Четвъртък, 12 Декември 2019
Петък, 15 Ноември 2019 17:06

КС обяви 10-те критерия за баланс между свободата на словото и личните данни за противоконституционни

Преди половин година БСП атакува спорните текстове, с които се създаваха условия за цензура и самоцензура на българската журналистика и се въвеждаха безпрецедентни критерии за работата на журналистите

Конституционният съд (КС) се произнесе по жалба на БСП във връзка с промени в Закона за защита на личните данни, които на практика ограничаваха правото на свобода на словото. КС обяви за противоконституционна разпоредбата от Закона, с която бяха въведени 10 критерии, по които ще се преценява дали журналистите са спазили баланса между правото на информация и това на защита на личните данни, когато са използвали такива в свои материали.

Решението е взето с 8 на 4 гласа. На особено мнение са Павлина Панова, Красимир Влахов, Гроздан Илиев и Анастас Анастасов, пише lex.bg.

Разпоредбата бе атакувана от депутати от БСП, а преди това вето ѝ наложи президентът Румен Радев. Според депутатите от левицата критериите, определени от законодателя, са „абстрактни, неясни, обтекаеми и субективни“, а това създава сериозен риск за произволни тълкувания. Това според тях ще доведе до затрудняване на свободата на словото, а там където я няма нея, е „немислима и невъзможна правовата държава“. Освен това в искането се сочи, че прекалено казуистичното изброяване на въпросните критерии ще доведе до цензура.

Критериите бяха част от големите изменения в ЗЗЛД, които бяха направени след влизането в сила на Общия регламент за защита на данните (GDPR) миналата година. Те бяха отговорът на законодателя на опасенията за цензура, които изказаха много журналисти и фоторепортери и бяха изведени от практиката на Европейския съд по правата на човека.

В решението си КС детайлно изследва правото на свобода на изразяване, на информация и на защита наличните данни и  практиката на съда в Страсбург и на този в Люксембург. Като подчертава, че трябва да се търси баланс в защитата им.

Основният проблем, който КС намира в отменената от него разпоредба, е, че въвежда неясни критерии.

Преди половин година атакувахме спорните текстове, с които се създаваха условия за цензура и самоцензура на българската журналистика и се въвеждаха безпрецедентни критерии за работата на журналистите, припомнят от централата на БСП. Заявяваме своята удовлетвореност от решението на Конституционния съд и това, че с действията си защитихме свободата на словото в България, допълват от БСП.

Припомняме,че президентът Румен Радев наложи вето върху закона, а разпоредбата беше атакувана от депутати от БСП, според които критериите са „абстрактни, неясни, обтекаеми и субективни“. Това създава сериозен риск за произволни тълкувания и ще доведе до затрудняване на свободата на словото – смятат те и допълват, че прекалено казуистичното изброяване на въпросните критерии ще доведе до цензура.

Според депутатите тази разпоредба погазва изискването за предсказуемост на действията на администрацията – в случая на Комисията за защита на личните данни, като ѝ дава прекалено широка, дори произволна, преценка при тълкуването на въпросните критерии. Депутатите изтъкват още, че с атакувания от тях чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД се дава и превес на защитата на личните данни над правото на информация.

Критериите бяха част от големите изменения в ЗЗЛД, които бяха направени след влизането в сила на Общия регламент за защита на данните (GDPR) миналата година. Те бяха отговорът на законодателя на опасенията за цензура, които изказаха много журналисти и фоторепортери и бяха изведени от практиката на Европейския съд по правата на човека.

Критериите

Обявеният за противоконституционен текст гласи:

Чл. 25з. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот.

(2) При разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който лични данни, събрани за целите по ал. 1, стават достъпни, балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни се преценява въз основа на следните критерии, доколкото са относими:

  1. естеството на личните данни;
  2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;
  3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;
  4. характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
  5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;
  6. отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото;
  7. отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;
  8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
  9. съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите;
  10. други обстоятелства, относими към конкретния случай.

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар