Вторник, 18 Септември 2018
Вторник, 10 Юли 2018 11:41

Кой воюва с нашите читалища?

Днес минах през с. Ивански. Край Шумен. Библиотекарката Димитричка. Съседите... И плачат. Събрали 3 000 лв. После кандидатствали в Министерството на културата. Само че така и нищо не станало. Читалището е построено 1927 г. и завършено 1929...

Дали пък не е довело до някакъв фатализъм изписването на втора година... Ама е изкорубено. Всъщност - ще видите. Село, дало редица професори, учени, писатели... Всъщност не селото - това Читалище ги е създало. Сега по покривите растат дървета. Хващат корени.

И новата сграда - ако въобще може да се говори за нова сграда. Стара сграда, преотстъпена... А читалището е с великолепна сграда. Някога е било с такава... Е, не е голямо като това в Шипка, но за сметка на това е по-изкорубено...

Село Горловка след артилерийски обстрел. Резултатите в с. Ивански не се различават от резултати след война... Ние във война ли сме? И кой воюва с нашите читалища?

Христо Стоянов, фейсбук

Снимки от разбитото читалище в село Ивански

Рзрушената сграда на читалището в Украйна

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 10 Юли 2018 11:41
    Царят остана честен човек до края. И няма да се промени

    Царят загуби делото за двореца "Врана"... Следите ли ми мисълта. Следете я. Защото Цветан Цветанов си промени закона по време на делото срещу него. Два пъти осъден ефективно, а след промяна на закона - оправдан. Царят можеше ли да промени закона по време на своето управление. Можеше. Но не го направи. А можеше, нали. Преди повече от едно десетилетие да промени закона така, че да не сърба попарата днес. Но не го направи. Докато законът бе променен заради Цветанов по време на самите дела. Нещата опират до морала.

    До реализация на филмовото заглавие "Цар и генерал"... Защото, може всичко да се говори, но Царят остана честен човек до края. И няма да се промени...

    Христо Стоянов, фейсбук

  • Вторник, 10 Юли 2018 11:41
    ПАРАНОЯ ПО АНГЛИЙСКИ

    Очаквах го... Очаквах, че ще обвинят убийците на Георги Марков в използване на „Новичок“, но го смятах като плод на превъзбудената ми фантазия. Като резултат от метафорично мислещата ми литературна глава. Но, явно някой отвъд „Гибралтар“ подслушва мислите ми. Защото почти смениха версията ( наистина става въпрос за версии) за смъртта на Георги Марков с нова, като сачмата вече е напоена с „Новичок“, преди това обаче някой е трябвало да намаже дръжката на вратата в дома му в Лондон с „Новичок“… Явно в Англия вече разследват убийствата чрез литературни текстове. Като литературния текст се налага като шаблон върху версията за убийство. И там, където липсват доказателства и аргументи, преписват и налагат върху версията литературен текст… Защото, след подобно разкритие, какво друго ти остава да мислиш. Колкото повече се отдалечаваме от смъртта на Георги Марков, толкова повече версии за неговия край се появяват.

    А колкото повече версии има, толкова повече се отдалечаваме от истината. Толкова повече Георги Марков и неговата смърт се превръщат в литература и стойността му като български писател и английски публицист избледнява. Все повече се говори за неговата смърт и все по-малко за това, което е оставил зад гърба си. Преди тридесетина години излязоха две книги едновременно – избраните стихове на Яворов и „Романът на Яворов“ от Михаил Кремен. Стиховете излязоха в три хиляди тираж, „Романът на Яворов“ в сто хиляден тираж. След седмица само стиховете стояха самотни по рафтовете на книжарниците, а книгата на Кремен, в тридесет и три пъти по-голям тираж бе изчезнала. Митът по нашите земи е по-силен от живота… По-силен от това, което оставяш зад гърба си… Всъщност кой се оказва убиецът на Георги Марков. Дали пък не го доубиваме с тези нескончаеми прения за неговата мистериозна смърт. Защото убиваме по този начин стойностите. Вместо да направим анализ за текстовете му, да събудим любопитството на младите към това, което е оставил зад гърба си, ние им показваме, че единствената стойност на Георги Марков е неговата смърт. И между другота се казва, че той е бил и писател… Освен доказано смъртен ние се опитваме да докажем, че някои от мъртъвците са имали странните навици да пописват текстове.

    Убеден съм, че след новото "разкритие" за убийството му с „Новичок“, се опитват да докажат, че и Яго е използвал "Новичок"... Смъртта на Георги Марков като предвестник за семейство Скрипал… Не се ли промъква по този начин и тезата, че българският писател е сътрудничел на тайни служби. Защото, освен отровата, връзката за сътрудничество с тайните служби се налага от самосебе си…
    Всъщност, не е ли характерно отровителството точно по тия меридиани и кралски дворове, създали служби с кардинали, сиви кардинали и професионални отровители. И дали пък литературата не е създала и развила параноя в тази нация... За разлика от Англия обаче, ние не сме толкова рафинирани - ние използваме хладно оръжие. Дори Распутин, след като го тровят с цианкалий, се налага да го разстрелят, но се оказва, че смъртта му настъпва едва като го хвърлят в Нева и той се дави. Казвам "Ние", защото славянството не трови - ние вадим мечове и умираме от ятагани... И го правим очи в очи. Може би имат добро класическо образование английските политици и най-паче г-жа Мей, щом зад всичко съзира отрова...
    А най-страшната отрова, най-старата отрова в света е "Новичок"... Ами, това е...

    Христо Стоянов, фейсбук

  • Вторник, 10 Юли 2018 11:41
    Културата като проектантска организация

    Никога не съм работил по проекти. И никога не бих паднал толкова ниско. Проектът е нещо, което трябва да се свърши, а моите книги са завършени. Те са факти - за жалост на десетки и стотици "проектанти" в България, които си остават в сферата на проекта.

    В сферата на желанието да напишат книга. Дори когато я държат като книжно тяло, те не са убедени, че са създали нещо и говорят за това нещо като за проект. Не зная откъде се появи тази паразитна дума в езика ни, но тя е обсебила цялото ни изкуство. Художникът е нарисувал картината, но я смята за проект. За бъдеще неосъществимо време. Защото нали това е проектът. Проектът е БЪДЕЩЕ НЕОСЪЩЕСТВИМО ВРЕМЕ. Музикантът свири парчето, публиката ръкопляска, вълнува се, но той твърди, че това е проект.

    Господи, представям си, ако реализира проекта си, трябва вече да го честват като мъртвец. Като Бах или Моцарт взети заедно. Изкуството се създава, то не се проектира. По много причини - проектът следва някаква линия. При следване на проектираната сюжетна линия ти нямаш право на изненади. На емоционалност. Героите в текста са даденост и не могат да мръднат встрани от своите проекции. На могат да изненадат своя Толстой и да се хвърлят като Ана Каренина под влака, не могат да допълнят един тон в музикалното произведение, защото е извън проекта, не могат да сменят перспективата. Защото, ако я сменят тази перспектива може да се роди Ел Греко, нали... А целта е не да се роди Ел Греко или Толстой, да се роди Шонберг или Бетховен, защото всяко мърдане встрани, всяка грешка прави изкуство, говори за емоционалност. А в проектите няма емоционалност, в проектите има намерения... Ами, толкоз...

    Христо Стоянов, фейсбук

Оставете коментар