Вторник, 19 Ноември 2019
Понеделник, 27 Май 2019 16:31

Die Welt: Седемте най-важни поуки от европейските избори

Бюджетът на ЕС трябва да се обърне с главата надолу - радикални съкращения в секторите на селскостопанската и структурната помощ и повече внимание върху научните изследвания, иновациите, инфраструктурата и изкуствения интелект

 Изборите за новия състав на Европейския парламент може да се окажат повратна точка за Европа: ще бъдат формирани мнозинства и много нови играчи ще излязат на политическата сцена в Брюксел. Чудесна възможност - ако бъдат извлечени правилните поуки от вота. Това коментира германският национален ежедневник Die Welt, цитиран от Агенция "Фокус". 

Но не ставаше дума само този избор. Европа се нуждае от нов компас. А тези европейски избори са чудесна възможност да върнем ЕС на правилния път през следващите години. Идеи, визии и работни документи отдавна са налице, но в миналото те редовно потъваха някъде в брюкселските дебри. 

От европейските избори през 2019 г. можете да извлечем седем поуки: 
 Преминаването към дясното в Европа се провали. Трите десни популистки и националистически фракции получават заедно 173 от общо 751 места - това е с 18 места повече спрямо предходния парламент. Това означава, че десните партии няма да могат да влияят съществено на законодателния процес в ЕП.

„Призракът на национализма“ няма да може да се разпространи в новия Европейски парламент, с изключение на театралните приноси на някои членове. От друга страна, популистките партии успяха да консолидират и разширят своето лидерство в няколко държави-членки като Полша, Унгария, Чешката република и Италия. В резултат на това десните партии ще се опитат по-трудно от всякога да влияят и блокират решенията на ниво лидери на правителствата, т.е. Европейския съвет. 

Политиката става все по-колоритна 

2. В продължение на десетилетия консервативната Европейска народна партия (ЕНП) и социалдемократите доминираха в ЕП. Сега това няма да е възможно. В това отношение тези избори са повратна точка: след 40 години те бележат края на традиционната голяма коалиция в Брюксел. Новите играчи от първия ред са зелени и либерали. 
Това ще засегне не само работата на ЕП, но и целия законодателен процес в Европа. Политическият център на Европа се разшири, политиката става все по-колоритна. 

Очаква данъкът върху CO2 да влезе в сила скоро 

3. Победителите в Европа са зелените и либералите, а не националистите и популистите. В Европа няма популистка вълна и трябва да бъде сложен край на приказките за нея. Либералите са третата най-голяма сила в парламента, а зелените станаха от шеста четвърта по ред група.Проевропейските партии останаха приблизително на едни и същи нива в Европа, въпреки тежките загуби на утвърдените партии като ЕНП и социалистите. 

Вече е ясно, че това също ще има тематично въздействие. Европейската политика ще стане по-„зелена“, вероятно ще се появи данък върху емисиите на CO2. За германската автомобилна това означава да ускори значително иновационната си политика. В същото време либералите ще настояват за пазарно ориентирани нови търговски споразумения и дерегулация на пазарите на услуги. 

Като цяло обаче политическата фрагментация ще направи още по-трудно взимането на решения в Брюксел. Трябва да изчакаме и да видим какво въздействие ще има това върху способността на ЕС да действа, например в търговските преговори с големи икономики като САЩ. Новият състав на ЕП означава също, че консерваторите, социалдемократите, зелените и либералите трябва да се сближат - колкото по-разделени са тези четири фракции, толкова повече крайните партии ще се възползват от ситуацията. 

4. Партиите от Съюза (ХДС/ХСС) и ГСДП ще изпратят в Брюксел много по-малко членове от преди. Така влиянието на Германия в двете най-силни фракции ще отслабне. Свободната демократическа партия (СвДП) събра по-голяма подкрепа спрямо предходното гласуване, но вероятно ще получи само пет от общо 108-те места. Сега президентът на Франция Еманюел Макрон ще бъде този, който ще доминира либералите, а това ще затрудни СвДП да наложи политиките си. 

5. Стратегията на ЕС - която беше решително повлияна от слабия председател на Съвета на ЕС Доналд Туск и германското правителство - да прокара Брекзит, скоро ще се окаже фатална. Имаше достатъчно предупреждения, например от Париж или Виена. Шансовете за хаотичен Брекзит през есента никога не са били толкова високи, колкото след тези избори: в Обединеното кралство, враждебната към Брюксел Партия „Брекзит“ спечели 31,5% и лидерът на Найджъл Фарадж призова за участие в преговорите за развода между Брюксел и Лондон. 

В същото време шансовете на бившия външен министър Борис Джонсън да стане нов ръководител на правителството във Великобритания значително се увеличиха след катастрофалния резултат на торите (7,5%). Джонсън и Фарадж като нови партньори в преговорите изглежда като най-лошият кошмар за ЕС. 

Парламентът ще разшири властта си 

6. Може да се очаква, че новият буржоазен блок в ЕП (ЕНП, социалдемократите, либералите и зелените) ще увеличи значително влиянието си върху законодателния процес, като задължи Европейската комисия да предприеме конкретни мерки преди началото на новия законодателен период. Логиката е следната: всеки, който иска да бъде избран от парламента като нов ръководител на Европейската комисия, трябва първо да плати висока цена - той трябва да се ангажира да работи за един вид колоритна суперкоалиция от четири фракции. Това никога не се е случвало в историята на Общността. Правителствата на ЕС няма да харесат ситуацията - те се страхуват от загуба на влияние. И правилно. ЕП също ще го използва, за да разшири властта си. 

7. Тъй като сега процесите на вземане на решения стават все по-сложни и има вероятност да се ожесточи войната между ЕП и управляваните от националистиките правителства страни на ЕС, европейското законодателство трябва да се съсредоточи върху няколко големи проекта. Изпълнението на проектите трябва да има целева дата - в противен случай съществува риск от безкраен цикъл, както в политиката на ЕС в областта на убежището, където всички важни законодателни предложения останаха на заден план, въпреки миграционната криза. 

Какво трябва да постигне ЕС през следващите две години и половина? 

Първо, разширяването на граничната охрана на ЕС до 10 000 души. 

Второ, ново предложение за разпределение на бежанците. Безсмисленият план на Комисията Юнкер относно разпределението на търсещите убежище чрез квоти трябва незабавно да бъде спрян. 

Трето, бюджетът на ЕС трябва да се обърне с главата надолу - радикални съкращения в секторите на селскостопанската и структурната помощ и повече внимание върху научните изследвания, иновациите, инфраструктурата и изкуствения интелект. 

Четвърто, по-видим успех чрез прости, но новаторски резултати, които всеки европеец да разбира веднага. Пример: Новата мега-програма на Вебер за борба с рака с участието на водещи европейски изследователи на онкологични заболявания посочва пътя напред. 

Пето: европейците трябва да съсредоточат външната си политика главно върху кризите за самите граждани и дори да не се опитват да изградят „армия от европейци" (по думите на министъра на отбраната на Франция). Такава не е необходима, поне докато НАТО съществува.

Свързани статии (по етикет)

  • Понеделник, 27 Май 2019 16:31
    БСП се съгласи на по-ниска субсидия, но не от 1 лев

    Силни критики на Идейната комисия към НС на БСП за резултата от евроизборите.

  • Понеделник, 27 Май 2019 16:31
    Иво Христов: Борисов лъже лековерните, купува користолюбивите и забавлява сеирджиите

    "Министър-председателят ни управлява чрез пороците, не чрез добродетелите. Вижте как бившите му изобличители днес са неговите най-усърдни апологети. ГЕРБ превърна дори по-податливите от Фейсбук-критиците си в група беквокали на властта. Изборните победи на ГЕРБ не почиват нито на идеи, нито на доверие, а на страха на хората да не загубят работата си, на принуда и на купен вот. Разбира се, най-могъщият съюзник на Борисов е политическата апатия. Ако не се отърсим от нея, ще се сбъдне реченото от депутата Георги Марков, че „Борисов ще ни управлява, докато му омръзне“. Когато Живков бе свален, мислеща България се дивеше как тъй поляци, чехи, унгарци и прочее били протестирали през годините, та сега строели бързо демокрацията си, докато ние сме пасували. Тридесет години по-късно е същото", казва в интервю за "Гласове" Иво Христов, избран за евродепутат от листата на БСП.

  • Понеделник, 27 Май 2019 16:31
    БСП превзе знакови за ГЕРБ твърдини в Бургаска област

    Три поредни вота – от 2014, 2017 и 2019 г.,  изразяват ясната тенденция, че социалистите връщат позициите си 

Оставете коментар