Сряда, 14 Ноември 2018
Вторник, 06 Ноември 2018 11:16

Съдът отхвърли исковете на Борисов и Нинова за "Лъжецът вика: Дръжте лъжеца" и "Г-жа Лъжа"

Софийски градски съд отхвърли исковете за обезщетения, заведени от Бойко Борисов и Корнелия Нинова. Борисов е осъден да заплати разходите за адвокатски услуги на Нинова.

С решение от понеделник, 5 ноември, съдия Невена Чеуз, председател на І-19 състав Гражданско отделение, прие за неоснователни исковите молби, в които се твърди, че са претърпели неимществни вреди от изявления, направени от двамата, съобщиха от пресцентъра на Софийски градски съд.

Съдът отхвърля заведения от Борисов иска срещу Нинова за заплащане на сумата от 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на изявления от 23 март 2017 г. направени в телевизионно интервю.

Съдът отхвърля и заявения от Нинова иск срещу Борисов за заплащане на сума в общ размер от 30 100 лв., разпределени, както следва: сумата от 25 100 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на изявление от 9 март 2017 г. в телевизионно интервю, сумата от 2 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от изявление от 24 март 2017 г. в друго телевизионно интервю и сумата от 2 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за изявление от 21 януари 2017 г.

Съдът осъжда Бойко Борисов да заплати на Корнелия Нинова сумата от 1 680 лв. с включен ДДС – разноски за адвокатско възнаграждение по първоначалния иск.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

В Софийски градски съд (СГС) върви дело между премиера Бойко Борисов и лидера на социалистите Корнелия Нинова заради изказвания и на двамата в телевизионни интервюта.

Още през март 2017 г. от ГЕРБ съобщиха, че председателят на партията Бойко Борисов завежда съдебно дело срещу председателя на БСП Корнелия Нинова. Искът на Борисов срещу Нинова бе заради изявлението й по негов адрес „Ти си крадец“, направено в ефир. Тогава от партията казаха, че с това си изявление Нинова накърнява честта и достойнството на Бойко Борисов и нарушава закона и обещаха, че присъдените средства по иска, Борисов ще дари за благотворителност.

„Искът ни е за това, че сме обидени публично и грубо. Г-н Борисов в разговорите във връзка с делото ми каза: „Мъчително е в нашата държава политиците да спорят с обиди, това мен ме притеснява”, и затова е завел това дело”, коментира адвокатът на Борисов Марин Марковски, който съзира желанието на министър-председателя „да въведе нов политически начин на спора не чрез обиди”. Защитникът на Борисов сподели още: „това дело е мъчително за г-н Борисов, защото той не го желае, но е принуден да го заведе”.

Корнелия Нинова пък оспорва иска на Борисов и завежда насрещна искова молба заради изявления на Борисов. Исковете са три, обединени, каза тогава адвокатът на лидера на БСП Цветана Чуклева.

Нинова се почувствала обидена от това, че Борисов я нарекъл „г-жа Лъжа” в свои изявления и от това, че той твърди, че била активист на СДС. „Освен обиди има и клевета. По този начин тя е претърпяла сериозни увреждания, тъй като изявленията са извършени в период от време на активна предизборна кампания”, обясни още защитничката. „Тя не е предизвикала този процес, но когато той вече така или иначе е факт, никой не може да й отнеме правото да се защитава”, посочи Цветана Чуклева.

Публикуваме пълния текст на съдебното решение:

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 05.11.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публичното заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

Съдия: Невена Чеуз

при секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 3 696 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за сумата от 26 000 лв., съединен с приет за съвместно разглеждане насрещен иск с правно основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД за сумата от 30 100 лв.

В исковата молба на Б.М.Б. е посочено, че от 01.09.2001 г., като Главен секретар на МВР, е положил максимални усилия за борба с престъпността като изключителните му професионални усилия повдигнали авторитета на българската полиция и били известни в чужбина. През 2005 г. се кандидатирал за кмет на гр. София и след спечелване на изборите положил клетва като такъв на 10.11.2005 г. Бил полезен на града с оглед осъществените от него инфраструктурни проекти. През 2006 г. било учредено сдружение ГЕРБ, на което станал неформален лидер, а на 10.01.2010 г. бил избран за председател на партия ГЕРБ. Впоследствие бил избиран двукратно за М.-П.на Р Б. като политическото и професионалното му верую било да служи честно, отговорно и професионално на българските граждани.

Твърди се в исковата молба, че на 23.03.2017 г. в сутрешния блок на „Н.Т.” в предаването „Здравей, Б.” К.П.Н., в агресивен и безпардонен стил, изказала сериозни позорящи го твърдения, които дълбоко засегнали честта и достойнството му. Твърди се, че в разговора си с водещите, проведен два дни преди Парламентарните избори на 26.03.2017 г., разпространила невярното твърдение, че бил крадец. Разпространено било твърдението, че същата извикала на сцената, на проведена предизборна среща в гр. Хасково, Е. Й. и Н. казала, че Й. е лицето на смелостта и демокрацията, която се осмелила да каже на Б.Б. „********”, за което Б. наказал Й.. В исковата молба се твърди, че макар изявлението „********” да били казани от друго лице, именно ответницата ги разпространила и се съгласила с тези твърдения. Заявено в исковата молба е че това „нагло и позорящо твърдение” било особено опасно, защото ответницата желаела да го представи като престъпник само два дни преди провеждане на Парламентарните избори, а отделно от това и в същото предаване продължила да го опозорява като коментирала видеозапис с негово изказване като за коментар използвала „метафората „********”, което било клеветническо твърдение, отнасящо се до ищеца. Ищецът твърди, че използваното „сравнение „********” категорично го опозорявало и унижавало достойнството му, а принципът, че обиждайки екс-М.-П.се обижда една нация, един народ и една държава не се изповядвал от К.Н., председател на БСП.

В исковата молба е посочено, че неверните твърдения, изречени от Н. го засегнали дълбоко, предизвикали нравствени страдания, защото накърнили честта и достойнството му в изключителна степен, както и авторитета, граден дълги години пред българската общественост и европейските му партньори. Твърди се в исковата молба, че ответницата посегнала на най-съкровените му чувства на българин и християнин, засегнала авторитета на българската държава и представлявало интензивен опит да се унищожи репутацията му на бивш министър председател, на български гражданин и партиен лидер. Тези ужасяващи обиди станали достояние на много граждани, а ищецът се почувствал изключително засегнат и омерзен от поведението на политическия си опонент, с който винаги водел честна и коректна политическа битка.

При тези фактически твърдения е обоснован правен интерес от предявяване на иска и е сезирал съда с искане да осъди ответницата да му заплати сумата от 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за изречените от нея „унизителни позорящи твърдения”, както следва „Това нещо се случи в Хасково, където Е. Й. е водач. Извиках Е. на сцената и казах – ето го лицето на смелостта и демокрацията, която се осмели да каже на Б.Б. „********”. И той я наказа. Пусна СМС да бъде уволнен И.Г..” и „********! Децата и внуците са при него. Л.П.е внучка на партизанин. Ц.Ц.е партиен секретар. Този човек си е хвърлил работата в МВР, за да стане член на БКП. Аз не съм била член на БКП. Тези, които са били тогава там, обвиняват тези, които не сме били”. Претендира се законна лихва върху обезщетението и сторените по делото разноски.

Ответницата К.П.Н., редовно уведомена, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който са наведени подробни възражения досежно основателността на претенцията.

В рамките на настоящото производство е приет за съвместно разглеждане заявен насрещен иск от К.П.Н. срещу Б.М.Б. с правно основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 30 100 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.

В исковата молба по насрещния иск се твърди, че на 09.03.2017 г., по време на участие в телевизионно предаване „Тази сутрин”, излъчено в ефира на „БТВ”, по въпроси на журналисти във връзка предизборната кампания за проведените на 26.03.2017 г. избори Б.Б. заявил, че „по това време г-жа Н. е върл активист на СДС”, което твърдение не отговаряло на истината и било дълбоко опозоряващо, предвид качеството й на ръководител на политическа партия, която провеждала идеологически противоположна политика на сочената от ответника политическа формация. Твърди се, че това дълбоко я дискредитирало като политически лидер и отблъснало много нейни симпатизанти, разколебало доверието в нея като партиен ръководител и подронил авторитета й в обществото, причинявайки й сериозни морални страдания.

Твърди се, че на 24.03.2017 г. по време на участие в телевизионно предаване „Здравей, Б.”, излъчено в ефира на „Н.Т.”, на въпрос на журналисти как би я определил, Б.Б. заявил, че вижда в лицето на ищцата „бъдещ диктатор”. В исковата молба са изложени твърдения, че това изявление било обидно и целяло да я злепостави пред гласоподавателите, внушавайки им, че ищцата представлява политическа заплаха, а самото изявление внушавало аналогия с политически престъпник.

Наведени в исковата молба са и твърдения, че на 21.01.2017 г. в гр. А., Б.Б. казал по повод изявление на ищцата от предходния ден като я визирал с израза „**********”. Ищцата е заявила в исковата си молба, че счита израза за дълбоко оскърбителен още повече, че от този момент и други политически фигури от партията на Б.Б. започнали да повтарят тази обида по неин адрес, което тежко накърнило достойнството й на личност, както и политическия й облик. Тези три изявления й причинили морални вреди, поставили на изпитание авторитета й на партиен ръководител и надхвърлили допустимия предел на толерантност в тона на публичната полемика между политически опоненти.

При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от исковете и иска от съда да осъди ответника да й заплати сумата от 25 100 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди за изказването, че е „върл активист на СДС”, сумата от 2 500 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди от изказването, че е „бъдещ диктатор” и сумата от 2 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за изказването, че е „**********”. Претендира се законна лихва и сторените по делото разноски.

Ответникът Б.М.Б., редовно уведомен, оспорва заявените искове в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, в който са наведени подробни възражения относно неговата основателност.

Първоначалният иск се поддържа в открито съдебно заседание от адв. М., адв. Т. и адв. П., които поддържат и възраженията срещу заявения насрещен иск. Представени са и писмени бележки, депозирани след изтичане на предоставения от съда срок.

Насрещните искове се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Ч., адв. А.и адв. Д., които поддържат заявените възражения срещу заявения първоначален иск. Депозирани са и писмени бележки.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е изслушана СТЕ, изготвена от вещото лице инж. Н.Н.Х. като в заключението си вещото лице е обективирало в текстови формат съдържанието на процесните в производството телевизионни предавания.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Д.Д.З., Н.Б.Н., Б.Д.Б.и А.М.Р., в съдебно заседание от 21.05.2018 г. и на свидетелката И.В.В., в съдебно заседание от 08.10.2018 г.

При тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

По първоначалния иск:

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 45 ал.1 от ЗЗД и присъдено търсеното обезщетение, трябва да се установят всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно: деяние; противоправност; настъпили вредни последици за ищеца и причинна връзка между деянието и настъпилите вреди. Следва да се има предвид, че деликтната отговорност предполага лични действия, извършени от соченото за деликвент лице, които да са довели до уврежданията, сочени от ищеца за обезвреда.

В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за вината, визирана в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.

При така очертаните и подлежащи на доказване факти, ищецът твърди, че в интервюто, дадено от ответницата в телевизионно предаване, излъчено в ефира на „Н.Т.” са изнесени позорящи твърдения, довели до накърняване на личните му чест и достойнство, авторитет и професионализма му.

При проведено насрещно доказване ответницата е противопоставила възражение, че не е налице правопораждащ фактически състав като са заявени твърдения, че в процесното предаване не се съдържат конкретни факти, а изявленията й представляват оценъчни съждения.

Не е формиран спор между страните, че действителното съдържание на изявленията, процесни по делото, е обективираното в текстови формат в заключението на вещото лице по СТЕ.

Не е част от спорния предмет на спора и обстоятелството, че и двете страни по него са обществено-разпознаваеми личности като Председатели на парламентарно представени политически партии.

Не е спорно по делото и обстоятелството, че изявленията, предмет на първоначалния иск са сторени в предизборен период от време /23.03.2017 г./, непосредствено преди насрочени Парламентарни избори / 26.03.2017 г./

За да се обоснове противоправно поведение на даден правен субект следва да е налице разгласяването на неистински конкретни обстоятелства, касаещи друг правен субект, които да са неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и същите да предизвикват еднозначна негативна оценка на обществото.

В настоящия казус изявленията, обективирани в процесното по делото телевизионно предаване, съобразно заявения предмет на иска, касаят изнесените твърдения „Извиках Е. на сцената и казах – Ето го лицето на смелостта и демокрацията, която се осмели да каже на Б.Б. „********”” респ. изразът „********!”.

Изразът „********”, част от първото, процесно по делото, изявление е изречено от трето за спора лице, а не е собствено на ответницата. Това обстоятелство изрично се признава и от ищеца в исковата молба. При цялостен анализ на процесното изявление и с оглед на използваната от ответницата словесна конфигурация, настоящият съдебен състав намира, че същото по естеството си представлява мнение, относно поведението на трето за настоящия спор лице. Следва да се има предвид, че правото на свободно изразяване и разпространяване на мнение е конституционно закрепено по арг. на чл. 39 ал.1 от Конституцията на РБ. Това право е основополагащо в съвременното общество и е закрепено, както в чл.10 ал.1 от Европейската конвенция за правата на човека, така и в чл. 19 т.2 от Международния пакт за граждански и политически права. Константна е практиката на ЕСПЧ, че тази свобода на изразяване важи не само за „информация” или „идеи”, които се приемат благосклонно или се считат за безобидни и неутрални, но също и такива, които обиждат, шокират или смущават /например решение от 07.12.1976 г. по делото Хендисайд срещу Обединеното Кралство, решение от 07.02.2012 г. по делото Вон Хановер срещу Германия и т.н./. Аналогично разрешение е дадено и в решение 7/04.06.1996 г. на българския Конституционен съд, който споделя рамките, очертани от ЕСПЧ. В практиката си ВКС /решение 12/ 06.02.2013 г., по гр.д. 449/2012 г. на Трето ГО на ВКС /приема, че неистинността на фактите т.е. несъществуването им в обективната действителност има правно значение за спора, само когато те са обективно позорни. На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения и те могат да ангажират отговорността на ответника само ако са неверни и позорят адресата. Оценката /мнението не подлежат на проверка за вярност, предвид на обстоятелството, че същите не са конкретни факти от обективната действителност и биха ангажирали отговорността на лицето, което ги е изразило само ако са обидни. ЕСПЧ също прави разграничение между фактическо твърдение и оценъчно съждение като оценката не подлежи на доказване /решение от 08.07.1986 г. по делото Лингенс срещу Австрия/.

Процесното изявление, по съображенията, изложени по-горе съставлява мнение/оценка за поведението на правен субект, вън от страните по спора, а не засяга правната сфера на ищеца. Дали изразът „********” е обективно позорен е без правно значение за настоящия спор, доколкото автор на изявлението е трето за спора лице, а не сочения от ищеца ответник. Деликтната отговорност, очертана в нормата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД е за лични виновни действия, а не за чужди такива. Задължение на съда, при преценка на процесните изявления, е да вземе предвид цялостния контекст на изказването /решение 86/29.01.2010 г. по дело 92/2009 г. на Трето ГО на ВКС/. При изпълнение на това свое задължение, настоящият съдебен състав намира, че липсва обективирано в изказването съгласие на ответницата с оценъчното съждение на третото за спора лице по отношение на ищеца. Такова съгласие от текста на интервюто не може да се извлече и чрез индиции или по тълкувателен път, поради което твърдението, заявено в исковата молба, че ответницата се била съгласила, че ищецът е крадец не намира подкрепа в ангажираните от страните по делото доказателства.

