Понеделник, 24 Февруари 2020

Събота, 12 Октомври 2019 09:25

Те ни трепят, ГЕРБ ги пуска

Отгледано бе цяло поколение съдии на грантова хранилка, но за три мандата на Борисов нищо не се промени

Преди 15 години главният секретар на МВР Бойко Борисов предизвика много симпатии с репликата „Аз ги хващам, те (съдиите) ги пускат”. И тогава бе донякъде прав, но не целеше в правилната посока–проблемът е не толкова в съда, колкото в закона.

След 1989 г. той бе създаван така, че да е максимално отговарящ на спуснати от Брюксел или от чужди НПО-та изисквания. А както се оказа около случая „Полфриймън” – отгледано бе цяло поколение съдии на грантова хранилка.

Но минаха години, Борисов е вече премиер трети мандат, неговата партия има мнозинство в парламента, те коват законите.

И, промени ли се нещо!? Отговорете си сами…

А онази реплика отдавна звучи: „Аз ги хващам, моят закон ги пуска”…

Доказа го особеният цинизъм, с който от ГЕРБ бранят съкратеното съдебно производство. Те го въведоха, те си правиха оглушки да го отменят след няколко брутални убийства, те изсмукваха от пръстите аргументи в полза на съкратеното следствие.

След мощен публичен натиск, предизвикан от зверското изнасилване и убийство на 7-годишно дете в село Сотиря, най-после управляващите разбраха, че този път са сами срещу гнева на милиони българи.

Но отново – типично в техен стил – свършиха работата половинчато. Съкратено производство за умишлени убийства вече няма, но остава за тежка телесна повреда.

Ако превърнеш някого в инвалид, ако го ослепиш, ако пребиеш бременна жена и тя загуби детето си, и си признаеш, ще получиш символична част от и без това символичните присъди, които БГ-законът налага на БГ-съда да постанови.

Проблемът е, че ГЕРБ всъщност е партията, която най-ревностно налага спуснатите отвън и противоречащи на нормалността практики на неолибералния глобализъм – от законите, защитаващи престъпника и унижаващи жертвата, през джендър-идеологията и Пакта за миграция до норвежката стратегия за детето.

Когато срещаха общонароден отпор гузно правеха крачка назад, но опитите продължават. Доказва го срамното гласуване за съкратеното производство.

Резултатът на тази неолиберална лудост е видим – отвращение от елитите и статуквото в цяла Европа.

Време е и ние да съборим нашето статукво, докато то не е съборило окончателно нас и вярата ни, че има справедливост!

Теофан Германов, в. "Земя"  

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар