Събота, 14 Декември 2019
Сряда, 05 Септември 2018 20:05

Андрей Пантев пред BIG5: Още сме с комплекси, щом само изтъкваме, че сами сме си извоювали Съединението, "силните" не ни донесоха успех и исторически поуки

"Гледаме в една посока, към най-силния, който обикновено е обявен за агресор. И нашата държава три пъти е обявявана за агресорка в историята. Нашето усилие винаги да сме със силните досега не ни е дало никаква предупредителна историческа услуга и поука. Самият факт, че изтъкваме, че сами сме си извоювали Съединението на България, свидетелства за нашите вечни комплекси за малоценност. Не трябва да променяме Националния си празник. Ако го нямаше Трети март, нямаше да има и Шести септември". Това заяви пред BIG5 историкът проф. Андрей Пантев по повод Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

- Проф. Пантев, много ваши колеги твърдят, че Съединението трябва да е Национален празник на България на мястото на Трети март, тъй като е извоювано от народа ни без чужда помощ. Съгласен ли сте с подобни твърдения?

- Самият факт, че изтъкваме, че сами сме си извоювали Съединението на България, свидетелства за нашите вечни комплекси за малоценност. Нима опълченците не са извоювали Освобождението ни, естествено, заедно с руснаците? Трети март за мен е по-значима дата, защото, независимо от последвалите разочарования, на европейската политическа карта се появява единица с името България. Повечето държави имат своите символи на национална празнична значимост именно от модерните времена.

- От ДПС, когато още беше председател Лютви Местан, предложиха 24-и май да бъде обявен за национален празник, за да няма кавги с Турция. Щеше ли това да бъде адекватно решение?

- Обявяването на 24-и май за национален празник е принизяване на делото на Кирил и Методий само за нас. Наша заслуга е, че това дело става част от една нова космополитна и християнска цивилизация. Нищо укорително няма в това Трети март да си остане Национален празник, защото без него нямаше да има Шести септември. По Простата причина, че нямаше да има какво да се съединява. 24-и май е значима дата също, но ние сами ще ограничим значението на този велик книжовен подвиг на тогавашните българи. Иначе нямаше как да си обясним как така нашия празник ще го празнуват в Украйна, и в Русия, и в Сърбия? Шести септември също не трябва да остане по-малко важен за нашето самочувствие!

- В много държави Националните празници са в деня, в който са получили своята независимост. Защо у нас това не беше прието?

- При балканските държави независимостта се постига след плюс – минус двайсетина години, когато те се обособяват като национални държави. Така се случва и при Гърция, и при Сърбия, и при Румъния… Сърбия получава независимост едва след Руско-турската война. Ако говорим за САЩ, там е друго, тъй като говорим за едноактна драма и едноактно постижение. Когато свършва войната за Независимостта на САЩ, други забележителни дати там нямат. Не може да копираме всичко само защото е направено там. Трети март за мен си стои като здрава традиция на нашата празничност!

- След 133 години какви са вашите изводи, може ли пак да е „съединена“ България?

- Ако под „съединение“ се разбира единомислие, то такова не може да има, защото дори и не е полезно подобно явление. Има една вътрешна, хоризонтална и битова ненавист, безпаралелна в нашата история, независимо какво сме преживели. Има кавга на опашката. Знаете, при един дребен пътен инцидент – хората се избват, за едно момиче – хората се колят, а за сметка в банката – се тровят. Не че не е било и преди това, но като мащаб всичко е стъписващо за нашето битие. Гледаме в една посока, към най-силния, който обикновено е обявен за агресор. И нашата държава три пъти е обявявана за агресорка в историята. През 1913, 1917, 1947 г. Нашето усилие винаги да сме със силните досега не ни е дало никаква предупредителна историческа услуга и поука.

Интервю на Васил Василев

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар