Вторник, 18 Юни 2019
Четвъртък, 16 Май 2019 17:02

България е държава с фалшифицирана история и корумпирано управление

Ако не беше покровителската политика на Русия над нас през последните 150 години, България нямаше да я има на Европейската карта

Преди няколко дни отпразнувахме велик празник - 9 май – Денят на победата над фашистка Германия. По меродавни данни за броя на участвалите в боевете дивизии, по продължителността и жестокостта на военните действия, по използваните танкове, оръдия, самолети и друга бойна техника, по човешките жертви, по понесените материални разрушения,Съветският съюз допринесе около 75-80% за победата в тази гигантска война. Почти цялата икономика на централна, западна и южна Европа, в това число и българската, работеше тогава за германските войски и техните съюзни армии. Съветският съюз получаваше полезна, но ограничена материална помощ, главно от САЩ.

На Източния фронт, съветската армия воюваше сама срещу германски, италиански, испански, португалски, френски, австрийски, чехословашки, румънски, унгарски, финландски, белгийски, холандски, датски, литовски, латвийски, естонски и други организирани правителствени войски или отделни паравоенни групи, и понесе огромни загуби. Без победата на съветската армия, обаче нямаше да има победа над Хитлеристка Германия. А без тази победа нямаше да я има днешната обединена Европа. При евентуална победа на Хитлер можеше да се създаде някаква окупирана от Германия, обединена Европа, но под знамето на хитлеро-фашизма. Дори голяма част от света можеше да бъде преобразена по фашистки образец.

Поради това е груба политическа манипулация Денят на победата да се подменя с Ден на Европа. Така могат да разсъждават само западни мракобеси, които през 30-те години на миналия век тласкаха Хитлер на изток срещу СССР и съжаляват, че той не е загубил войната. А те много се надяваха това да се случи - Хитлер да свърши мръсната работа по ликвидацията на комунистическия Съветски съюз, за което те мечтаеха. Но добре е да се знае, че дори независимо от комунистическата идеология, Западна Европа от векове се бори срещу Русия и се стреми към нейното ликвидиране или поне раздробяване на няколко малки и послушни държавици, като източник на енергия, суровини, а също и на вода в по-далечното бъдеще, в резултат на промените в световния климат.

Поради липса на възможност за физическо унищожаване на Русия с нейната необятна територия и огромни природни богатства, Западът се ориентира сега към „по-меки“ методи за воюване срещу Русия. Един от тях е фалшификацията на историята. Този метод се използва широко и от сегашните български управленски среди. В новините и коментарите по нашите държавни, а и в повечето частни електронни медии, на 9 май, почти не се говореше за Ден на победата. Доколкото се съобщаваше нещо мимоходом, то беше, че „ще има военен парад в Москва по повод на 74-тата годишнина от завършването на Втората световна война“. И нищо за ролята на съветската армия и по-малко от нищото за приноса на българската армия в последната фаза на войната. В стремежа за омаловажаване значението на Деня на победата и на ролята на Русия за победата над фашизма, се стигна до абсурдни крайности. На електронните табла на спирките за разписанието на градския транспорт в София, беше програмиран и през целия ден се появяваше надписът „Ден на Европа“. Това по-скоро отблъскваше, отколкото да привлича информираните граждани.

Толкова ли е къса политическата памет на нашите управници, на ръководителите на медиите и на Софийската община! Те искат да омаловажат решаващия принос на Съветската армия, но пренебрегват също приноса на нашата армия. Подиграват се с паметта на загиналите 30 хиляди български войни в последната фаза на войната срещу фашистка Германия, на територията на бивша Югославия и в Унгария. В това число и на моя татко, който участваше в тежките боеве между нашите и немските войски през пролетта на 1945 г. край Драва Соболч и Драва Чехи в Унгария. И няколко пъти е бил на косъм от смъртта. А като войник в 30-ти пехотен Шейновски полк в Симеоновград - съставна част на Първа българска армия, под командването на нашия генерал Владимир Стойчев и по-висшето командване на Трети Украински фронт от маршал Толбухин, достигнаха до Клагенфурт в Австрия при обявяването на победата.

На 9 май ни напомниха, че днес се навършват 74 години от речта на Робер Шуман за обединяването на Европа, но почти нищо - за великата победа в най-кръвопролитната война в съвременната човешка история. Изглежда, че речта на френския министър, при най-голямото ми лично уважение към него, е била по-важна за бъдещето на Европа, от всичко случило се преди 74 години – дело на героизма и дори смъртта на десетки милиони хора в Европа.

Очевидно, сегашните западни управници искат да скрият истината от съвременното младо поколение и особено от децата. Чел съм съобщения на западни езици за интересни интервюта с млади хора в САЩ. На въпроса „кой победи Германия във Втората световна война“, те отговарят: Америка, с помощта на Великобритания. Достойно за съжаление, нали!

В тази връзка може би си струва да напомня думите на немския маршал Кайтел, който подписва договора за капитулация от името на Германия. Подписвайки, той се обръща към присъстващите военни от Великобритания и Франция и с ирония заявява: „И тези ли ни победиха!“ Западната и нашата пропаганда сега омаловажават решаващата роля на Съветския съюз. Това перверзно поведение е един от елементите на така наречените „евроатлантически ценности“, с които промиват мозъците на милиони хора на Запад. А сега искат да промият и нашите мозъци.

Активно се фалшифицира и нашата история.

На 15 април 2019 г. се появи интервю в Дойче Веле, от една странна личност – Харалан Александров. Той ни уверява, че „турското робство е метафора, мит, който и до днес обслужва интересите на руския империализъм“. И продължава: „За много българи този мит е по-важен от историческата истина... Разпространено е мнението - казва той, че привържениците на метафората за турското робство често пъти са представители на онези „патриотични“ среди в България, които са не само проруски настроени, но и подкрепят сегашната власт в Москва“.

Според тази персона, „да си проруски настроен“ е лошо, но „да подкрепяш сегашната власт в Москва“ е още по-лошо. Може би защото възкреси Русия от хаоса, наследен от управлението на Елцин! А да подкрепяш американското и други западни правителства, които организират въоръжени преврати срещу непослушни правителства или бомбардират техни градове, без разрешение на Съвета за Сигурност на ООН, това е в реда на нещата. И съответства на евроатлантическите ценности.

Тази странна персона продължи да се подвизава по същата тема на 30 април по Нова телевизия. Той заяви, че „Турско робство не е имало. Това е само една архаична концепция“. И продължи, че „яничарите са правели блестяща кариера...Еничарството е било начин за издигане в обществото... Родителите на децата, вземани в еничарския корпус са били с по-висок статус от останалите.“ Това са няколко, препълнени със странни умозаключения, екстравагантни „бисери“ на културния антрополог!

Тази персона „пропуска“ да спомене за многобройните случаи, когато порасналите мъже в еничарския корпус, някогашни български деца, изолирани от семействата си и забравили за произхода си, убивали зверски своите родители, без да съзнават какво вършат. Може би това е „блестящата кариера на еничарите“, от която Александров се възхищава. И това е наградата за ограбените някога „родители, със специален статут“. Аз пък се възмущавам – и от турската система за подбор на тогавашните SS-вци, и от престъпленията на еничарите, и от възхищението на този наш безродник.

Уникалните разсъждения на странния културен антрополог продължават с фрази, като „Ние заживяваме, че сме били роби, без да сме били такива в дествителност. Най-големите български възрожденци са били добре интегрирани в обществото и голяма част от тях са носели фесове... Не сме били роби в Османската империя, а неволни поданици... Това, че нашите хора са избирали да се жертват ги правело много по-ценни, от това да се считат за роби“ и т.н. Низ от схоластични „бисери“ на човек, забравил за нормалната логика на изказа, а също за род и родина! И автор на повърхностни заключения от повърхностни признаци. За него носенето на фес, дори само за това, че може да ти е студено през зимата, е достатъчно той да те смята за интегриран в турското общество.

Говори се, че този безродник е съветник на Министър-председателя Борисов.Ако това е вярно, Премиерът не може да не знае за неговите подвизи, но мълчи. Може би мисли като него, след като не се дистанцира публично и не го уволнява.

Г-н Георги Димитров, когото не познавам, публикува на 16 април в интернет силна изобличителна контра-статия на антрополога. Особено убедителен е неговият списък от 50 групи събития по време на робството: български въстания против турските власти и тяхното зверско потушаване; мащабни турски кланета на мирно българско население; насилствени отвличания на най-здрави български момчета за турския еничарски корпус и на най-хубави български момичета за турските хареми; масови насилствени потурчвания на българи, опожаряване на български села и градове и т.н. На фона на тези факти, човек трябва да е фанатичен безродник, за да твърди, че турското робство е мит.

Препоръчвам ви, уважаеми читатели, да прочетете този потресаващ списък, за да си опресните знанията за турските зверства по време на робството и за лъжите на наши сънародници - съвременни защитници на „грижовното османско присъствие“ по нашите земи. Препоръчвам ви също статията на Никол Данева на същата тема от 1 май 2019 г. със списъка от 80 групи турски зверства по нашите земи, въпреки че, както сочи авторката, данните за три века липсват от списъка. Заслужава внимание и статията на Антон Гицов „За турското робство и османското владичество“, от 1 май 2019 г.

Специално внимание заслужават, разбира се и книгите на академик Константин Косев, който изследва много сериозно събитията в нашите земи по време на турското робство.

На 27 април 2019 г. се появи тревожната публикация на Председателя на партия Възраждане г-н Костадинов „МОН обучава учители как да фалшифицират историята на България“. Той съобщава, че „от началото на 2019 г. Министерството на образованието и науката провежда изключително агресивна кампания за тотална подмяна на методиката, по която се преподава историята на България“.

Г-н Костадинов цитира текстове от писма на участвали в обучението учители по история, които описват острото назидателно поведение на лекторите, когато някои от присъстващите учители възразявали на най-предизвикателни оценки на лекторите. За лектори били назначени, срещу солидно заплащане от министерството, фанатични български русофоби, подкрепяни от богати западни фондации. В тези случаи преподавателят повишавал тон и заявявал нравоучително, че „това е държавна директива и ние сме ДЛЪЖНИ да преподаваме по този начин, иначе подлежим на съд....Вие трябва да знаете – казвали лекторите, че Министерството плаща много пари, за да сте тук и трябва да правите каквото ви се казва“.

С други думи, дава се задължителна държавна инструкция как да заблуждават децата за историческата истина, да ги приучават как да обичат Турция и Америка и да мразят Русия. Чудя се, дали това става в българско, в турско или в американско Министерство на образованието! Но в турско министерство едва ли може да става сега, поради добрите отношения между Русия и Турция през последните години. Казано откровено – недоумявам!

В тези писма на учители се сочело, че всяка наша област била длъжна да изпраща седмично по трима учители по история за всеки курс за такова обучение, че то траело по пет дни, че до сега (до момента на изпращането на въпросните писма – бележката моя) били проведени 10 групови обучения по 75 души всяка и че пълната издръжка на обучението била за сметка на специална програма на МОН.

Г-н Костадинов пише: “Основната цел е да се накарат българските учители да внушават на децата, че главен враг на България е Русия, че най-близкият ни приятел е Турция, че турско робство не е имало, че българите доброволно приемали исляма и на драго сърце давали по едно от многото си момчета за еничари, а момичетата – за турските хареми, че българският народ не е славянски“.

И по-нататък: на децата трябвало да се внушава, че „за всичките ни нещастия е виновна Русия, като се започне още от походите на княз Светослав през Х век, че трябва да се освободим от тази робска емоционалност, която ни свързва с Русия и да спрем да говорим за любов и привързаност към освободителката, което е пълна глупост“. Толкова по-отблъскващи са тези действия на МОН, като се има предвид, че и папа Франциск отбеляза специално в словото си в София на 5 Май 2019 г. нашите „солидни връзки с Русия“. Той очевидно не се е допитал до нашите русомразци. Но рискува да бъде заклеймен като слуга на „демона Путин“.

Като имам предвид хилядите факти от историята през последните векове и че ако не беше покровителствената политика на Русия над нас през последните 150 години, България нямаше да я има на европейската карта в сегашния й вид. Това е достатъчно, за да се разбере колко дълбоко са затънали нашите управници и някои техни учени слуги, в омразата си срещу Русия, в любовта си към Турция и Америка, в прословутите евроатлантически ценности и във фалшифицирането на нашата история. И това се прави с невинните и неинформирани дечица, защото манипулаторите не смеят да го вършат в тази брутална форма с по-възрастните, които знаят истината. И биха им отговорили подобаващо.

Автор: Проф. Иван Ангелов, pogled.info (със съккращения)

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар