Петък, 24 Януари 2020
Вторник, 02 Юли 2019 16:35

ЕС се разпада по модела на Югославия

Електронното издание на близкия до опозиционната ВМРО-ДПМНЕ македонски вестник "Вечер" публикува статия, в която анализира сходства в процеса на разпадане на бивша Югославия и настоящата ситуация в Европейския съюз.

По-старите читатели си спомнят как се разпадна Югославия. Сривът бе предшестван от 14-ия извънреден конгрес на Централния комитет на Съюза на комунистите в Югославия, където делегатите се разделиха на две групи: Македония, Черна гора, Босна и Сърбия, от една страна, и Хърватия и Словения, от друга.

През януари 1990 г., когато се проведе 14-ият конгрес на ЦК в Белград, двудневния дебат на делегатите приключи с още повече разделения и дискусии в обществеността за бъдещето на Югославия, които Словения и Хърватия видяха като разпадане на държавата. Останалите искаха федерална държава с по-голяма демокрация и автономия на републиките.

Накрая, на 22 януари около 22:30 часа словенският комунистически президент Милан Кучан прекрати трудния дебат между словенците и сърбите. Кучан подаде ръката си на конгресмена Милан Панчевски и излезе от залата, а след това всичките 106 словенски делегати напуснаха конгреса. Малко по-късно, в подкрепа на словенците, хърватите също напуснаха залата, водени от шефа им Ивица Рачан.

В полунощ сесията на последния Югославски комунистически конгрес приключи и залата беше изпразнена. Последва гражданската война в Югославия и разпадането на държавата. На 25 юни 1991 г. парламентите на Словения и Хърватия взеха решение за едностранно провъзгласяване на независимостта и само месец по-късно, на 27 юни 1991 г., словенците започнаха въоръжено нападение срещу югославската армия и се отприщи гражданска война, която беше временно прекъсната от Дейтънското споразумение от 1995 г. и приключи в Косово, през юни 1999 г., когато югославската република най-накрая беше сразена.

Ако гледаме какво се случва в наши дни с Европейския съюз, ще забележим, че ситуацията е идентична с тази на последния комунистически конгрес през 1990 г., когато Югославия се разпадна.

През май тази година бяха проведени избори за Европейски парламент, в които участваха 750 делегати от всички страни от ЕС, включително от напускащата Великобритания. Партиите и сдруженията на дясната политическа партия ЕНП спечелиха изборите на тези избори. Тя взе 178 места в парламента, а "Алиансът на либералите и демократите" - 108 места. Водещият кандидат на ЕНП Манфред Вебер заяви, че партията му е упълномощена да ръководи Европейската комисия, с подкрепата на германския канцлер Меркел.

Така беше през май, но след по-малко от два месеца нещата започнаха да се усложняват и да се променят. Решението да се избере първият човек в Европейската комисия не беше оставено на вътрешни преговори между партиите в Европейския парламент, а изборът бе направен от правителствените ръководители на европейските държави, Европейския съвет. В тази ситуация Манфред Вебер вече не е фаворит за председателството на Европейската комисия, а сега мястото се планира за нидерландския социалдемократ Франс Тимерманс, който е подкрепян дори от правителството на Германия, т.е. от ХДС и германския канцлер Меркел. Десниците, които спечелиха изборите, се почувстваха предадени и изиграни.

Уикендът в Брюксел събра ръководителите на европейските правителства, за да съгласуват окончателна позиция за това кой ще влезе в европейското правителство и кой ще бъде начело на Комисията. Вместо добре познатата гладка европейска дипломация на компромиси, срещата на върха в Брюксел бе белязана със зараждащи се конфликти, взаимни обвинения и дълбоки разделения между европейците. Най-активни от дясната политическа партия, която защити предизборната си победа, и настоя за ръководител на Европейската комисия да бъде избран Манфред Вебер, бяха българският премиер Бойко Борисов и италианският му колега Джузепе Конте. Борисов показа енергия и принципи, обвинявайки германския канцлер Меркел за кризата и атакувайки колебливостта й.

Но българите и италианците не бяха сами в тази борба. Италия, Унгария, Хърватия, Полша, Словакия, Чехия, Латвия, Румъния, Кипър бяха на нейна страна. Така поне десет правителства се противопоставиха на изборната манипулация и се опитаха да осуетят избирането на председател на Европейската комисия от партии, които не са победители в изборите.

Целият процес на преговори беше противоречив и мъчителен. Подготвителната среща на лидерите на ЕС, официално наречена Европейски съвет, започна в неделя (30.06.2019 г.) и продължи в понеделник. Но от самото начало нещата доведоха до напрежение в по-голям мащаб. Официалната вечеря беше отложена с три часа, а след като работата започна, само след два часа беше прекъсната.

По-късно Politico.eu съобщи, че зад затворените врати на срещата на върха атмосферата е била напрегната и е имало нещо като "бунт" срещу избирането на Тимерманс. Беше съобщено, че българският премиер Бойко Борисов остро атакува Ангела Меркел за промяна на позицията и подкрепата й за социалдемократа Тимерманс. Съобщено бе също, че срещата в крайна сметка завърши без резултат и може да бъде продължена едва на 15 юли. За поста в ЕК бе споменато и ново име - на Мишел Барние.

Френският президент Макрон критикува участниците в срещата на върха и неефективността да изберат нов ръководител на Европейската комисия, добавяйки, че провалът се дължи на личните амбиции на някои от 28-те лидери на срещата на върха, без да уточнява кои точно визира.

Ангела Меркел, след като приключи втория ден от срещата на върха, заяви, че е необходимо повече време за сделката и че това е опит на по-малките държави-членки на ЕС да надвият колкото се може повече над големите, което според нея е неразумно.

И така, стъпка по стъпка, в ЕС виждаме Югославия преди разпадането й. Великата и силна Германия и Франция искат да диктуват и налагат решения за бъдещото европейско правителство, Италия не е съгласна. Това разделение няма да приключи на европейската среща на върха, а атмосферата ще бъде прехвърлена на други нива в целия ЕС и, от друга страна, ще укрепи намеренията на Франция и Германия да създадат и наложат модел, който не е един и същ в Европейския съюз. Някои имат по-големи държави, отговорности и разходи и следователно трябва да имат повече права. Между другото, това е в противоречие с идеала и концепцията на ЕС и няма да мине без нови шокове в бъдеще, защото някога придобитото право на малките държави на равенство няма да бъде изоставено с лека ръка.

Като начало Сърбия и Черна гора, като преговарящи с ЕС за тяхното членство, ще бъдат изтеглени от този процес, а Македония и Албания ще получат заключена врата в чакалнята.

 

източник: агенция "Фокус"/ focus-news.net

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 02 Юли 2019 16:35
    Бойко Борисов: Феновете на Левски трябва да държат акциите на клуба

    Среща между премиера Бойко Борисов, спортния министър Красен Кралев и петима представители на феновете на ФК Левски започна малко преди 10 ч. тази сутрин. Премиерът Бойко Борисов разговаря с фенове на "Левски" заради опасенията им, че финансирането на футболния клуб от бизнесмена Васил Божков ще спре покрай мерките, които депутатите предприемат за регулирането на хазартния бизнес.

    Днешната среща на феновете на "Левски" с премиера е по тяхно желание, съобщи председателят на НПК на "Левски" Степан Хиндлиян след заседание на клуба с Васил Божков в сряда вечерта, но което безпрецедентно бяха поканени и медии, на чиито въпроси бизнесменът отговоряше.

    „Не сме тук, за да защитаваме корпоративни, частни интереси, лицензи и не ни интересува Закона за хазарта. Това, което нас ни интересува, е единствено и само какво се случва с „Левски“, какви са вашите виждания и как ще я караме оттук нататък“, заяви Степан Хиндлиян, председател на Националния клуб на привържениците на Левски.

  • Вторник, 02 Юли 2019 16:35
    "Нове Холдинг" към Борисов: Отнемането на лиценз = обезщетения за милиарди

    От "Нове АД Холдинг" изпратиха официална позиция на частните компании, организиращи лотарийни игри в България.

  • Вторник, 02 Юли 2019 16:35
    Методи Андреев: Битката на Борисов с “олигарси” най-вероятно обслужва интересите на трети лица

    С промените за хазарта управляващите правят гигантски слалом между различни корпоративни интереси, коментира в интервю по радио "Фокус" бившият депутат от гражданската квота на ГЕРБ и бивш председател на Комисията по досиетата

    - Тези дни усилено се заговори за закони, създадени в услуга на конкретна фирма и конкретно лице. Така разбрахме, че Комисията по хазарта е пробита и работи в полза на един човек, че държавата е дала право на хазартния бизнес да избира по каква схема да плаща на бюджета, че всички сектори плащат корпоративен или патентен данък, но за игри на „Национална лотария“ и лотария „България“ е въведена такса. Двойният аршин съществува от години, но сега го научихме и комай сега го научи и държавата, или поне се направи. И така се оказа, че ако минат внесените от Валери Симеонов и колегите му от НФСБ нови текстове, лотарийните игри ще се организират само от държавния Български спортен тотализатор, което мажоритарният акционер в двете частни лотарии у нас – Национална лотария и Лотария „България“, Васил Божков видя като национализация, докато финансовият министър Владислав Горанов обясни, че всъщност се прави монополизация. Други изчислиха приходите, които ще събере г-н Божков, като осъди България на 500 милиона лева. Междувременно стана ясно пък, че в бюджета се очакват да влязат почти толкова от монополизацията. Между временно се разбра още, че антикорупционната комисия иска отнемане на имущество за 380 милиона лева от Ветко и Маринела Арабаджиеви, включващо 5 хотела, апартаменти, автомобили, дори ролс-ройс. Какво реално се случва? Въздаване на закъсняла справедливост или изземване на бизнес? Задавам въпроса на Методи Андреев, бивш депутат от гражданската квота на ГЕРБ. С какво си обясняването втурването към въздаване на закъсняла справедливост?

    - Ами аз много не съм сигурен, че стремежът е да се въздава закъсняла справедливост. Поне много избирателно е подходът на съответните органи. Само към тези, за които говорихте във вашата презентация, е закъсняла справедливостта. Има страшно много други незасегнати сектори от националното стопанство, от българския бизнес, за които през години управляващите, като казвам управляващите, разбирам ГЕРБ, се погрижиха различните монополи да се чувстват по-добре в България. Сега монополизацията е голям проблем на държавата, особено тя се засили след десетте години управление на ГЕРБ. Аз многократно съм говорил и съм твърдял, че ГЕРБ е партия, която работи за монополите, тя не работи за дребния и средния бизнес. Това, че в момента са тръгнали да правят промени в Закона за хазарта, не означава, че те в предишните си управления, в предишните си политики не са дондуркали този бизнес. Като казвам дондуркали, разбирам да създават условия, при които този бизнес да се чувства най-силен от всички останали в тази сфера. В този случай, специално за прословутия Закон за хазарта, аз смятам, че отново проблемът не е добруване на българските граждани, поне така си обяснявам. По-скоро тук управляващите правят гигантски слалом между различни корпоративни интереси. Тук се засягат претенциите на един корпулентен бизнесмен да навлезе в тази сфера, интересите на друг бизнесмен, известен ъс своя анатомичен прякор, и на трети бизнесмен, който пък стана голям собственик на телевизия, нов собственик на телевизия. Ясно е, че законът всъщност търси да урегулира в полза на по-силните от тези трима заинтересовани бизнесмени да урегулира политиката на държавата по отношение на хазарта. По никой начин не смятам, че това, което се прави, е в полза на гражданите. Тъй като в крайна сметка законът, който предлага Валери Симеонов, не беше приет миналата година, когато за пръв път той беше предложен. Сега изведнъж предложиха този закон. Говорим за някакви 250 милиона лева, които липсвали от хазартния бизнес. Въпросът е: за колко време са се натрупали и защо държавата си е държала затворени очите срещу този феномен. Но проблемът с монополизацията на бизнес е не само тук, монопол се създава и във винаро-лозарския сектор, монопол се създава и в горивата. Монополът е създаден и при цигареното производство. Тоест България е страна на монополите. Ние действително станахме бананова република в условията на ЕС. Защото именно характеристиката на една република да бъде наречена бананова е властта на големите корпорации върху политиците и задължаването на политиката да служи на големите корпорации, а не на хората и на гражданите, не на средния и дребния бизнес. Средният и дребният бизнес е зачертан с две дебели черти и много малки дребни бизнеси фалират. Между другото Васил Божков казва една истина в своето интервю. Питат го: държавата взема ли бизнеси. Той казва: от момента, до който те забележат. Тоест един момент минаваш някаква граница, ставаш забележим и някой предявява, аз така го разбирам, предявява претенции към твоя бизнес, използвайки държавната машина. И аз по-скоро смятам, че тези битки с олигарси, в кавички слагам битки с олигарси, по-скоро обслужват други, нови претенденти за монополи в държавата, които са близки до властта. Примерно „той“.

    - Г-н Андреев, това означава ли, че с хазарта, с хотелите на Арабаджиеви се дава старт за процес на подмяна на крупната собственост?

    - След като беше разрешено от държавата пред очите на всички ни да бъдат извършени много престъпления в областта на приватизацията и след това, сега държавата симулира някаква дейност на закъсняла справедливост. Но аз все си мисля, че това е процес, който да убеди нашите партньори в ЕС и НАТО, че България не е толкова корумпирана и че прокуратурата не е толкова зависима от мафията. Тези действия, които извършва и българската прокуратура, са прекалено показни, за да бъдат автентични и искрени. Само преди около месец, мисля, че не повече, в Италия беше извършен един от най-големите удари срещу мафията. Бяха арестувани над 300 мафиоти, без да има такава показност, без да има такава пищност по време на арестите. Само че тамошната прокуратура, знаете, има прокурори, които са убити от мафията, а не самоубили се като действащи прокурори. България е страната в ЕС, поне за това можем да претендираме, която води първенството по най-много самоубили се действащи прокурори. България има един убит прокурор, Николай Колев, което стана по времето на прокурора Филчев. Но иначе има няколко случая на самоубили се прокурори. Ето виждате ли коя е разликата? В държава, в която има истинска битка с мафията, Италия, прокурорите ги гърмят мафиотите, в България прокурорите се самоубиват. Това показва всъщност, колко различна е прокуратурата там, където тя действително е такава, и тази, която е в България.

    - Може ли да се направи прогноза, как ще се развие процесът, ще има ли разплитане на чорапи, ще виждаме ли още лица, които ще дават знакови интервюта и ще предупреждават, че бизнесът им се изземва в полза на други?

    - Вижте, проблемът с хазартния бизнес не е в това, той дали развращава хората или не развращава хората. Всеки човек решава сам за себе си дали да вярва в хазарта и да ползва неговите услуги. Проблемът е, че държавата, която трябва да е регулатор на всички бизнесмени, допуска монополизация. Със своето бездействие, а може би със своето съдействие, е създала този бизнес модел в хазарта. И сега, използвайки интерес най-вероятно на друг голям играч, иска да симулира справедливост, а всъщност ще обслужи интересите на следващия играч. Аз дълбоко не вярвам в добрите помисли на министър Горанов и добрите помисли на мнозинството в това Народно събрание. Разбира се, последна ще бъде думата на вожда на ГЕРБ – Бойко Борисов. Бойко Борисов, ако не се поддаде на натиска, ще е интересно. Но той е показал, че е много гъвкав политик, гъвкав почти колкото своя кумир Тодор Живков, и в такива тежки моменти той бързо се съгласява с протестиращите, стига те да са достатъчно аргументирани. Ще видим сега кое ще надделее: дали претендентът за нов монопол в този бизнес или страхът на Борисов от протести.

    - Господин Андреев, Вие все пак бяхте депутат от ГЕРБ. Не можахте ли да въздействате на тези процеси? Не ги ли видяхте?

    - Аз на тези процеси не съм могъл да въздействам, не за друго… А, това, че ги видях – видях ги. И затова овреме създадохме групата за натиск, която беше в състав Мартин Димитров, Петър Славов и аз. Затова и не пожелах, и не желаех повече да бъда член на тази парламентарна група, и го казвах ясно и категорично в своите изяви. Винаги съм говорил от свое име и никога не съм говорил от името на политиките на ГЕРБ, както правят сега някои други мои приятели от близкото минало на СДС. Винаги съм си казвал моето мнение. Основният проблем на ГЕРБ е, аз пак казвам, това е неизживеният тоталитарен комплекс. Всички те се кланят на своя вожд и казват, че той е единственият и неповторим и че те съществуват само за това той да се чувства комфортно. И другият комплекс е влечението към монополи. Тъй като все пак в България е капитализъм, не е социализъм, повечето от монополите не са в ръцете на държавата, но те са в ръцете на близки до властта олигарси, които получават законодателни бонуси щом пожелаят. Така че манталитетът на тези хора не е променен.

    - Господин Андреев, добре, да приемем, че имаме олигархичен модел, обаче това не може да издържи дълго. Монополите не могат да издържат икономически една държава. Това не го ли вижда премиерът, не го ли виждат в ГЕРБ?

    - Аз също смятам, че го виждат, но зависимостите са вече такива, че е трудно човек да се откачи от това, което вижда.

    - Е, какво значи да се откачи? В тях е властта, казват: спираме до тук, баста, грешка, продължаваме на чисто.

    - Така е. Това може да стане срещу някои олигархични субекти, но не срещу всичките. Има олигархични субекти, които бяха създадени, изцяло дундуркани и продължават да бъдат дундуркани от правителството на ГЕРБ. Това са т.нар. наши момчета – котараци и не знам какви други, както ги наричат. Но има един много интересен момент – тази активност и на прокуратурата, и на КПКОМПИ, съвпада с идването на съветника по юридическите въпроси на Херо Мустафа – госпожица Ким. Много хора виждат в тази мярка от страна на САЩ желание България да бъде взета на пряко управление. Защото корупцията в България стана всеизвестен факт. Той срами не само нашата държава, срами и Европейския съюз, срами и всички общности, в които България участва. И хората просто са решили тази огромна корупция в България да бъде сведена до нормалното, до търпимото. Защото корупция има в цял свят, само че в другите държави корупцията не е на такива нива и не е в такива размери. Ето, примерно последното, което мога да ви кажа, как ви се струва, моят колега доцент Якимов, в много скоро време ще го видите, в своите сравнения той твърди, че магистралата, която е строена сега, новата магистрала в Сърбия – от Ниш до Цариброд е седем пъти по-евтина от магистралата в участъка на Кресненското дефиле. Ето, има факти. И то не е само тук. Това не може да се обясни по друг начин, освен с огромни корупционни практики. Да не говорим, че силно монополизиран е и строителният отрасъл със съществуващата там форма на управление на строителството, която се нарича „български инженеринг“ – когато строителят се превръща в олигарха, който плаща на всички участници в строителството и той е човекът, от който зависи, какъв ще е проектът. Това е дълбоко неправилно. В целия разумен свят държавата, частните инвеститори, търсят да има независимост между проектант и строител. Защото проектантът е този, който създава идеята, който превръща идеята в чертежи, в работни строежи. Строителят е обикновен изпълнител. Но правителството на Бойко Борисов направи от строителя пълен господар на строителния процес. И затова виждаме толкова много грешки, толкова много некачествено строителство, такива огромни цени. Аз не казвам, че и проектантите нямат своите грешки. Но в случая водещият, строителят, който разполага с властта и с икономически възможности, видяхме тази форма на монополизация на строителния бизнес до какво довежда в България – огромни цени, ниско строителство и поправки – ремонти на ремонтите на ремонтите.

Оставете коментар