Вторник, 18 Септември 2018
Петък, 06 Юли 2018 09:55

Салафитите – истинският бич за Европа, която катастрофира с интеграцията на терористите

Тероризъм, ислямски фундаментализъм, екстремизъм, ислямизъм и пр. са все термини, които ни заливат от всички информационни канали и често се използват за едно и също, макар и всеки един от тях да има различно значение. Разлика не правят нито журналистите, нито зрителите и читателите. Не е и толкова важно. Друго създава огромен проблем в обществата в Европа.

Събитията от последните години, свързани с Ал-Кайда и Ислямска държава объркват хората от т.нар. Западна цивилизация. От една страна се възпламеняват крайните ксенофобски настроения, а от друга се проявяват и съвременните леви либерали, част от които открито си признават, че са марксисти.

В главата на средностатистическия гражданин на Европа цари хаос. От една страна му се обяснява, че ислямът е религия на мира, а от друга, че всички мюсюлмани са кръвожадни.

Истината, както винаги, е по средата. Както във всяка монотеистична религия, в исляма също има различни направления, повечето от които могат да се квалифицират спокойно като секти. И най-страшно е течението на салафитите.

Етимологично думата идва от „ас салаф ал салих“, което в превод означава „праведните предци“. С други думи, става въпрос за връщане към „чистия ислям“. Исторически течението възниква по време на халиф Маамун (813-833г.) В края на XII век течението отново набира сила, благодарение на сирийския богослов Ибн Таймия, който е наричан от някои „баща на съвременния салафизъм“. Той оставя огромна следа, като допълва теорията на течението. Таймия не само разширява смисъла на джихада, но и го поставя над петте стълба на исляма. Богословът апелира за ясно разграничаване на мюсюлманите от всички други хора. Противопоставя се на имплементирането на каквито и да било принципи от другите религии и твърди, че животът на мюсюлманите започва тогава, когато те постигнат пълно различие с немюсюлманите. Външната политика също е засегната в един от трудовете му – „Законодателна политика“. Той приема съществуването само на два вида субекти – къща на исляма и къща на войната. Не се допуска компромисно отношение, както някои теоретици по-късно въвеждат и понятието „къща на договора“, което допуска мирни отношения, стига това да носи ползи и дивиденти на ислямското общество.

Почти всички терористични ислямски организации, познати от XX и началото на XXI век, могат да се квалифицират като салафитски. Макар и възникнали в различни условия и със специфични цели, могат да се откроят някои основни принципи на салафизма, които са универсални.

Основен принцип на салафитите е пълното отричане на всички науки, които използват рационален подход и напълно отхвърлят древногръцките мислители. Голяма част от теоретиците наричат подобна философия „спекулативна теория“. Отхвърлят се и всички политически идеологии и модели, понеже са продукт на светската мисъл. Според тях единственият, който трябва да управлява е Аллах, който е предопределил съдбата и никой няма право да дели тези функции с него.

По отношение на икономическите възгледи и ролята на държавата, течението може да се квалифицира като солидарно и социално. Според салафитите, хората трябва да получават приблизително еднакви доходи, като роля на държавата е да ги преразпределя.

При салафитите има ясни правила по отношение на ежедневието и бита. Отхвърлят се всички предмети на „лукса“, като парфюмите например. Забраняват се изкуствата, които не кореспондират пряко с вярата. Жените на „правоверните“ мюсюлмани би следвало да не посещават публични места и предимно да стоят у дома.

Отношението на салафизма към разбирането на термина „цивилизация“ е строго определено. За представителите на течението на практика съществува само една цивилизация и това е ислямската. Всички други хора са част от джихилийската, което ги прави просто невежи.

От изключително важно значение е отношението на салафитите към медиите. Според тях, тези инструменти са важен елемент от борбата с неверническата пропаганда и настояват една ислямска държава да поддържа собствени телевизия, радио, преса и пр. Салафитите призовават журналистите да използват „чист“ език, който да е изчистен от съвременна лексика и да се придържат към кораническата.

До тук стана ясно, как мислят тези хора, какво искат и какво ги различава от „западните“ хора. Всичко е достатъчно плашещо и неразбираемо. По данни на Американския институт за национални изследвания от 2009-та година, салафитите по света са над 50 000 000 души. Последващите данни сочат, че това е най-бързо разрастващото се движение в исляма.

По данни на университета Джордж Вашингтон, в Германия живеят 5000 салафити, а във Франция между 15 000 и 17 000 . По данни на френската полиция, през 2015г., 90 от 2500 разследвани организации са салафитски, което е двойно повече в сравнение с пет години по рано. В Германия по оценки от немското вътрешно разузнаване от 3800 души, през 2011 г. до 7500 души през 2015г., се идентифицират като салафити.

След терористичните атаки в емблематични европейски градове, се заговори за ислямистки гета – нещо, което никога не е било коментирано в публичното пространство преди това. Сякаш никога ги е нямало. Още по-страшното – повечето терористични атаки в Европа от последните години, са извършени от европейски граждани, пристигнали тук от предходни бежански вълни. Изводът е ясен – неуспешна интеграция.

Tрябва да е ясно, че салафитите в Евопа не могат да бъдат спрени с марксистките лозунги и левичарските сентенции на съвременните либерали. Само със силата на разума. „Силата на разума“ е заглавието и на една книга, написана от една заклета потомствена левичарка, която осъзнавайки греховете на съратниците си и се превръща в най-големия ксенофоб по отношение на исляма – Ориана Фалачи. Крайностите винаги са вредни и свършват болезнено, но не се ли открие баланс, са единствения инструмент.

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 06 Юли 2018 09:55
    За "демокрацията" в Турция отговорност носят и съюзниците й в Европа и НАТО

    Властници като Ердоган не си отиват с избори. За това, което е Турция днес, отговорност носи не само Ердоган и неговата партия. Отговорни са съюзниците на Турция в НАТО и в Европа, които помогнаха на Ердоган да демонтира системата на светско републиканско управление - защото ... не била демократична.

    Турция бе първата страна, в която политическият ислям получи силна западна подкрепа за да изгради "демократична" система на управление. Последва вторият експеримент - подкрепата за "Арабската пролет" и "умерения ислям" в Близкия изток. Отново - за да изгради "демократична" система. Слава Богу, в Египет генерал Сиси не се оказа достатъчно либерален и демократичен.

    Но в Турция Ердоган тържествува за пореден път. Мислите и надеждите ми са с всички истински демократични и свободни хора на Турция. На тях няма да им бъде леко. На нас като съсед на Турция също няма да ни е леко.

    Огнян Минчев, фейсбук

  • Петък, 06 Юли 2018 09:55
  • Петък, 06 Юли 2018 09:55
    Владимир Чуков: В Западна Европа всяка седмица има подобен тип нападения, като това във Франция от събота

    В Западна Европа всяка седмица има подобен тип нападения, като това във Франция от събота – например във Великобритания, особено в Швеция, но не чуваме за тях, защото „медиите не ги пускат”. Това заяви в сутрешния блок на БТВ "Тази сутрин" арабистът Владимир Чуков.

    „Буквално всяка седмица има подобни инциденти, но представете си, ако всеки ден ни занимават с подобни атаки, каква би била реакцията на обществото”, добави той. По думите му противодействието на този тип тероризъм е много скъпо – например за следенето само на един заподозрян са нужни 36 щатни полицейски сътрудници. Атентаторът от Париж е 21-годишен, в Индонезия са 2 деца… Какво ни се показва: „Вие правите операция в 8 държави, ние отговаряме с удари в 3 държави”, коментира Чуков.

Оставете коментар