Събота, 08 Август 2020

Сряда, 15 Юли 2020 17:34

Н.Пр. Димитриос Хронопулос пред BIG5: България е най-важният пазар за износ на гръцките продукти и услуги в Балканите

Решението на турските власти от миналия петък е едно чисто политическо решение! То е насочено не само към вътрешността на самата Турция, но и към целия свят, най-вече към мюсюлманските страни. Това решение срути един мост. „Света София“ до днес бе мостът между народите, религиите, цивилизациите и културите. В основата на това решение е политическия интерес. Решението „Света София“ от храм-музей да се превърне в джамия разруши този мост и изгради една стена, която раздели културите, народите и религиите, каза в интервю пред Оля Ал-Ахмед за BIG5 посланикът на Гърция у нас Димитриос Хронопулос

 

- Г-н Посланик, в рамките на един месец след встъпването Ви в длъжност имахте среща с Негово светейшество българския патриарх Неофит и с лидера на най-голямата опозиционна партия г-жа Корнелия Нинова. Какво беше съдържанието на тези срещи?  

- В рамките на моята мисия да култивирам отношенията между двете страни се опитвам да контактувам с всички институции в България. В тези институции се включват Българската патриаршия, политическите партии, държавни институции и служби, институции на местното самоуправление, университети и т.н. С Неговото светейшество патриарх Неофит обсъдихме въпроси, свързани с религиозната родственост между двата народа, а и въпроси, свързани с отношенията и сътрудничеството с Църквата на Гърция. С лидера на опозицията, институция с изключително значение в една демокрация, обсъдихме двустранните отношения, регионални и международни въпроси. Тоест, въпроси, свързани с две съседски, приятелски и партньорски страни, независимо от това коя политическа сила управлява.

- Какви са първите Ви впечатления от България и от българския политически живот?

- България, 30 години след политическите промени, преминава фазата на зрялост на демокрацията със симптомите, характеризиращи демокрацията. Мнозина казват, че дори и  демокрацията не е една съвършена политическа система, но все пак е най-справедливата и най-функциониращата система.

- Министерството на икономиката регистрира увеличение с 14,8% на двустранната търговия между България и Гърция в сравнение с предишната година. Кои са секторите, на които се дължи въпросното увеличение?

- Търговският обмен между двете страни непрекъснато расте. Това е нормално между двама европейски партньори с непосредствено съседство. Характерно за сътрудничеството в областта на търговията между двете страни е значителният обем в двустранната търговия. През последните години България е най-важният пазар за износ на гръцките продукти и услуги в Балканите и един от най-важните пазари на световно ниво. През 2018 г. в общата класификация на чуждите купувачи на гръцки продукти, България заема 5то място  след Италия, Германия, Кипър и Турция, а в класификацията на доставчиците на Гърция, България заема през 2018 г. 9-то място. Структурирането на търговията между Гърция и България не е концентрирано в определени категории продукти, а се разпростира в много широк спектър. Най-важните области,  които са допринесли в развитието на двустранния търговски обмен през последните години, са в индустриалната област, в хранителните продукти и напитки, горива, минерали, горивни смазочни материали. Разбира се, в текущата година двустранната търговия се сблъска с  негативните последствия  на пандемията COVID-19 – нещо, което се наблюдава, разбира се, на световно ниво.

- Как оценявате инвестиционния климат в България и смятате ли, че има шансове за навлизане на гръцки капитали в българската икономика?

- Гръцкият инвестиционен капитал в България надвишава 4 милиарда евро (преки и косвени инвестиции) и допринася с около 5% за БВП на България. Гръцките инвеститори бяха от първите, които дойдоха в страната след политическите промени и развиха дейност в широк спектър от производството в страната, като стомана, алуминий, хранителни стоки (Chipita), хотелиерство (Hotel Balkan и др.), преработвателна дейност (изработка на облекла) и т.н. Интересът на гръцките инвеститори остава непроменен за българския пазар, въпреки че условията на конкуренцията се променят на световно ниво.

- Гърция е една от любимите туристически дестинации на българите както през лятото, така и през останалите годишни сезони. И сега българите посещават масово Северна Гърция. Дори  в малките хотели и магазини срещаме надписи на български език. Имате ли данни за оборота в сферата на туризма, на търговията на дребно и изобщо на услугите, който правят българите?

- В момента на нашия разговор не разполагам с точни икономически данни за обмена, обаче по статистика от миналата година, знам, че 1 милион и 500 хиляди българи са посетили Гърция и респективно 1 милион и 200 хиляди гърци са посетили България. Разбира се, българите обикновено посещават Гърция активно по време на летния туристически сезон, а гърците обикновено посещават България по време на зимния туристически ски сезон. Това, което ми е известно от сведенията на туроператорите, е, че двата сектора много добре работят и в двете срани с взаимно сътрудничество в тази област, редица хора и от двете страни са заети в туристическия сектор и допринасят за развиването на туризма и от двете страни. Ще ви споделя, още пазя имейл от началото на юни от български туроператори, които искаха настоятелно от нас да отворим час по-скоро границата, за да могат туристите да пътуват, тъй като туристическите бюра в България в летния период главно работят с Гърция.

- Ваше Превъзходителство, как Гърция преодолява нелегалната имиграция и с какви проблеми се сблъсква страната? Четем в средствата за масова информация за проблемите, които имате с нашата съседна страна Турция. Двете страни разменят непрекъснато вербални ноти във връзка с проучванията за газ и нефт в района на Източното Средиземноморие, които извършва Турция. Каква е ситуацията сега?

- Въпросът ви е много добър, но е сложен, тъй като се състои от два въпроса – един от които е свързан с емиграцията, и другият – с отношенията между Турция и Гърция. Що се отнася до емиграционния въпрос, Гърция се изправи пред сложен проблем с емиграцията, но се наложи да се справи с него. Този въпрос не е гръцки, нито проблем на региона, или пък европейски, това е един световен проблем. За съжаление Турция избра упражняване на натиск емигрантите, като инструмент, не само спрямо Гърция, но и спрямо цяла Европа. Мисля, че това бе един грешен избор, защото се доказа във времето, че използвайки този чувствителен въпрос като инструмент за натиск, не е от полза нито за едната страна, нито за другата. Нито Европа може да бъде притискана, нито Гърция, която доказа това по време на проблемите по нейните граници. Емиграционният въпрос не престава да бъде един голям проблем за Гърция – политически, икономически и социален. В момента нещата са под контрол. Тук е уместно да отбележа слабостта на Европа в справянето с проблема. Въпреки решенията, които се взимат за общото управление и контролиране на емигрантския проблем, за съжаление, има страни, които се дистанцират от поемането на отговорност и прилагането на решенията.

Що се отнася до втората част на въпроса Ви – гръцко-турските отношения, то бих могъл да кажа, че Турция както за Гърция, така и за България е един много важен съсед. Турция си има своята добавена стойност в региона.  За Гърция, за България, за Албания и Северна Македония Турция е важен съсед, това са все страни с общи граници по суша. Турция, обаче, има една специфичност. Първо, нейното поведение не е поведение с добросъседско отношение. Второ - поведението на Турция не е съвместимо с поведението на една страна – партньор. Трето - нейното поведение не е съвместимо  с поведението на една страна, която би искала стратегически, политически и икономически да е свързана със Запада, с членовете на ЕС, сред които е и Гърция и с Кипърската Република. Четвърто - нейното поведение противоречи на правилата на Международната общност. Както вътре в една страна има правила и закони и гражданите са длъжни да ги уважават и прилагат, така и международната система функционира с определени правила, които трябва да се уважават и спазват. Тези правила се определят от международното право – международното законодателство.

- Знаем за новото решение на турските власти да превърнат храм-музея  „Света София“ в джамия. Цялата православна общност зае позиция по въпроса. Какво е Вашето лично мнение и становището на страната Ви?

-Решението на турските власти от миналия петък е едно чисто политическо решение! То е насочено не само към вътрешността на самата Турция, но и към целия свят, най-вече към мюсюлманските страни. Това решение срути един мост. „Света София“ до днес бе мостът между народите, религиите, цивилизациите и културите. В основата на това решение е политическия интерес. Решението „Света София“ от храм-музей да се превърне в джамия разруши този мост и изгради една стена, която раздели културите, народите и религиите. С това решение на всички е ясно, че Турция вече не е онази страна, която създаде Мустафа Кемал Ататюрк. Пред нас е изправена една друга Турция, непозната... Европа това трябва да го има предвид и в съответствие с това да адаптира нейната политика спрямо Турция. Като гръцки гражданин, който съм работил и живял четири години в Турция, съм много натъжен от този факт. Имам доста приятели турци, които също са притеснени от това, което се случва. Ако този паметник на културата и световното културно наследство трябваше от музей да стане отново място за молитва, то поне да го бяха върнали в първоначалния му вариант – храм, църква. „Света София“ е създадена и построена като християнски храм. Неговата историческа роля е такава, че трябваше да си остане като музей, за да може да бъде достъпен за всички хора от всички националности, етноси и религии, като обединител на културите, а не разделител. Ако някой не може да създаде култура, обикновено краде създаденото от другите. Но този, който завладява културните ценности, трябва поне да ги съхранява за поколенията, тъй като носи отговорност пред цялата световна общност.

- Народите на Балканите като че ли търсим непрекъснато различията помежду си, въпреки че имаме толкова общи характерни черти. Има ли някаква обща формула за добросъседство на Балканите, която да направи нашия регион по-стабилен от икономическа и социална гледна точка?

- Точно този въпрос споделих с моите колеги в началото на мандата си тук, във вашата страна. Всички трябва да разберем веднъж завинаги, че на Балканите всяка страна е един вид разширение на съседната страна. Сами по себе си страните на Балканите са малки. Но обединени заедно, всички балкански страни можем да създаден един голям и перспективен пазар с обща икономика, с размер на 50-60 милиона. Би било добре да направим така, че икономическите показатели и печалбите да се въртят в нашия регион, като по този начин ще намалим зависимостта от външните страни. Разбира се, винаги ще бъдат добре дошли чуждите инвестиции, но ние сами трябва да създадем една обща платформа, с общи съвместни интереси. Това поетапно ще стане факт, от момента, от който всички страни на Балканите ще бъдат включени в общата група на интереси. Гърция и България се борят страните от Западните Балкани да бъдат приобщени към ЕС, сиреч – да бъдат приобщени към групата на общите интереси. Така че, ще се стигне несъмнено до общ възглед по въпросите свързани с икономическия растеж, със сигурността и стабилността. Тази стабилност несъмнено ще привлече нови чужди инвестиции, които ще доведат до общ икономически растеж за всички.

- Ваше Превъзходителство, да преминем към най-актуалната тема в момента – Ковид-19. Как Гърция се справя с пандемията?

- До момента Гърция успешно се справя с пандемията и това се дължи на следното: гръцкото правителство не ползваше политически инструменти за справяне с кризата, а изключително се довери на компетентните  лица и експерти в областта. Още в самото начало на пандемията гръцкият министър-председател създаде екип от 28 души – експeрти, специалисти, медици и учени, които наблюдават ежедневното развитие на пандемията на гръцка територия и в световен мащаб, изследват и проучват заразяването по клъстъри и региони, дават отчет на правителството, което от своя страна изпълнява мерките наложени от този комитет с компетентни експерти. Правителството стриктно следваше мерките, наложени от този комитет. Специалистите предлагат, а правителственият апарат изпълнява техните препоръки. Така се работеше и се работи до момента. Тази формула се доказа като много успешна за страната ни.

- Всички в цял свят минаха на дистанционна работа. Какво показа Вашият опит – може ли дипломацията да работи дистанционно в това неочаквано пандемично време?

- Признавам, че дипломацията беше изненадана от създалото се положение и доста трудно се приспособяваше към него. Аз лично много се затрудних, работейки дистанционно, и не мога да свикна с новите условия. Истинска дипломация с телеконференции няма как да се осъществи. Нашата работа е пряко свързана с т.н. публична дипломация, свързана пряко с директната комуникация. Истинската дипломация е тази, която се провежда тет-а-тет, с лични контакти, очи в очи, на масата на преговорите. Трябва да се гледаме в очите, понякога дори жестовете са важни в определи ситуации за да можем правилно да се разберем помежду си и да стигне до правилните цели. Ако тази ситуация продължи, мисля, че ще възникне проблем в упражняването на истинската дипломация. Аз лично предпочитам личните срещи, когато това може да бъде позволено, разбира се, спазвайки всички предпазни мерки и социалната дистанция.

- Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъска Гърция в борбата срещу пандемията с коронавируса?

- Много добър въпрос. Гърция, както всички останали страни, освен, че трябваше да се справи с пандемията, беше изправена и пред редица други предизвикателства и трудности. Първата трудност, която се изпречи пред страната ни бе географското й разположение. Ние имаме много острови, което означава, че връзката с тези острови става посредством кораби и самолети. От самосебе си това породи затруднение в спазването на социалната дистанция. Трябваше да се отработят абсолютно нови начини и създаване на специални условия, за хората, придвижващи се с морския и въздушния транспорт. Вторият важен въпрос, пред който се изправи Гърция, бе съществуването на мащабните центрове за бежанци – проблем, който го нямаха другите страни в Европа. В бежанските центрове са събрани много хора накуп и там трябваше да се предприемат строги мерки на дезинфекция и обработване, за да се прекрати разпространяването на Ковид-19. Но в тези центрове е почти невъзможно социалното дистанциране... Въпреки това, се справихме със ситуацията и тя бе овладяна навреме. Така че, справянето с епидемичната обстановка в бежанските центрове бе едно от големите предизвикателства възникнали пред страната ми по време на пандемията.

- Как ще преодолее Гърция икономическата криза, предизвикана от пандемията?  Как ще преодолее и възникналата безработица?

- Този въпрос наистина е много важен. Разбира се, приоритет е хората да са здрави и първо трябва да се справим с епидемичната обстановка преди всичко. Но второто важно нещо, с което ни предстои да се справим, са последствията от тази пандемия, а те не са малко. Това са точно икономическите проблеми и безработицата. Независимо от това дали ще има втора вълна на Ковид-19 или няма да има, това, с което всички правителства, в т.ч. и на Гърция, трябва да се борят от есента – са икономическите последствия. Първата стъпка, която Гърция предприе, бе в рамките на първите три месеца от пандемията да субсидира хората, които са изгубили работата. Втората стъпка бе банковата система -замрази до края на годината всички заеми и кредити на фирми и граждани. Това е добре, но не е достатъчно, още повече, ако пандемията продължи да набира скорост. Затова гръцкото правителство прие решение за втория етап да използва финансовата помощ на ЕС, която ще бъде предоставена на страните-членки. Така ще се рестартира икономиката и разпределението на тези средства трябва да стане до края на юли месец. Всички правителства трябва да предоставят план на техните действия, с цел възстановяване на икономиките. Уви, не всички страни от ЕС взимат своевременните решения и това води до забавяне. Ще видим дали ЕС ще успее да се докаже като единно икономическо и политическо пространство или не. Това се отнася и за България, с която имаме обща позиция по този въпрос.

- Как ще функционира тази година туристическият сектор на Гърция? Ще отворят ли всички хотели? Какви мерки се взимат?

-  Миналата година Гърция беше посетена от 32 милиона туристи, плюс още 5 милиона от круизи. По разбираеми причини тази година не очакваме същата посещаемост. Всяка една страна, включително и Гърция, правят всичко възможно да намалят щетите в сферата на туризма. И това е при положение, че епидемичната обстановка ще бъде относително добра. За съжаление, обаче, наблюдаваме ескалиране на пандемията, поради което гръцките власти бяха принудени да затегнат мерките по границите. Приоритетът ни е здравето и сигурността на гражданите и на туристите, икономическите щети са ни на втори план. За момента „Кулата - Промахон“ е единственото КПП, през което преминават всички. През цялото време на пандемията, от самото й начало „Кулата - Промахон“ беше отворена и не се е затваряла нито за миг. Да не забравяме, че този пункт е изключително важен както за България, така и Гърция, тъй като през него минава товаропотокът и се свързват икономиките на двете ни страни. От сряда, 15 юли, всеки, който желае да влезе в Гърция, трябва да предостави отрицателен PCR-тест, който важи 72 часа от излизането на резултата. В сайта на посолството има подробно обяснение за всички нови правила по които се влиза в момента в страната ни. Продължава да е в сила изискването чрез електронната платформа да се попълва задължителната декларация и всеки пътуващ трябва да си извади QR код с който да премине границата. Временно платформата не функционираше, тъй като се нанасяха промените. Но това неудобство бе до вторник. Така че от събота до вторник в Гърция влизаха всички, които преди събота са получили QR кода. Изключение правят онези, които имат съществени уважителни причини за преминаване на границата и могат да ги докажат, работещите в логистиката и здравните работници, на които им е необходимо преминаването на границата.

- Г-н Хронопулос, в момента не само българската столица, но и цялата страна е обхваната от антиправителствени протести на хората, недоволстващи от управлението на страната ни. Как ще коментирате тези протести?

- Гърция винаги се интересува от това, какво се случва в съседните й страни и отношенията със съседите ни е приоритет. Това, което бих могъл да кажа за развитието на събитията през последните дни в България е, че от три десетилетия България вече е влязла в общността на демократичните страни. През последните дни сме свидетели на това, че демокрацията в България функционира с всичките симптоми и средства: отрицателни и положителни. Но това е демокрацията – да се чува гласът на народа! И когато дойде времето на изборите – народът да гласува свободно.

 

Визитка

Посланик Димитриос Хронопулос е роден през 1957 г. в Атина.

образование и обучение:

- Диплома за висше образование по право от Атинския университет
- „Основни принципи за взимане на решения“, Школа за управление „Джон Кенеди“ към Харвардския университет, 2002 г.
- „Стратегии на убеждаването“, Школа за управление „Джон Кенеди“ към Харвардския университет, 2002 г.

военна служба: Юни 1980 - октомври 1982, офицер от запаса

юридическа кариера: 1982 г.  -1983 г., адвокат и член на Атинската адвокатска колегия

заемани длъжности в държавната администрация:

- октомври 1983 г.: Министерство на външните работи, Дипломатическа академия
- октомври 1984 г. - ноември 1987 г.: Дипломатическо бюро на министъра на външните работи
- ноември 1987 г. – ноември 1991 г.: Посолство на Гърция в Анкара, Турция
- ноември 1991 г. – 1992 г.: Министерство на външните работи, Дирекция „Балкански държави“, началник на отдел
- 1993 г. – октомври 1994 г.: Президентство на Гърция, зам.-началник на Дипломатическото бюро
- октомври 1994 г. – октомври 1996 г.: Посолство на Гърция във Вашингтон, САЩ, съветник по политическите въпроси
- октомври 1996 г. – август 2000г.: Посолство на Гърция в Букурещ, Румъния, зам.-началник на дипломатическата мисия
- септември 2000 г. – август 2002 г.: Министерство на външните работи, Дирекция „Северна Америка“, зам.-директор и завеждащ отдел „САЩ“
- Септември 2002 г. – август 2007 г.: Постоянно представителство на Гърция в НАТО, съветник по въпросите на отбраната
- септември 2007 г. – януари 2009 г.: Министерство на външните работи, Дипломатическо бюро към зам.-министъра на външните работи по въпросите на икономиката и енергетиката, директор
- януари 2009 г. – юли 2012 г.: Министерство на националната отбрана, генерален директор по въпросите на националната политика в областта на отбраната и международните отношения
- август 2021 г. – октомври 2013 г.: Дирекция „ОССЕ и Съвет на Европа“, директор
- октомври 2013 г. – юли 2015 г.: Министерство на външните работи, Дирекция „ООН и международни организации, тероризъм, разоръжаване и морско право“, директор
- август 2015 г. – юни 2016 г.: Министерство на външните работи, дирекция „Отношения с Турция“, директор. Успоредно с това изпълнява и длъжността преговарящ по въпросите на демаркацията на морските зони
- юли 2016 г. – септември 2019 г.: Посланик в Румъния и постоянен представител в Международния съд на ООН, Международния наказателен съд, Организацията за забрана на химическите оръжия и други международни организации със седалище в Хага
- от октомври 2019 г. е посланик в Република България

чужди езици: Владее английски, френски и испански език

семейно положение: Женен за Ефросини Катопи, има двама сина.

 интервю на Оля Ал-Ахмед за BIG5

 

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар