата дама, разбирайки, че той се опитва да я вкара в логически капан. - Става дума за костенурки-костенурки-костенурки и така нататьк до края.

Не бързайте да се присмивате на възрастната жена. Всички човешки умове в основата си действат на същия принцип. Нейната вселена е била малко по-ексцентрична от повечето останали, но е била изградена на същите умствени принципи като всяка друга вселена, в която хората са вярвали.

Както отбелязва д-р Ленърд Ор, човешкият мозък се държи така, сякаш е разделен на две части: Мислещ и Доказващ!.

Мислителят може да мисли практически за всичко. Историята показва, че той може да мисли, че Земята е окачена на гърбовете на безброй костенурки или че е куха, или че се носи в пространsтwото. Сравнителната религия и философия показват, че Мислителят може да разглежда себе си като смъртен, безсмъртен, едновременно като смъртен и безсмъртен (модела на прераждането) или дори като несъществуващ (будизма). Може да мисли за себе си като живеещ в християнска Вселена, марксистка Вселена, научно-релативистична Вселена или нацистка Вселена, наред с много други възможности.

Психиатрите и психолозите често са отбелязвали (за голямо съжаление на колегите си в областта на медицината), че Мислителят може да се мисли за болен и дори за оздравял.

Доказващият е много по-прост механизъм. Той действа въз основа на един-единствен закон: „Каквото и да помисли Мислителят, Доказващият ще го докаже."

Ето един типичен пример, който е породил невероятни ужаси по-рано през този век: ако Мислителят мисли, че всички евреи са богати, Доказващият го доказва. Той ще открие доказателства, че и най-бедният евреин в най-западналото гето има скрити пари. По същия начин феминистите са способни да вярват, че всички мъже, включително и умиращите от глад несретници, които живеят и спят на улицата, експлоатират всички жени, включително кралицата на Англия.

Ако Мислителят смята, че Слънцето се движи около Земята, Доказващият услужливо ще организира всички възприятия, за да съответстват на тази мисъл; ако Мислителят промени мнението си и реши, че Земята се движи около Слънцето, Доказващият ще реорганизира доказателствата.

Ако Мислителят помисли, че „светената вода" от Лурд ще излекува лумбагото му, Доказващият умело ще оркестрира всички сигнали от жлезите с вътрешна секреция, мускулите, органите и т. н., докато те отново не подобрят здравословното си състояние.

Разбира се, много лесно е да се види, че разумът на другите функционира по този начин; сравнително много по-трудно е да осъзнаем, че и собственият ни ум действа така.

Смята се например, че някои мъже са „по-обективни" от други. (Човек рядко чува това за жените...) Твърди се, че бизнесмените са упорити, прагматични и в този смисъл са „обективни". Краткото вглеждане в шантавата политика, към която се придържат повечето от тях, бързо ще коригира това впечатление.

Същевременно, за учените все още се вярва, че са обективни. Нито едно проучване на биографията на великите учени няма да потвърди това. Те са също толкова избухливи, а следователно и предубедени, колкото и всяка група от велики художници или велики музиканти. Не само Църквата, но и утвърдените астрономи по онова време осъждат Галилей. Мнозинството от физиците отхвърлят специалната Теория на относителността на Айнщайн през 1905 г. Самият Айнщайн не приема нищо от квантовата теория след 1920 г., без значение колко експерименти я подкрепят. Вярата на Едисон в електрическите генератори на прав ток го кара в продължение на дълги години да настоява, че генераторите на променлив ток са опасни, дори след като безопасността им е доказана на всеки друг.

Науката постига или по-точно се приближава до обективността не защото отделният учен е имунизиран срещу психологическите закони, които управляват всички останали, а защото научният метод - групово творение - в крайна сметка надделява над индивидуалните предразсъдъци.

Нека вземем един прословут пример от 60-те години. Тогава три изследователски групи „доказват", че LSD причинява увреждане на хромозомите, а три други групи „доказват", че LSD няма ефект върху хромозомите. И в двата случая Доказващият е доказал онова, което Мислителят е помислил. Днес във физиката има 7 експеримента, които потвърждават една много противоречива концепция, известна като Теорема на Бел, и два експеримента, които я оборват. В областта на свръхсетивното възприятие резултатите са еднородни след повече от един век: всеки, който дръзне да докаже. че свръхсетивното възприятие съществува, успява, и всеки, който се заеме да доказва, че свръхсетивното възприятие не съществува, също успява.

„Истината" или относителната истина се появява едва след десетилетия експериментиране от хиляди групи по целия свят.

В дългосрочен план се надяваме с всеки изминал век да се доближаваме все повече и повече до „обективната Истина".

В краткосрочен план винаги важи законът на Ор:

Каквото и да помисли Мислителят, Доказващият ще го докаже .

Ако Мислителят мисли достатъчно страстно, Доказващият ще докаже мисълта толкова категорично, че никога няма да успеете да убедите човека в несъстоятелността на подобно убеждение, дори ако то е нещо толкова забележително като идеята, че съществува газообразно гръбначно с астрономическо значение („БОГ") и че то ще прекара вечността в измъчване на хората, които не вярват в неговата религия.

Робърт Антон Уилсън

„Възстаналият Прометей“

Оставете коментар