Второто процесно изявление „********!” по естеството си съставлява народна поговорка. Българският тълковен речник определя поговорката като народно умотворение, което има характер на стегнат устойчив израз с преносно значение и с което се изказва мъдрост, придобита от житейския опит. Поради което, настоящият съдебен състав не може да сподели твърдението, заявено в исковата молба, че съставлява „клеветническо твърдение” и „сравнение, сочещо на престъпление”. Изразът, както беше посочено, има преносно значение и не може нито да се тълкува буквално и с оглед самостойното значение на всяка отделна дума, включена в него, а още по-малко да се възприеме като израз, сочещ на престъпление доколкото подобно твърдение е в явно противоречие с естеството на народното умотворение като мъдрост, придобита от житейския опит. Дори при съвкупна преценка на самия израз в контекста на цялостното изявление, процесно по делото, според настоящия съдебен състав води до извод, че изказването в неговата цялост съставлява мнение/оценка. Настоящият съдебен състав намира за безпредметно да преповтаря изложените по-горе в решението съображения за правото на свободно изразяване на мнение. Законът не поставя изисквания за начина, по който това следва да бъде сторено – словесно, вербално или по друг начин и това следва, както от разпоредбата на чл. 39 ал.1 от Конституцията – „писмено, устно, чрез звук, изображение или по друг начин” така и от разрешенията на КС, сторено, както с цитираното по-горе решение 7/1996 г., така и с инцидентното тълкуване на разпоредбата, дадено с решение 15/28.09.1993 г. по к.д. 17/93 г. Самото право на свободно изразяване на мнение макар да е неотменимо по арг. на чл. 57 ал.1 от Конституцията на РБ не е неограничено и безусловно. Упражняването на същото не може да накърнява права и законни интереси на други по арг. на ал. 2 от същата разпоредба. Ограниченията на правото са посочени и в чл. 39 ал.2 от Конституцията - да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда и към насилие над личността. Процесният израз, представляващ народно умотворение, не попада в приложното поле на тези разпоредби.

Поради липсата на установен елемент на фактическия състав на непозволеното увреждане, имащ характер на правопораждащ факт, а именно „противоправно деяние” настоящият съдебен състав намира за безпредметно да обсъжда останалите.

Предвид което заявеният първоначален иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

По насрещния иск:

Заявеният насрещен иск е идентичен като правно основание със заявения първоначален такъв, поради което настоящият съдебен състав намира за ненужно да преповтаря правно-релевантните факти, подлежащи на установяване респ. идентични са и обстоятелствата, по които страните не са формирали спор.

Съобразно очертания предмет на спора, първото изявление, за което ищцата претендира обезвреда за причинени неимуществени вреди е това, че същата била „върл активист на СДС”. Характер на ноторно известни обстоятелства имат фактите, че СДС е политическа формация, регистрирана надлежно по ЗПП и като такава е участвала и участва в политическия живот на страната. С оглед факта на надлежна регистрация на формацията същата не преследва целите и не попада в забраните, визирани в нормата на чл. 11 ал.4 от Конституцията на РБ, нито може да бъде оприличена на сдружение от вида, посочен в нормата на чл. 44 ал. 2 от Конституцията на РБ. Правото на участие в политическа партия, като вид сдружение, е конституционно закрепено в нормата на чл. 44 ал.1 от Конституцията на РБ, поради което симпатизирането, поддържането, членуването или активното участие в надлежно регистрирана политическа партия не може да се възприеме като позорно, незаконно, обществено неудобно или морално неприемливо поведение респ. да удовлетвори изискванията на чл. 147 ал.1 и ал.2 от НК, уреждащи фактическите състави на клеветата или изискванията на „вредоносно деяние“, по смисъла на чл. 45 ал.1 от ЗЗД, с оглед заявеното в исковата молба. Няма данни по делото, а не са и навеждани фактически твърдения, че към времевия отрязък /”от 1992 г. нататък”/, визиран в процесното изказване, ищцата е упражнявала дейност или е заемала някоя от длъжностите, посочени в нормата на чл. 14 ал. 1 от ЗПП /отм. през 2001 г./ или в чл. 9 ал.1 от действащия ЗПП /наборни и кадрови военнослужещи във Въоръжените сили на РБ, държавни служители – офицери, сержанти и граждански лица от МВР, следователи, прокурори, съдии и други/, на които е забранено членуването в политически партии, за да се възприеме това поведение като неприемливо и обществено укоримо.

Изразът „върл активист на СДС”, преценен в цялостния контекст на изказването /”Аз, Тодор Живков съм се запознал с него, когато е паднал от власт. Когато всичките избягаха от него. Когато беше опасно да стоиш до него. Тогава наеха моята фирма. Деветдесет и втора – 93 г. там някъде. По това време госпожа Н. е върл активист на СДС. И всички комунисти избягаха в СДС. Това е истината.” – абзац трети, отдолу - нагоре на стр. 5 в заключението на СТЕ/ не може да обоснове извод у настоящия съдебен състав, че авторът на изказването е обективирал извод, навел твърдение или е изказал съмнение, че политическата принадлежност на ищцата /действителна или предполагаема/ е причина да участва в управителния орган на търговско дружество, както се твърди в депозираните писмени бележки на ищцата. Такива твърдения в изказването липсват и не могат да бъдат изведени по тълкувателен път, чрез предположения или индиции.

В обобщение на горните съображения, неистинността на приписваните обстоятелства /доколкото по делото липсват данни ищцата действително да е била член на СДС/ имат правно значение ако са обективно позорни и щом изнесеното обстоятелство обективно не е позорно, е без значение дали ищецът се е почувствал засегнат. Чувствата са неговото субективно преживяване, отражение на личния му мироглед и ценностна система и съществуват изцяло в неговото съзнание, но в случая по реда на деликта те не могат да бъдат възмездявани/решение 12/06.02.2013 г. по гр.д. 449/2012 г. на Трето ГО на ВКС/.

Вторият процесен израз касае фразата „бъдещ диктатор”. Това изявление е в отговор на отправено запитване от тв водещ ответникът да опише своите политически опоненти, а цялостното изявление включва „Харесва фантастиката, свръхамбициозна, бъдещ диктатор” /стр. 28 в делото/. Изразът, преценен в цялостния контекст на изказването мотивира извод у настоящия съдебен състав, че се касае за изразяване на отношение към ищцата. Както беше посочено вече, правото на свободно изразяване е конституционно регламентирано и това право обхваща както неутралните и безобидни оценки, така и тези които шокират и смущават. Същото е допустимо по отношение на всяка публична личност, чиято дейност авторът на мнението счита за обществено неприемлива като то е от естество да причини вреда, но не е противоправно деяние, освен ако не е насочено самоцелно към уязвяване на достойнството на адресата на мнението/ решение 204/12.06.2015 г. по дело 7046/2014 г. на ВКС, Четвърто ГО/. Аналогична е и константната практика на ЕСПЧ /вкл. цитираното вече решение по делото Лингенс срещу Австрия/, съгласно която публичните фигури – политици, държавни служители се ползват с по-ниска степен на защита срещу критика. Не на последно място следва да се държи сметка, че същото твърдение е заявено от политик срещу друг политик, по време на предизборна кампания т.е. в момент, когато е налице сблъсък на политически идеи респ. противопоставяне на различни визии за развитие на държавата и обществото, поради което не може да се приеме, според настоящия съдебен състав, че се касае за самоцелно изказване, насочено към уязвяване на личното достойнство на адресата /настоящ ищец/. Аргумент в тази насока е и самото етимологично значение на използваната дума „диктатор”, считано от Древен Рим /”извънредна длъжност”/ до съвремието /”автократична форма на управление”/ т.е. налице е оценка по отношение на политическата дейност на ищцата, а не съставлява обидно твърдение, насочено към унизяване на личното й достойнство и интегритет. Не на последно място, подобно е и схващането, застъпено в решение от 28.07.2009 г. по делото Ласло Кароко срещу Унгария на ЕСПЧ, постановено по идентичен казус /за изявление на политик срещу друг политик в рамките на предизборна кампания/.

Третото вредоносно изявление касае изразът „**********”, изречено, съгласно фактическите твърдения в исковата молба на 21.01.2017 г. в гр. А.. Съдържанието на цялостното изказване на ответника е обективирано в текстови формат / стр. 22-23 в заключението на вещото лице/ от допуснатата СТЕ и това съдържание не е оспорено от страните. Това цялостно изказване визира изграждане на пречиствателна станция в гр. А., саниране на блокове в града, при съблюдаване изискванията на природозащитниците да „не се закачат прилепите”, цената на километър магистрала в Б., Румъния, Полша, Чехия, ръстът в туризма и т.н. Частта от изявлението, в което е обективиран процесния израз касае: „...давам една задача до утре на нашите медии, които много обичат да цитират какво се случва в Румъния, понеже вчера една **********, отново лъже като каза, че ще строи, но няма да краде. Партия, в която самата й Изпълнителна комисия, Бюро или Политбюро ли, не го знам как се казва сега има няколко строителни компании”. При цялостен прочит на изказването никъде в него не е назована ищцата по делото. За да е налице обида, законът поставя изискване за постигане на персонална индивидуализация на адресата. Предмет на посегателството на обидата винаги са честта и достойнството на конкретната личност, поради което безлична, абстрактна или безадресна обида не може да бъде осъществена. Възможно е в конкретно визираната обидна реплика да не е назован конкретен адресат, но с оглед упоменатото вече задължение на съда да изследва изявлението в неговия контекст е възможно то да е посочено в предходно или следващо изречение от цялостното изявление респ. насочеността на репликите към ищеца ясно и еднозначно да се установява от цялостния му смисъл /решение 439/20.01.2016 г. по гр.д. 2773/2015 г. на Четвърто ГО на ВКС/. В рамките на настоящото производство обаче липсват ангажирани доказателства за обективирано изказване на ищцата от предходния ден /20.01.2017 г./, насочено към „каза, че ще строи, но няма да краде“, за да бъде възможно да се обективира извод в насока, че процесното изявление на ответника недвусмислено касае правната сфера на ищцата като явно насочено към нея. Без доказателства в този смисъл и при съвкупна преценка на цялостното изявление единственото, което се установява е, че същото касае жена-политик и е изречено като реплика по повод нейно изявление от предходния ден.

Поради липсата на установен елемент на фактическия състав на непозволеното увреждане, имащ характер на правопораждащ факт, а именно „противоправно деяние” настоящият съдебен състав намира за безпредметно да обсъжда останалите.

Предвид тези съображения и заявения насрещен иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

С оглед крайния изход на спора разноски на страните, сторени за ДТ, депозит за експертиза респ. за свидетел при призоваване не следва да бъдат присъждани. На ответницата по първоначалния иск следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78 ал.3 от ГПК в размер на сумата от 1 680 лв. с включен ДДС, съобразно приложените по делото доказателства за неговото реално заплащане /фактура 5345/23.05.2017 г. и ПКО към нея с № 729/. По отношение на размера на възнаграждението е заявено своевременно възражение по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК за неговата прекомерност. Съобразно цената на заявения иск минималното адвокатско възнаграждение с оглед разпоредбите на чл. 7 ал.2 от Наредба 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения възлиза на 1 310 лв. В настоящото производство са проведени три съдебни заседания, поради което и с оглед чл. 7 ал.8 от цитираната Наредба се следва сума от по 100 лв. за всяко заседание, следващо второто такова т.е. минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 1 410 лв. Върху тази сума следва да се начисли и дължимия ДДС, с оглед на факта, че адвокатът е лице, регистрирано по ЗДДС т.е. минималното възнаграждение възлиза на 1692 лв. /1 410 + 20%/. Заплатеното адвокатско възнаграждение е дори под минималния размер, предвиден в Наредба 1/2004 г., поради което възражението за неговата прекомерност е неоснователно.

С оглед изхода на спора, ответникът по насрещния иск има право на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК. В пълномощното по делото, легитимиращо адв. М. /стр.7/ респ. последващите такива липсват доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид липсата на данни по делото да са сторени разноски от ответника по насрещния иск за процесуално представителство такива не следва да бъдат присъждани.

Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I -19 състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ заявения от Б.М.Б., ЕГН **********,*** – адв. М.М. и адв. Е.П., иск с правно основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД срещу К.П.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Г.А., адв. Ц.Ч. и адв. А.Д. за заплащане на сумата от 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на изявления от 23.03.2017 г. в предаването „Здравей, Б.“, излъчено по „Н.Т.“ и състоящи се в: „Това нещо се случи в Хасково, където Е. Й. е водач. Извиках Е. на сцената и казах – ето го лицето на смелостта и демокрацията, която се осмели да каже на Б.Б. „********”. И той я наказа. Пусна СМС да бъде уволнен И.Г..” и „********! Децата и внуците са при него. Л.П.е внучка на партизанин. Ц.Ц.е партиен секретар. Този човек си е хвърлил работата в МВР, за да стане член на БКП. Аз не съм била член на БКП. Тези, които са били тогава там, обвиняват тези, които не сме били” като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ заявения от К.П.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Г.А., адв. Ц.Ч. и адв. А.Д. иск с правно основание чл. 211 ал.1 от ГПК вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД иск срещу Б.М.Б., ЕГН **********,*** – адв. М.М. и адв. Е.П. за заплащане на сума в общ размер от 30 100 лв., разпределени, както следва: сумата от 25 100 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на изявление от 09.03.2017 г. в предаването „Тази сутрин“, излъчено по „БТВ“, че е „върл активист на СДС“, сумата от 2 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от изявление от 24.03.2017 г. в предаването „Здравей, Б.“, излъчено по „Н.Т.“, че е „бъдещ диктатор“ и сумата от 2 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за изявление от 21.01.2017 г. в гр. А., че е „**********“ като неоснователен.

ОСЪЖДА Б.М.Б., ЕГН **********,*** – адв. М.М. и адв. Е.П. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на К.П.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Г.А., адв. Ц.Ч. и адв. А.Д. сумата от 1 680 лв. с включен ДДС – разноски за адвокатско възнаграждение по първоначалния иск.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 06 Ноември 2018 11:16
    Враждата свърши – Борисов гостува в „Шоуто на Слави“ на 21 ноември

    Премиерът Бойко Борисов ще гостува в предаването „Шоуто на Слави“ идната седмица.

    Той ще бъде гост на Трифонов на 21 ноември, съобщава Епицентър.бг, позовавайки се на Севделина Арнаудова – съветник по връзки с обществеността на премиера.

    Още утре сутринта министър-председателят ще отговори по bTV на всички въпроси, които телевизията има по отношение на свободата на словото, евродокладът, протестите, коалицията и Бюджет 2019.

    Именно bTV е медията, която пълни половината си централна емисия с протестите от различни точки на страната и прави включвания в началото и края на новините, създавайки впечатление за масово недоволство срещу правителството в цялата страна.

    Слави Трифонов покани в шоуто си през следващата седмица и председателя на парламента Цвета Караянчева, президента Румен Радев, главния прокурор Сотир Цацаров и националния омбудсман Мая Манолова.

    Цацаров ще гостува в шоуто на 22 ноември, Мая Манолова - на 23 ноември, Цвета Караянчева  - на 26 ноември. 

    От президентството за заявили, че не предвиждат такова участие.

    От тях той се надява да разбере какво се случва в държавата на фона на ескалиращите протести. Не знам дали ще дойдат, ама – аз съм тв водещ, каня ги, що пък да не дойдат, обясни Трифонов в началото на предаването си снощи. Той покани зрителите да задават своите въпроси към представителите на властта.

    Трифонов припомни, по повод протестите с мото "Смяна на системата", че преди две години той и екипът му искаха да организират референдум със същата цел. Тогава аз на стол и моите колеги на столове бяхме пред парламента, напомни тв водещият.

  • Вторник, 06 Ноември 2018 11:16
    С атаките си неотроцкистите само укрепват позициите на Нинова

    Почти невъзможно е да се вдъхне живот на идеята за „другарство“ между леви глобалисти и леви консерватори.

    За съжаление, днес на мода са млади кариеристи, изповядващи левия либерализъм и скрити фенове на ЛГБТ, които отлично са усвоили морала на най-деградиралата част от комунистическа върхушка преди 1989 г.

    Автор: Боян Чуков

    Основният проблем на БСП е, че през последните 30-на години в социалистическата партия се оформиха различни идеологически течения, които по принцип много трудно могат да съжителстват заедно. Те са тотално антагонистични.

    Почти невъзможно е да се вдъхне живот на идеята за „другарство“ между леви глобалисти и леви консерватори. Конфликтът за назначаването на и.д. гл. редактор на в-к „Дума“ е само повод за избухване на поредния конфликт в БСП.

    В недрата на партията съществуват взаимно изключващи се позиции – например, по отношение на Истанбулската конвенция, чието неприемане е „червена линия“ за левия либерален глобализъм. Тази идеология се изповядва от неотроцкистите и неоконите в САЩ, които са привърженици на Хилари Клинтън. А те си отиват от властовата сцена в Америка. На власт е Доналд Тръмп, представител на десния консерватизъм.

    Атакуването на Корнелия Нинова от окопите на неотроцкизма, така както прави един самовлюбен и лично засегнат стар партиен аристократ (и другар на неотроцкиста Андрей Луканов), практически само укрепва нейните позиции като председател на НС. Изявените стари неотроцкисти в БСП имат и друга огромна слабост. Те виждат в партията една семейно-корпоративна политическа формация, в която ръководните постове и позиции задължително се предават по наследство.

    Една немалка част от ръководните кадри на БСП имат тежко неотроцкистко минало. Минало, което си отива от световната сцена. То противоречи на разбиранията и нагласите не само на твърдия и застарял електорат на социалистите, но и на много млади и грамотни в политически план социалисти, които категорично не споделят идеологията на левите глобалисти.

    През последните 10-на години именно на тези млади хора систематично и успешно им се блокира пътя за партийно и кадрово израстване. А тяхното привличане в ръководството на БСП е единствения начин да се повиши и без това силно измършавялото IQ на „Позитано“.

    За съжаление, днес на мода са млади кариеристи, изповядващи левия либерализъм и скрити фенове на ЛГБТ, които отлично са усвоили морала на най-деградиралата част от комунистическа върхушка преди 1989 г.

    Пролемът на Корнелия Нинова е, че под призива за „подмладяване на партията“ ръководството се обгради именно с такива кариеристи, изповядващи идеите на соросоидите, на неоконите в САЩ.

    За две години по този път в партийния официоз ускорено се стигна до статията „Смешен плач, наместо програма в БСП“. И конфликтът избухна! Но „взривът“ е само повод, а не причина.

    Стигна се до там, че при последното „освежаване“ на предизборния щаб на БСП в него намери място млада „надежда“ на БСП, която си е изкарвала хляба във фондацията на небезизвестния патологичен антикомунист и душманин на „Позитано 20“ Христо Иванов. Такива соросоидни „освежавания“ в БСП няма да спрат разлома в партията, те го задълбочават. По-лошо, това е пътят за тотално очуждаване на верния електорат на БСП от ръководството на партията.

    Не считам, че фракцията на „червените мобифони“ играе водеща и самостоятелна роля в социалистическата партия. Тази група не се интересува от идеология, а само от „невидимата ръка“ на пазара и конюнктурата, които имат потенциал да увеличат печалбите на техните лични фирми. БСП за тях е само инструмент. Просто бизнес, нищо повече.

    „Червените мобифони“, в зависимост от личната изгода, могат да бъдат както леви либерали, така и леви консерватори. Че даже и да търсят съюзници в „център дясно“, както съветва партийният официоз на БСП.

    Правилният път за излизане от кризата е Корнелия Нинова рязко да санира своето най-близко обкръжение с млади хора, но такива, които не са креатури на левия глобализъм, тоест хиларизъм.

    Ръководството на БСП в предишни години е било силно само тогава, когато е ползвало умело интелектуалните ресурси на партията.

    (анализът е публикуван във фейсбук профила на автора)

  • Вторник, 06 Ноември 2018 11:16
    Борисов: Има тотална свобода на медиите – всеки подсъдим олигарх може да си направи сайт и да пише гадости за мен

    Премиерът за коледните надбавки на пенсионерите, за обсадата на МС, свободата на медиите, за президента и какво е наредил на Менда Стоянова Владислав Горанов за данъците

    Ще има коледни добавки за пенсионерите. Заделени са 51 милиона лева, заяви пред медиите премиерът Бойко Борисов преди днешното заседание на Министерски съвет. Парите са за близо 1 269 000 пенсионери.

    „Заради статистиката и данните – това, което с коалиционните партньори обещахме в рамките на третия ни мандат на управление, съвместно с Патриотите с днешната точка стават 200 900 000 лв. допълни средства върху пенсиите“, коментира Борисов, цитиран от „Фокус“.

    Премиерът допълни, че парите са събрани от приходните агенции от контрабанда. „А за кабинетите, които съм управлявал сега са 460 млн. допълнително за Коледа и Великден“, уточни Борисов.

    Той коментира и констатациите на доклада на ЕК, както и темата за свободата на медиите. "Знам, че има страни, в които 2-3-5 пъти в годината се правят карикатури за премиер, за президент – в България това е всеки ден", каза Бойко Борисов, който призова за дебат за медиите и свободата им.

    Той благодари на социалист №1 Тимерманс, че даде изключително висока оценка за България, за разлика "от други, които твърдят, че България е блато, посочи министър-председателят", визирайки президента Радев.

    "Искам да благодаря на г-н Тимерманс, защото той с такава страст защитаваше България и обясняваше, че ако продължаваме така, мониторинговият доклад ще отпадне. Той каза: "България отбелязва стабилен напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност. Убеден съм, че ако това се запази трайно, механизмът за наблюдение на България може да отпадне до края на мандата на тази еврокомисия". Това ли искат протестите? Да отпадне борбата срещу корупцията и организираната престъпност? Това ли е блатото? Това са думи на социалдемократ номер 1. Г-н Тимерманс е кандидат за председател на ЕК и искам да му благодаря", заяви министър-председателят.

    "Ние много внимателно четем всяка една дума на нашите партньори. В доклада се говори за медиите и как някои медии нападат определени хора. Искам да се организира дебат по тази тема. Ще поканим еврокомисарите, които отговарят по тези теми. Ние трябва да търсим тези срещи и да покажем, че това не така.

    Борисов се оплака, че в Министерски съвет са под обсада от няколко седмици: „хората протестират, показват средни пръсти, наричат ни мърши. И някой да говори за цензуриране на медиите. Никой не цензурира медиите. В България всеки ден години наред се правят карикатури и този дебат трябва незабавно да го проведем. На кого какво е забранено? Олигарх си създал медия, за да защитава това, което е откраднал, после ние не можем да го пипнем ли?  Аз съм участвал в публични срещи на най-опозиционните медии всяка година и нито веднъж не съм отишъл в медия, която се предполага, че ни подкрепя. 

    В България има тотална свобода на медиите. Всеки подсъдим олигарх може да си направи сайт и да пише гадости за мен и министрите.

    Няма едно нещо, което да е скрито и покрито в България. Искам и вие да кажете дали някой ви цензурира", обърна се Борисов към присъстващите журналисти.

    "Чух, че президентът Румен Радев каза, че има политическо вмешателство при един от конституционните съдии. Искам да му припомня, че с решение на кабинета Атанас Семов беше определен за генерален адвокат в Европейския съюз, който да представлява България, но не го одобриха. Това ли е политическо вмешателство?

    Вчера събрах ПГ на ГЕРБ, за да обсъдим последните теми от седмицата. Казах им да върнат данъка за старите коли, но скочиха кметовете. Ние трябва да започнем стъпките за промяна, защото можем да станем гробище за дизелови автомобили. Това беше идеята Менда Стоянова да се срещне с президента, който ни критикува, за да му се обясни какво точно предлагаме.

    Тези проблеми трябва да се дебатират. Виждате – безумно голям трафик и коли на над 20 години. Какво можем да направим още за горивата, за да изсветлим и там нещата. Наредил съм на финансовия министър да направи така, че на бензиностанцията, като заредиш, да знаеш как се формира цената. Колко е акциза, колко е печалбата.

    Извинявам се, ако не съм бил разбран от президента. Просто исках от ПГ на ГЕРБ да се срещнат с него и да потърсят подкрепа по значими общодържавни теми.

    Интересно как Корнелия Нинова се срещна с него и му представи "Визия за България". Покани го на пленум. Значи за БСП може, но ние като правителство не можем да се срещнем с президента", разкри Бойко Борисов.

    "Разговарям с ПГ на ГЕРБ не като премиер, а като председател на партията, която съм създал и ако някой си мисли, че някой може да има самостоятелен живот извън групата - не може! Вчера ги събрах за данъка на старите коли - да го върнат. Но кметовете се възпротивиха, защото всичко пада върху тях", коментира още Борисов по темата за данъците на старите коли. 

    Това което можем да направим за горивата, е да ги изсветлим, и съм възложил на Горанов да направят промени в наредба 18 да има в касовия бон разбита цената и да се види всичко кое колко струва”, заяви Борисов. 

Оставете коментар