Събота, 22 Февруари 2020

Вторник, 07 Януари 2020 17:47

„Взгляд“: Как Иран може да „отмъсти“ на САЩ за убийството на Сюлеймани

Най-вероятно стратегията на Техеран в бъдеще ще бъде опит за постепенно разширяване на „шиитския полумесец“, засилване на влиянието на Иран в границите на тази зона и прехвърляне на нестабилността към страни извън нейните граници

Убийството на иранския генерал Касем Сюлеймани коренно промени баланса в Близкия изток. Фигурата на Сюлеймани беше толкова важна в иранската властна вертикала, че политолозите говорят за възможността за истинска война между Иран и САЩ. Освен това Иран вече обяви съществуването на сценарии за отмъщение на Съединените щати. Какво ще бъде това отмъщение, коментира руският вестник “Взгляд“, цитиран от агенция „Фокус“.

Както знаете, войните се водят изключително рядко само от държави - за това те със сигурност ще потърсят съюзници. И ако всичко за Съединените щати е достатъчно ясно (зад тях стои НАТО), тогава кои са съюзниците на Иран?

Официално Ислямска република Иран няма обвързващи военно-политически споразумения със своите съседи. Дори със Сирия Иран е свързан само със споразумение за военно сътрудничество, което беше подписано едва през 2018 г., когато резултатът от гражданската война в Сирия вече беше ясен. Това състояние е характерно за хибридна война. С други думи, в случаите, когато една държава предпочита да използва в конфликт не редовната си армия или военно-политически съюзи с други държави, но изповядва практиката на косвени действия и разчитане на бунтовници или опозиционни въоръжени формирования на територията на противника.

Повечето от иранските съюзници в региона не са държави като такива, а влиятелни политически и военни сили в тях. Например в Ливан е войнствената ливанска шиитска организация и политическата партия „Хизбулла“, а в Йемен е шиитската политическа група на хутите, чието военно крило представлява милицията „Ансар Аллах“. По същия начин Иран осигурява своето влияние в съседен Ирак, разчитайки на няколко шиитски политически партии със собствени паравоенни сили. Освен това в Бахрейн има скрита проиранска шиитска опозиция, където шиитските размирици, потушени с помощта на Саудитска Арабия, последователно пламваха през 2011, 2012 и 2016 година.

Всички неформални съюзници на Иран често са обединени в така наречения „шиитски пояс“ (или „шиитски полумесец“), който условно се простира от Ливан и Сирия през Южен Ирак до територията на самия Иран. Именно на изграждането на такъв „клуб на приятелите на Иран“ покойният Касем Сюлеймани е посветил много на своите усилия. Подобна асиметрична реакция от страна на Ислямска република се оказа най-ефективното противодействие на опитите на САЩ да създадат блокаден пръстен от враждебни страни около Иран. Тъй като или самите тези страни са разкъсвани от вътрешни противоречия (както се случи с Ирак), или са принудени да участват в напълно безнадеждни конфликти (като Саудитска Арабия и ОАЕ, затънали в гражданската война в Йемен).

Иран последователно използва срещу западния свят толкова уважавания от тях принцип на неприкосновеността на държавните граници, въпреки че те са начертани в Близкия изток много условно - следвайки резултатите от напускането на европейските държави от колониите и зависимите им територии. По-специално, въпреки факта, че Ирак, съседът на Иран, е синтетична държава със слабо споени отделни шиитски, сунитски и кюрдски общности, Иран последователно се застъпва за единен Ирак. Достатъчно е да си припомним, че именно Касем Сюлеймани беше „сивият кардинал“, който фактически задържа Иракския Кюрдистан от сецесия след референдума за независимост през 2017 година. Нещо повече, това беше направено именно чрез методите на хибридната война, разчитайки на „верни“ кюрди, с които Сюлеймани се договори. Иракската армия проведе силовата част на операцията, но с огромна подкрепа от шиитската милиция.

Следователно, като се имат предвид бъдещите сценарии за ескалация на възможен конфликт между САЩ и Иран, може да се предположи, че Техеран няма да следва пътя на конвенционалната война. Например, дестабилизацията на Ирак ще принуди Иран в една или друга степен директно да подкрепи шиитската общност на страната и дори, вероятно, да премине към пряка окупация на Южен Ирак. И това веднага ще стесни възможностите на Иран за маневриране във външната политика и просто ще изисква непоносими ресурси за осъществяване на такава политика.

Най-вероятно стратегията на Техеран в бъдеще ще бъде опит за постепенно разширяване на „шиитския полумесец“, засилване на влиянието на Иран в границите на тази зона и прехвърляне на нестабилността към страни извън нейните граници. Удобна цел например е Саудитска Арабия, където шиизмът е вторият по големина клон на исляма. Въпреки факта, че сред населението на Саудитска Арабия няма толкова много шиити, от 10 до 15%, те живеят компактно в големи градове на основния нефтен район на страната - област Ал-Шаркия, бившата източна провинция. В източната провинция шиитите съставляват 90% от населението. И въпреки факта, че Източната провинция е отговорна за почти цялото производство на саудитски петрол, само малка част от паричния дъжд от износа на петрол се връща в нея.

Тясното гърло на Ормузкия проток

Друг сценарий на хибридна война, който Иран може да задейства е фактора „Ормузки проток“. Протокът „тясно място“, през което Персийският залив се свързва с Индийския океан. Най-малката ширина на протока е около 54 километра, но по-голямата част от него е плитка. За преминаването на танкери се използват два транспортни канала с ширина около 2,5 километра всеки, разделени един от друг с 5-километрова буферна зона. Водната зона на Ормузкия проток е жизненоважна за поддържането на настоящата глобална инфраструктура за транспортиране на близкоизточния петрол. Около 20 милиона барела „черно злато“ на ден се транспортират през протока, което представлява около една пета от световния добив на петрол.

Иран вече има исторически опит с блокирането на Ормузкия проток. Вторият етап от войната между Иран и Ирак, който започна през 1984 г., неофициално се нарича „Танкерната война“. Тя продължи четири години, през което време бяха повредени над 300 съда. Повечето от тях, разбира се, впоследствие се върнаха в експлоатация (петролните танкери като цяло трудно потъват, тъй като вътре в тях вече има толкова много течност, която е по-лека от водата), но ударът върху търговията с петрол беше безпрецедентен.

Основното оръжие на Танкерната война в никакъв случай не е флота, а самолети и мини. Иран и Ирак успяха да блокират няколко пъти 10 км от плавателната част на протока с минни полета. На фона на войната срещу танкерите цените на петрола се задържаха на доста добро ниво, пазарът падна едва след прекратяването му. Сигурността в района трябваше да осигуряват три американски самолетоносача. Следователно заплахата от блокиране на Ормузския проток не е толкова празна - по-силен Иран днес може да блокира протока много по-надеждно, отколкото през 1984-88 г.

Разбира се, и други страни в региона също не „седят неподвижно“. През това време ОАЕ изгради нефтопровод, заобикалящ Ормузкия проток през своята територия до пристанището на Фуджейра, а в края на 1980 г. Саудитска Арабия създаде отделен терминал в Червено море, което позволи на саудитския петрол да се избегне заобикалянето на Арабския полуостров. Ситуацията в САЩ също се промени - до края на 2019 г. те постигнаха почти пълна независимост по въпроса за производството на петрол и намалиха доставките от региона на Персийския залив до почти нула. Поради това заплахата от блокиране на Ормузкия проток отново е пример за хибридни действия, тъй като основните жертви ще бъдат страните от Европа и Азиатско-Тихоокеанския регион, които са поканени да упражняват проактивен натиск върху Съединените щати, за да предотвратят ескалацията на открития конфликт.

Ядреният жокер

Досега Иран, включително благодарение на усилията на покойния Сюлеймани, успешно води хибридна война срещу противниците си и не губи в нея. И това вече е печалба за него, тъй като му позволява да избегне смъртоносния открит конфликт. Друг фактор, който може да промени коренно картината на случващото се, е факторът на иранските ядрени оръжия. Изданието припомня, че настоящият етап на конфронтацията между САЩ и Иран започна точно от момента, в който САЩ се оттеглиха от „ядрената сделка“ за Иран.

За съжаление ядрените оръжия изглежда са единственият фактор, който коренно променя политиката на САЩ спрямо страната, която го е създала. Именно създаването на ядрен арсенал обикновено води до факта, че страната, която го е получила, изчезва „мистериозно“ от американските военни планове. И очевидно Техеран отлично разбира същността на такава рецепта, която най-надеждно затваря за САЩ дори хипотетичната възможност за открита война с Иран.

Досега най-новите реални действия на Иран по отношение на ядрените оръжия бяха извършени в началото на ноември 2019 г., когато Техеран официално отново понижи нивото на задълженията си по Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД) и пусна допълнителни 30 модерни центрофуги IR-6 за обогатяване на уран. По отношение на декларациите Иран отиде още по-далеч - на 5 декември Техеран обяви, че няма да ограничава обогатяването на уран с никакви граници, което на практика разрушава целия механизъм на работа на СВПД.

Дори ако това не е казано изрично, Техеран по всякакъв начин заявява, че ядрените оръжия, разбира се, не са целта на подобни действия и изявления, но именно те са тези, които отварят пътя на Иран при създаването на ядрени оръжия.

Заслужава да се разбере, че подобни действия на Техеран вече са свързани изключително с отношенията му с Русия, Китай, Великобритания, Франция и Германия, тъй като САЩ през май 2018 г. напълно се оттеглиха от СВПД. Сега, след убийството на Касем Сюлеймани, декемврийските декларации от Техеран могат да бъдат приложени възможно най-бързо в практически план, след което Иран най-накрая ще може да загуби статута си на „прагова страна“ и да се превърне в пълноценна ядрена сила. Разбира се, създаването на единичен ядрен заряд няма да може да промени реалния баланс на силите. Както показва практиката, след подобно събитие появата на Доналд Тръмп някъде в Техеран ще изглежда не е по-екзотично от скорошното му посещение в демилитаризираната зона на границата между Южна и Северна Корея.

Именно този фактор изглежда принуждава Съединените щати по всякакъв начин да ескалират конфликта в опит да го прехвърлят в отворена фаза възможно най-бързо. Тъй като в дългосрочен план след няколко години (или дори година или две) Иран може да се сдобие с "ядрен жокер", който ще бъде предвестник на края на играта според американските правила. След което Иран спокойно може да продължи своята хибридната война, на релсите на която генерал Касем Сюлеймани успешно постави страната.

Война, в която САЩ е малко вероятно да победи Иран.

източник: "Фокус"

 

 

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар