Вторник, 21 Август 2018
Сряда, 01 Август 2018 10:56

Румен Радев: Водещите държави в ЕС защитават икономическите си интереси в Русия и не виждам защо това да не бъде валидно за България?

Въпреки продължаващото напрежение в отношенията между Русия и ЕС и взаимно наложените санкции, Русия се утвърди като традиционен партньор на Европа в секторите на енергетиката, икономиката, туризма и борбата срещу тероризма. Водещите държави членки на ЕС защитават своите икономически интереси в Русия и не виждам защо това да не бъде валидно и за България. Сигурността и икономическото развитие на Балканите са свързани с европейската перспектива на целия регион.

Обявеният хоризонт 2025 г. за присъединяване на държавите от Западните Балкани към ЕС е възможност и стимул за Сърбия и другите кандидат-членки да извършат необходимите реформи. Това е дълъг път, който изисква всички заинтересовани страни да обединят усилия за постигане на това, което беше обявено от всички сръбски политици за стратегическа цел на Сърбия – членство в ЕС. Това заявява президентът Румен Радев в интервю за сръбското издание CorD Magazine.

Държавният глава откроява утвърждаването на върховенството на закона, защитата на правата на малцинствата, свободата на медиите, ускоряването на процесите в обществения сектор и икономическите реформи, като ключови фактори за осъществяването на напредък в процеса на европейска интеграция.

„Приобщаването на Западните Балкани към обединена Европа е цел на България още от присъединяването на страната ни към Европейския съюз през 2007 г. Нещо повече, това беше и една от целите на политиката на разширяване на самия ЕС, фиксирана с решенията от т. нар. Солунски дневен от 2003 г. „Замразяването“ на тази тема в дневния ред на ЕС за изминалото десетилетие не е в интерес нито на България, нито на държавите от региона, нито дори на ЕС“, посочва Румен Радев.

Президентът подчертава, че сигурността, стабилността и икономическото развитие на Балканите са свързани с реализирането на европейската перспектива за целия регион. „Като страна членка на ЕС и като балканска държава България остава ангажирана с европейската перспектива на региона и е доказала готовността си да подкрепи своите съседи от Западните Балкани по техния път към ЕС. След края на българското председателството страната ни остава активна в тройката на Председателството на Съвета на ЕС и продължава да работи за това фокусът да остане върху региона на Западните Балкани“, посочва държавният глава.

В отговор на въпрос за резултатите от посещението му в Сърбия през юни т.г., Румен Радев отбелязва положителната тенденция в развитието на политическия диалог, ръста в двустранния стокообмен, който надхвърля 1 млрд. евро, както и увеличението на броя на туристите. „Двете страни имат добро сътрудничество в сферите на отбраната, вътрешните работи и миграцията. Заедно работим успешно по много големи проекти в областите на свързаността, което мисля, че е особено важно за бъдещето и сигурността на двете страни“, добавя Румен Радев.

Президентът изразява очакването си българо-сръбския газов интерконектор да бъде завършен през 2022 г., а страната ни да ускори работата по изграждането на магистралата, която ще свързва България и Сърбия, като част от Трансевропейската транспортна мрежа, която представлява най-краткия маршрут между Западна Европа и Близкия изток. Помолен да коментира най-голямото предизвикателство пред българското национално малцинство в Сърбия, Румен Радев подчертава, че съществуващият климат на доверие и заявената политическата воля на Сърбия трябва да доведат до ефективни и дълготрайни решения на проблемите на българското национално малцинство в областта на образованието, свободата на вероизповеданията, достъпа до информация на роден език.

„Зачитането на правата на българското малцинство е важно не само за България, но също и за Сърбия, както и за двустранните ни отношения и европейската перспектива на целия регион“, посочва президентът. Държавният глава определя направените от Сърбия стъпки и постигнатите резултати за подобряване на положението на българското национално малцинство като окуражаващи.

„Това че заедно с президента Вучич посетихме Димитровград и се срещнахме с представителите на българското национално малцинство приемам като знак за единство и огромна решимост на нашите две страни да продължим и занапред да изграждаме взаимно доверие и още по-силно партньорство“, заявява президентът.

Румен Радев приветства предприетите законодателни промени по отношение на правата на националните малцинства в Сърбия и призовава за ефективни действия за тяхното последващо прилагане на практика. „Институцията на Националните съвети трябва да бъде окуражена да упражни в пълен обем правата си, предоставени от държавата в съответствие със сръбското законодателство“, е позицията на президента.

Румен Радев изразява благодарността си на своя сръбски колега Александър Вучич за поетия ангажимент към проблемите на българското национално малцинство и за неговата решителна подкрепа по време на срещата на двамата държавни глави в Белград за трикратното увеличаване на финансирането от сръбската държава на медийните компании в Сърбия, които произвеждат медийно съдържание на български език.

В отговор на въпрос как вижда бъдещето на Европа и позицията на България в един реформиран ЕС, Румен Радев посочва, че следващите няколко години ще бъдат трудни и е необходимо да се проведе вътрешния дебат в рамките на Съюза. „Нужна е радикална промяна, защото Европа премина през няколко кризи. Финансовата криза, която се случи преди почти 10 години, доведе до спад в икономическия растеж и беше трудно преодоляна. Безработицата остава на относително високи нива, особено сред младите и това доведе до изостряне на латентни социални противоречия и засегна интеграцията на етническите общности. ЕС премина през криза на доверието. Някои европейски граждани поставят под съмнение дори способността на Съюза да се справи с предизвикателствата“ отбелязва президентът.

Държавният глава призовава в бъдеще ЕС да се утвърждава като съюз, „който да обръща повече внимание на нуждите на обикновените граждани“, а днешните разделения между „Севера“ и „Юга“, между „Запада“ и „Изтока“, да бъдат премахнати. „Ако можем да реализираме този възглед, това ще допринесе за движението на Европа на една скорост. Преди всичко остава нуждата да се защитават тези ценности, които държаха Европа заедно повече от шест десетилетия. България също има интерес да запази основополагащите политики на Европейския съюз като икономическото сближаване и по отношение на земеделието“, посочва Румен Радев.

Помолен да коментира отправения от него призив при визитата му през месец май в Москва за съхраняване на потенциала за преки газови доставки за България и ЕС през Черно море и дали проектът ще бъде политически приемлив за ЕС, президентът отново подчертава, че това остава най-сигурният, пряк и най-евтин маршрут. „Необходимостта, доставките на руски газ до територията на страните от ЕС да бъдат директни, се определя както от разума, така и от изискванията за енергийна сигурност и надеждност. Те формират основата на изграждания Европейски енергиен съюз. А колкото до това дали проектът ще бъде политически приемлив за ЕС, бих желал да повторя, че осигуряването на преноса на газовите доставки по т. нар. „Южен поток“ по никакъв начин не се различава от плановете на Германия да реализира газопровода „Северен поток“ 2, разбира се при спазването на изискванията на Третия енергиен пакет. Надявам се, че Брюксел ще приеме идеята с разбиране, още повече като се има предвид, че това осигурява допълнителни газови доставки не само до България, но също и до Сърбия, Унгария, Австрия, Северна Италия, също и други страни“, заявява президентът.

Държавният глава подчертава, че ролята на външната политика е да отваря врати за диалог и сътрудничество, а не да нарочва някого за враг. Отношенията на ЕС с Русия не могат да не бъдат повлияни от политическата криза в Източна Европа, но отказът от какъвто и да е диалог не е решение. „Въпреки продължаващото напрежение в отношенията между Русия и ЕС и взаимно наложените санкции, Русия се утвърди като традиционен партньор на Европа в секторите на енергетиката, икономиката, туризма и борбата срещу тероризма. Водещите държави членки на ЕС защитават своите икономически интереси в Русия и не виждам защо това да не бъде валидно и за България“, коментира президентът.

Румен Радев призовава избягването на агресивния тон да стане общ принцип в двустранните отношения, а прагматичният диалог с най-голямата страна в Източна Европа е в общ интерес както на ЕС, така и на Русия. В интервюто си за списание CorD държавният глава определя постигнатото споразумение между Гърция и Република Македония за нейното име, като един от най-трудните въпроси в нашия регион. „Ако двете страни могат да преминат през юридическите процедури за влизане в сила на споразумението, това ще предостави солидна база за установяване на добросъседски отношения между тези две държави. Надявам се споразумението между България и Република Македония да изиграе същата роля по отношение на моята страна“, подчертава Румен Радев.

Свързани статии (по етикет)

  • Сряда, 01 Август 2018 10:56
    Кошмар в Русия: 4 атентата за ден

    Вълна от тероризъм заля Чеченската република, като само за ден бяха извършени няколко нападения срещу полицаи в автономната руска област. Атаките са извършени в навечерието на мюсюлманския празник Курбан Байрам, но според чеченския лидер Рамзан Кадиров са се провалили. "Всички опити на бандити за организирана атака в страната в навечерието на Курбан Байрам се провалиха", заяви президентът и премиер на Чеченската република. По неговите думи не може да има съмнение, че нападенията са извършени с цел празникът да бъде помрачен, да се попречи на жителите на чеченската столица да "проведат мероприятия, свързани с Курбан Байрам". "Но най-важната цел беше онагледяването на наличие на някакви сили, способни да организират въоръжени акции и терористични действия". 

    Кадиров изрази благодарност на чеченските сили на реда, които провалили опитите на терористите да внесат смут. Той поръчал на ръководството на вътрешното министерство на републиката да окаже помощ на полицаите, които пострадаха при нападенията на екстремистите.

    По официални данни атаките са били четири – две в столицата Грозни и две в град Шали. В Грозни неизвестни атакували се врязали с автомобил в полицаи на контролно-пропускателния пункт на града, след което колата се е взривила. Кола е ударила служител на реда в центъра на града, като е последвала и престрелка. Появиха се информации, че има загинал полицай, но тя не бе потвърдена. Твърди се, че и в двата случая превозното средство е било едно и също.

    В Шали двама души опитали да нахлуят с ножове в полицейското управление в града. Те ранили цивилна жена - сътрудник на полицията. Нападателите са ликвидирани. Вторият случай е от село Мескер-Юрт до Шали, където екстремист извършил "самоатака" срещу полицаи.

    Общо равносметката по официална информация е двама убити терористи и един, който е хоспитализиран, и двама ранени полицаи.

    Засега няма информация коя организация стои зад атаките. Рамзан Кадиров, пък успокои, че ситуацията в републиката вече е "абсолютно спокойна".

  • Сряда, 01 Август 2018 10:56
    Велизар Енчев пред BIG5: Борисов имитира лятна активност, за да прикрие последните си провали във вътрешната и външната политика

    Слава Богу, че още нямаме електронно правителство. Тогава цялата държава щеше да изпадне в клинична смърт. Победител от войната между Сидеров и Симеонов ще е Бойко Борисов, който отново ще си намери виновник за собствения провал. По-важното е кои са губещите. Това са хилядите избиратели, полъгали се по патриотарските обещания за 300 лева минимална пенсия и още куп захаросани лъжи. Путин никога не е променял стратегията си. Той иска да върне Русия в семейството на великите държави, но не като парий, а като патриций.

  • Сряда, 01 Август 2018 10:56
    Танците на Путин с австрийската министърка Карин Кнайсъл станаха хит в мрежата

    Руският президент Владимир Путин пристигна днес в имението "Чепе" на австрийската община Гамлиц като гост на сватбата на австрийската външна министърка Карин Кнайсъл и бизнесмена Волфганг Майлингер, предадоха ТАСС и Ройтерс. 

    Самолетът на Путин кацна на летището на град Грац, откъдето хеликоптер трябваше да го заведе до имението, където протича сватбената церемония. В последния момент обаче президентът предпочете да стигне до там с автомобил, което наложи да бъде закрито шосето, водещо към Гамлиц, на около 50 км от летището, близо до границата със Словения. Около имението също бяха взети много сериозни мерки за сигурност.

    Веднага след пристигането на брачното тържество Путин поднесе букет цветя на булката и сърдечно я поздрави. Освен това той доведе със себе си и 10-членен традиционен руски казашки хор, който да позабавлява 100-тината гости на сватбата. Според съобщения на австрийски и германски медии, позоваващи се на дипломатически източници, именно изпълнението на казашкия ансамбъл е сватбеният подарък на руския президент за младоженците.

    Вижте видео от танците на Путин и Кнайсъл, които станаха хит в мрежата

Оставете коментар