Вторник, 21 Август 2018
Понеделник, 30 Юли 2018 05:29

Чобанов бесен на културния министър: Г-н Банов, ще доживеят ли знакови обекти в столицата хората ви да си свършат работата?

Зам.-кметът на София Тодор Чобанов изригна срещу Министерството на културата. Във фейсбука си той директно обвини Боил Банов и хората му в бездействие и политика, заради която се случват умишлени палежи на културни обекти. Повод за гнева му е последният пожар в столицата, при който горяха бившите царски конюшни.

"Ще спасим ли каквото остава за спасяване от Царските конюшни? За пореден път сме свидетели на разрушителен и вероятно умишлен акт на посегателство срещу културното наследство на нашия град. След вандалското разрушаване на "Двойната къща" в нарушение на всички закони и норми, за което и до днес нямаме информация да е понесена съдебна или административна отговорност от виновните лица. Този път се посяга се на един от най-важните обекти в историческия център, единствен по рода си в България, за който успяхме да се преборим през 2015 да има подробен устройствен план (ПУП), чрез който да запази оригиналния си облик и даже да бъдат възстановени изчезнали негови черти и особености. Уважаеми г-н Министър на културата, ще "доживеят" ли знакови обекти в риск подчинените на министерството структури и експерти да си свършат работата? Или ще наблюдаваме как един по един стават жертва на бездействието и странни инвестиционни намерения", попита реторично Чобанов.

"Още миналата зима Столична община изпрати до Вас подробно мотивирано предложение за обявяване на комплекса "Царските конюшни" за културна ценност от национално значение. Днес не задаваме въпроса защо този и други знакови обекти от първата половина на ХХ век нямат статут. Днес трябва да попитаме защо по това и по останалите предложения на Столична община няма резултат? Защо не се връщат отнетите при съмнителни обстоятелства статути и не се дават статути на тези обекти, които са в рискова ситуация? Защо, въпреки изминалите вече две години, не е осигурен за общините достъп до архива на НИНКН, както изисква закона за културното наследство?", се казва още в поста на Чобанов. 

"Длъжни сме да уверим обществеността, че Столична община при никакви обстоятелства няма да допусне зловредни намеси в обекта "Царските конюшни", който е изцяло защитен от действащия ПУП и произтичащите от него регулации. Искрено се надяваме, че този пореден призив няма да остане без последствия и ще видим реални действия, доказващи също така, че от съществуването на специализирана администрация за опазване на културното наследство все още има смисъл", пише за.-кметът на Йорданка Фандъкова. 

Свързани статии (по етикет)

  • Понеделник, 30 Юли 2018 05:29
    Експерти обсъждат „Царските конюшни” да станат паметник на културата

    Експертен съвет ще заседава днес, за да предложи Царските конюшни за паметник на културата. Ако се даде такъв статут, министърът на културата трябва да издаде заповед, за да стане факт това.

    Боил Банов обеща, че бившите "Царски конюшни", които отново се запалиха и пострадаха сериозно преди месец, ще получат още на 15 август най-високата степен на защита като паметник на културата. Така собствениците на имоти там ще получат предписание за възстановяването на сградите, които са в лошо състояние.

    В столицата и извън нея през последните години голям брой ценни сгради бяха оставени да паднат от собствениците си, които нямат желание да ги поддържат в автентичен вид, а имат различни планове за терена.

  • Понеделник, 30 Юли 2018 05:29
    Иновация в благотворителността от СОС или как Максим Бехар се сдоби с къща за офис на пъпа на София без да даде и стотинка

    На последното си заседание преди лятната ваканция Столичния общински съвет подари на видния пиар експерт, дипломат, бизнесмен, „известен с мащабната си благотворителна дейност“ почетен консул на Сейшелите Максим Бехар двуетажна къща зад МОЛ „София“, за да си я ползва със здраве, а освен това ще му поема данъците, такса смет и режийните разноски. Къщата е предоставена за целите на фондация „За нашите деца“ по проект „Пътят към семейство”, на чието настоятелство н.пр. Бехар е председател.

  • Понеделник, 30 Юли 2018 05:29
    Знам кой е подпалил Царските конюшни

    Знам кой е подпалил Царските конюшни. Номерът на подпалвача минава години наред и води до предумишлено убийство за всяко архитектурно творение, заемащо по-централно място и обещаващ терен. 

    Знам кой е подпалил Царските конюшни. Изглежда като сомалийския пират от американския филм "Капитан Филипс". Роден е в град без улици и в държава без правителство, но отрано е открил, че има и по-затънтено място - международните води, в които съвсем пък няма кой да му търси сметка. Отвлича кораби срещу откуп, воден от два основни мотива - да натрие носа на цивилизацията и да натрупа пари. С парите смята да се добере до цивилизацията и да заживее в нея човешки.

    Филмът е по истински случай, а автентичният пират отдавна е в американски затвор. Но съмнението си остава: как така е в затвора, след като в центъра на София вилнее някой със същия почерк? Запалена е историческа сграда, а няма кой да я защити, защото тя е сякаш в международни води - ничия не е. Извършителят е воден от два мотива - да натрие носа на цивилизацията и да спечели пари, след като построи небостъргач върху пепелището. С парите възнамерява да се добере до статута на законно забогатял член на едно цивилизовано общество.

    Този филм сме го гледали

    Софийският подпалвач няма да види затвор и това го знаят всички. Бъдещето е видно като на длан: ще има и други подпалени сгради. Няма как да е иначе, щом следователи и прокурори не успяват да намерят и да постигнат присъда за извършителите, Министерството на културата сваля юридическата защита от историческите сгради, вместо да изгражда нови, а общината просто твърди, че за нищо не е виновна.

    Номерът на подпалвача минава години наред и води до предумишлено убийство за всяко архитектурно творение, заемащо по-централно място и терен, на който може да се издигне съвременна високоетажна конструкция. Всъщност, пожарът е само едно от оръжията и е популярно едва отскоро. По-традиционните са други: запускане на сградите, умишленото им увреждане до степен да станат невъзстановими, промяната на статута им.

    Най-разнообразна смес от всички тези отрови беше приложена към "Двойната къща" на бул. Васил Левски 19 (арх. Георги Тодоров, 1907). В последните две десетилетия тя беше изоставена на саморазрушението, частично опожарявана, обживявана от бездомници и накрая осъмна с ликвидиран статут на паметник на културата. Тя беше разрушена на 29 април 2017.

    През 2016 в Пловдив бяха подпалени 4 от Тютюневите складове (арх. Камен Петков, арх. Васил Търпоманов, арх. Димитър Попов-Професора) - герои не просто на архитектурата, но и на литературата, чрез романа на Димитър Димов. Изгоряха също като Царските конюшни в София (арх. Фридрих Грюнангер, края на 19 век) - една от първите сгради в града, строени след Освобождението.

    Грозна картина

    Предполага е, че всяко едно от тези разрушения изостря обществената реакция и води до по-голяма предпазливост на институциите - ако не от грижа за културното наследство, то поне от притеснение, че могат да станат обект на грозни скандали в медиите. Но това предположение е погрешно, случва се точно обратното - всяко разрушение води до алиби за извършване на следващо. Такава клауза е предвидена и в нормативната база - една сграда може да изгуби статута си на паметник на културата, ако архитектурната среда около нея се е изменила. Ами не се ли е изменила вече средата на някогашния "тютюнев град" например? Вижте какво става в София - на 23 февруари 2018 беше съборена "Къщата с кулата" на бул. "Джеймс Баучер" (арх. Иван Банков, 1932), която няколко години по-рано загуби статута си на паметник на културата. Един от аргументите беше, че около тази къща вече има 5-етажни блокове.

    До този момент общественият натиск успява само да отложи унищожението на една или друга сграда, но не и да го осуети. Най-силен пример е десетилетната агония на Захарна фабрика в София (1898), която вече почти не съществува. И то при нестихващи протести на архитекти и активни граждани. Какво ли да кажем за всички останали сгради, чийто живот буквално виси на косъм и за които не е мобилизирана кой знае колко подкрепа. В момента на риск са изложени първото българско кино "Модерен театър" на бул. "Княгиня Мария-Луиза" (арх. Димитър Начев, 1908), така наречената "Къща с ягодите" на ул. "Сан Стефано" 6 (арх. Георги Кунев, 1927-1930), бившето кино "Ренесанс", по-късно "Възраждане" (арх. Никола Лазаров, 1906-1910, сградата е разрушавана, възстановявана и преустроявана впоследствие), къщата на Никола Гешов на бул. "Патриарх Евтимий" 7 (арх. Никола Лазаров, 1905-1907). Последните две са отплавали толкова надалече от брега, че май вече са навлезли в онази ничия територия, от която няма спасение.

    Татяна Ваксберг, Дойче Веле

Оставете коментар