Сряда, 17 Октомври 2018
Събота, 11 Август 2018 06:33

Депутатите и министрите с по-високи заплати през новия политически сезон

Заплатите на властта ще се увеличат през новия политически сезон. Причината е, че те се изчисляват на база възнагражденията в обществения сектор, които също са се увеличили, показва националната статистика. Заплатите в обществения сектор за второто тримесечие нарастват с два процента и половина. Тоест - от 1115 лева средното възнаграждение за този сегмент се е увеличило на 1143 лева. Така депутатите вече ще се разписват срещу 84 лева повече или 3429 лв. Министрите ще взимат със 109 лева отгоре или 4457 лв.

Най-голямото увеличение е за премиера и президента. Първият вече ще получава 5300 лв., а вторият – 6858 лв. Според управляващите, проблемът не е в размера на дохода, а в това, че хората остават с грешни впечатления за труда им.

„Това, което, за съжаление, хората виждат, е, че депутатите не работят, а получават големи заплати. Каквато и да е заплатата, тя ще е прекомерна според мнението на хората. Това, което виждаме ние, е различно от това, което виждат хората”, категоричен е националистът Александър Сиди. През май депутатите отхвърлиха идеята заплатите им да бъдат замразени под 3000 лева. Според партиите във властта, идеята на опозицията е била популистка.

„Увеличаването на депутатските заплати да е свързано със средната работна заплата е неприемливо и дразнещо за хората. България е една от най-бедните страни в Европа и който взима според обществото несправедливо високи заплати, няма да бъде обичан от народа”, смята обаче социалистът Георги Гьоков.

Към заплатата от 3500 лв., депутатите получават и така наречените „две трети” безотчетни пари за различни разходи, а също и процент надбавка за участие в комисии. Въпреки това, те са далеч от възнагражденията на европейските си колеги, които взимат няколко хиляди евро.

Свързани статии (по етикет)

  • Събота, 11 Август 2018 06:33
    Религиозните общности и институции без чуждестранно финансиране, решиха на първо четене депутатите

    Предлага се държавна субсидия по модела на финансиране на политическите партии.

    Парламентът прие на първо четене промени в Закона за вероизповеданията, внесени от ПГ на ГЕРБ, БСП и ДПС. „За“ гласуваха 136 народни представители, а двама се въздържаха.

    Промените въвеждат забрана религиозните общности и институции да получават финансиране от чужди държави и лица. Промените предвиждат контрол от страна на държавата върху финансирането.

    С промените в Закона се предлага нов модел на финансиране на вероизповеданията. Предвижда се държавната субсидия да предоставя на тези от тях, към които принадлежи не по-малко от 1% от населението на страната на база на резултатите от самоопределението от последното преброяване. Държавната субсидия да се изразходва за покриване на разходите за възнаграждения на персонал (свещенослужители и служители на религиозните институции), както и за осъществяването на други дейности, описани в закона – образователни, социални, строеж и поддръжка на молитвени домове и др.

    Предлага се размерът на субсидията да се определя по модела на финансиране на политическите партии, като максималния размер на субсидията е 15 млн. лв. на вероизповедание, а заплатата на един свещенослужител се приравнява на заплатата на един учител.

    Вероизповеданията, които отговарят на този критерий, според последното преброяване от 2012 г., са източноправославното и мюсюлманското вероизповедание. Останалите вероизповедания ще продължават да получават субсидия по досегашния ред.

    Очаква се между двете четения на законопроекта да се прецизират въпросите, свързани с националната сигурност, финансирането от чужбина, със свещенослужителите на вероизповеданията, които са чужди граждани, с даренията, с духовните училища, с функционирането и финансирането на диоцезите на Българската православна църква в чужбина. Ще бъде създадена работна група с участието на всички заинтересовани страни и комисии за прецизиране на текстовете.

  • Събота, 11 Август 2018 06:33
    Парламентът избра Красимир Влахов за конституционен съдия

    Влахов e номинация на ГЕРБ, подкрепена от "Обединени патриоти"

    При пълна липса на конкуренция, депутатите избраха Красимир Влахов за конституционен съдия от квотата на Народното събрание. Предложението беше прието с 127 гласа "за" и 55 "въздържал се". Красимир Влахов e номинация на ГЕРБ, подкрепена от "Обединени патриоти". Още в сряда, пред изслушването му в Правната комисия, единствена опозиция срещу избора му беше БСП. Левицата обаче не издигна своя кандидатура.

    Новият член на Конституционния съд благодари на народните представители, които са го издигнали, и определи този акт като "символичен за отношението между властите".

    "На всички ще ви кажа едно – съдия, избран за член на Конституционния съд, не може да направи друго изявление освен това, което се съдържа в клетвата при встъпването като член на този орган, а именно: да пази върховенството на конституцията, което съм обещал да правя и ще го правя", обясни Влахов пред медиите.

    Красимир Влахов ще работи по една новост за гражданите, като подкрепи въвеждането на индивидуалната конституционна жалба. С този нов механизъм гражданите ще могат да се обръщат директно към Конституционния съд. По този начин няма да е нужно посредничеството на Висшия адвокатски съвет или на омбудсмана, както е в момента. Темата за директната жалба е повдигана многократно при избор на нов конституционен съдия, но досега народните представители не са уредили законодателно тази възможност.

    Кой е Красимир Влахов?

    Роден през 1972 г. в Плевен. Възпитаник е на СУ „Св. Климент Охридски“. През октомври 1997 г. е назначен за съдия в Софийския районен съд, а по-късно става негов зам.-председател. През 2004 г. е командирован във Върховния касационен съд. През 2008 г. е избран за председател на Софийския районен съд. През 2012 г. Влахов става зам.-председател на Върховния касационен съд. От февруари 2018 г. е съдия във ВКС.

  • Събота, 11 Август 2018 06:33
    Цвета Караянчева към Таско Ерменков и Антон Кутев: Липсвахте ми!

    Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева заяви колко много се е затъжила за някои депутати от БСП. „Липсвахте ми“, каза тя на Ерменков, а той й обеща, че ще се старае повече да не й се налага да изпитва тези чувства.

    Причината за думите на Караянчева са ангажиментите на Таско Ерменков и Антон Кутев по представянето на "Визия за България" из страната и по-рядкото им присъствие в парламента.

    Размяната на реплики започна от самото начало на днешното заседание при обсъждането на дневния ред на Народното събрание за седмицата и ГЕРБ и БСП влязоха в спор. Когато думата поиска и Антон Кутев, Караянчева и на него каза, че й е липсвал.

    Заместник-председателят на ПГ на „БСП за България“ Весела Лечева предложи в седмичната проектопрограма да влязат промените в Закона за младежта. „За пети пореден път ще представя на вашето внимание Закона за младежта. Цялата парламентарна група е тук, за да подкрепи това наше желание. Сигурна съм, че десетки младежки организации, стотици млади хора очакват от народните представители да подкрепят техните желания за тяхната легитимация пред местните и националните институции“, заяви още Лечева, цитирана от "Фокус". Предложението й бе отхвърлено. Последва прегласуване на предположението, но отново не бе прието от залата. 

    Депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов поиска процедура по начина на водене и обърна внимание, че на два пъти е направен опит да се вкара този законопроект. „Учудвам се защо политическата партия - стара и опитна, не си вкара закона по правилника на Народното събрание. Вероятно вътре в партията нямате единомислие какъв точно законопроект искате да вкарате“, каза по адрес на БСП Иванов. 

    Секретарят на ПГ на „БСП за България“ Филип Попов отвърна в процедура по начина на водене, че когато колегите му се изказват от трибуната трябва да познават правилника. Попов призова да бъде разгледан на комисии Законът за концесиите, внесен преди три месеца. „Три месеца той седи на трупчета и не може да се внесе в пленарна зала, защото председателите на комисиите просто отказват да го гледат“, каза Филип Попов.

    Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева прикани председателите на комисиите да преразгледат дневния си ред. Въпреки това темата за работата на комисиите не приключи. Заместник-председателят на ПГ на „БСП за България“ Антон Кутев на свой ред попита кога ще бъде разгледан Законът за личната помощ.

    На това председателят на парламента Цвета Караянчева отговори: „Имаше съгласуване трите закона наведнъж да влязат в комисиите. Очакваме останалите два законопроекта. Законопроектът за хората с увреждания всеки момент ще мине през МС, а другият Закон за социалните услуги го очакваме в края на ноември“, допълни още Караянчева.

Оставете коментар