Четвъртък, 16 Юли 2020

Понеделник, 01 Юни 2020 18:13

Ген. Кольо Милев: Не са ли твърде много силите ни за НАТО?

Унищожихме подводниците си, а поемаме проект, за който трябва да купим подводници сега. Това говори за непоследователност на политическите решения, което е сериозен проблем и за парламента, и за правителството, коментира народният представител от "БСП за България" и член на парламентарната комисия по отбрана в интервю за „Дума“

 

-  Добре ли е разработен Докладът за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2019 г.?

- В общи линии докладът е добре структуриран. Той е стандартен, в съответствие е с идеята, приета от правителството и по точно от МО, да се покажат основните тенденции и изпълнението на приоритети в политиката за отбрана. Това е похвално и заслужава одобрение като форма и съдържание. Но има неща, които се нуждаят от оценка и разяснение.

- Какво имате предвид?

- Ще дам пример с една сериозна тенденция, за която докладът не дава оценка доколко е позитивна за състоянието на въоръжените сили. Броят на жените военнослужещи в последно време нараства чувствително, включително и делът им в контингентите зад граница. Известно е на какви длъжности обикновено се назначават жени, избягват се строевите. Увеличението на техния дял води до негативен ефект и трябва да бъде ограничено по някакъв начин. То води до много повече социални разходи, като майчински, болнични и т.н. Налице са повече отсъствия от работа заради здравни проблеми, свързани с децата, което влияе на състоянието на подготовката и поражда проблеми в колективите. Едни се товарят с повече задачи, за да покрият отсъствието на жените.

- Допада ли ви кампанията "Бъди войник"?

- Заслужава одобрение новата информационна политика, предприета от МО за преодоляване на некомплекта от личен състав. Организирането на кампанията "Бъди войник" в 31 града помогна да се задържи некомплектът, макар да не се наблюдава намаление, което е много по-важно. Все пак има прогрес в сравнение с негативната тенденция от последните години. Трябва да поощрим тези усилия и всички да подпомогнем кампанията с лично участие, включително членовете на Комисията по отбрана в парламента.

- Докладът отчита сериозен ръст на бюджета за отбрана през 2019 г. Какъв е вашият коментар?

- Няма да коментирам увеличението на бюджета за отбрана, нито безумно високата цена за покупката на 8 самолета Ф-16 блок 70, която принуди парламента да коригира решението си. От 1839,31 млрд. лв. да отидеш на 3668,30 млрд. лв. и да достигнеш 3,19% от БВП за отбрана е много голямо усилие. Де факто това е още един годишен бюджет за отбрана допълнително. Има много пътища за увеличаване на разходите за отбрана, които не се използваха, и това доведе до състоянието, в което се намират сега въоръжените ни сили. Ако по-същия начин се процедира и по другите два проекта - за Сухопътните войски и за ВМС, ще заслужава одобрение. Но тенденцията е друга и може да се очаква забавяне на придобиването на бойните бронирани машини и патрулните кораби. Какво ще отчитаме в следващия доклад? Този въпрос трябва да си задаваме отсега. Вероятно ще има 50% намаление на бюджета в сравнение с изминалата година.

- Виждате ли последователност в модернизацията на армията?

- Не мога да дам позитивен отговор на този въпрос. Факт е, че трите основни проекта не се движат заедно. Ще дам още един интересен пример. Става дума за проекта "Модулен елемент за бързо развръщане за подводни интервенции", по който България е водеща страна. Унищожихме подводниците си, а поемаме проект, за който трябва да купим подводници сега. Това говори за непоследователност на политическите решения, което е сериозен проблем и за парламента, и за правителството. Поставям този въпрос, защото в доклада не става ясно какви са намеренията на правителството и как ще се изпълнява. Освен това, се включваме и в други два проекта с международно участие, пак по линия на ВМС, което не може да не прави впечатление. Може би това се дължи на новия началник на отбраната или е колективно усилие?

- Но извън Военноморските сили също има доста промени.

- Отчитат се като постижения създаването на Съвместно командване на специалните операции и новото Военновъздушно училище. За първото не съм много съгласен, че е добро решение, както и за ранга, който му е даден - равен на трите вида въоръжени сили. Да сравняваш това Съвместно командване с около 600 души личен състав - колкото един механизиран батальон, който се командва от подполковник, със Сухопътните войски е много пресилено. За второто решение ще трябва да се изчака да видим как ще заработи това Военновъздушно училище при новите условия, когато летците ни на Ф-16 ще се готвят в САЩ, другите летателни средства ще намаляват в бъдеще, а  кадрите за ПВО се готвят в Шумен. Дано се постигне успех, както при Военноморското училище, което обаче има традиции и авторитет в света. А тук тези неща ги няма вече, защото гражданската авиация си подготвя кадрите сама.

- В Сухопътните войски имаше определени реорганизации. Сполучливи ли са?

- Приемам като положителна тенденция реорганизациите в Сухопътните войски, водещи до усилване на формированията по гранични и критични за сигурността на страната райони. Но не мога да разбера защо се въвеждат такива понятия като Единен център за начална подготовка, който има в състава си два механизирани батальона, или Център за подготовка на специалисти с три танкови батальона, или Бригадно командване с два механизирани батальона, но без бригаден комплект. В НАТО има 12 вида бригади. Защо не приемем един тип, който съответства на всяко наше формирование, и да оставим името бригада или учебна бригада. Връщаме се във времената на 80-те години, когато въвеждахме ТУЦ-овете, но тогава оставиха длъжността на командирите, приравнена на командир на дивизия/бригада. Ако причина за това е приетата от парламента Програма за развитие на отбранителниите способности на въоръжените сили, трябва да я променим и правителството да предложи нова след Стратегическия преглед на обраната. Но да се подиграваме с командирите, а трите посочени са си по-същество бригади, и да ги наричаме началници на центрове - не е добре. Да приравняваме командващите трите вида въоръжени сили с командири на батальони и бригади също не е добре. Колкото и да ме уверяват, че това е правилното решение.

- Какво имате предвид за видовете въоръжени сили?

- Имам предвид, че начело на Сухопътни войски, ВВС и ВМС трябва да има командващи, а не както сега командири. Възниква още един въпрос, свързан със Сухопътните войски. Дали декларираните за НАТО сили - артилерийски дивизион, танков батальон и модула, са нови, или са от старите. Колко сили сме декларирали за НАТО? Знаем за една механизирана бригада, после поискаха и втора, дадохме батальон. За бригадата за Югоизточна Европа имаме декларирани сили, за европейските сили - също. А сега - нови три формирования. Като добавим към тези от Сухопътни войски авиационния и военноморския компонент и този от Съвместното командване за специални операции, стават много формирования и центрове.  Не даваме ли твърде много в състава на силите на НАТО? Не вярвам НАТО да изпитва толкова голяма нужда. Още в края на 90-те години на миналия век  говореха, че на тях не им трябват много сили, те си имат достатъчно и ние тогава разбихме армията си. Сега изпитват нужда от усилване. Това в изпълнение на концепцията 30+30+30+30 ли е? Питам, защото ме интересува какво остава за национални задачи. Никоя страна не заделя повече от 30-40% от състава си за колективната отбрана. А като имам предвид, че недостигът е основно в Сухопътните войски, какво им придаваме всъщност? Непопълнени формирования или попълнени за сметка на другите, определени за национални задачи? 

Winbet - на един клик разстояние! (18+)

И още един интересен прийом в доклада. Прави впечатление, че този път е избегнато показването на разпределението на ресурсите за трите вида въоръжени сили, съответно за персонал, за текуща издръжка и за капиталови разходи. Може би целта е да не се разбере огромната разлика, породена от наливането във ВВС на близо 2,5 млрд. лв. за капиталови разходи, което променя чувствително съотношението. Така не се вижда огромното изоставане на Сухопътни войски в модернизацията и превъоръжаването. Все пак заслужава внимание признанието в крайната оценка, че усилията в областта на отбраната са недостатъчни и въоръжените сили с някои условности по време и обем могат да изпълняват своите отговорности по трите мисии.

КОЛЬО МИЛЕВ е роден на 26 юли 1953 г. във варненското село Рудник. През 1976 г. завършва ВНВУ във Велико Търново, специалност инженерни войски, а през 1983 г. - Военната академия в София. До 1996 г. е командир на Инженерно-сапьорния полк в с. Сотиря. През 2001 г. завършва Генерал-щабен факултет на ВА. През 2006 и 2007 г. е главен координатор на поделенията от БА, участващи в справянето с наводненията по р. Дунав. Командир на 55-а инженерно-сапьорна бригада (2002-2008). От 1 юли 2009 г. до 3 май 2010 г. е командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада. През 2011-2015 г. е кмет на Сливен. От 2017 г. е народен представител от "БСП за България". Член е на Комисията по отбрана в НС.

"Дума"

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар