Събота, 11 Юли 2020

Вторник, 15 Октомври 2019 11:17

Пазачите на светлината

Днес се навършват 6 години от смъртта на Николай Петев

Това е един спомен от неговия близък приятел, колега и голям писател Любомир Левчев, който почина преди броени дни. И някъде горе и двамата, отново заедно, продължават да пазят светлината на фара…

 

ГОСПОДАРЯТ НА КОРАБНИТЕ ПЛАТНА

Дали разноликата писателска участ избра творческия път на Николай Петев или той сам постигна най-трудния подвиг – да покориш собствената си съдба? И днес не мога да кажа.

Младият мъж би трябвало да прилича на беглец от казармите. Точно така ми го представиха неговите загрижени приятели. Всъщност, свободата си го беше харесала. Позволи му да завърши журналистика в София и след това отново го насочи към същата специалност в Лвов. Предварителните условия изисквали студентът с пагони да отдаде бъдещето си на армията. Опитът ми да разговарям с военния министър Добри Джуров за освобождаването на Петев от строгия военен строй завърши с голям скандал и никакъв успех. Генералът беше обиден, че някой се опитва да нарушава правилника и да краде кадри.

Такъв ще помня приятеля Николай Петев до край на живота му – все някакви сили воюваха за него или против него. А той бе въоръжен само с една, почти детска, усмивка. Все някакви красиви девойки го спасяваха от разгром в последния момент. И тези хепиенди не бяха 5, а доста повече от изброените във фамилното име.

Страстта на Николай към литературата винаги побеждаваше. Беше приет в Съюза на писателите и бързо бе избран да оглави Кабинета на младия писател. Там бе пълно с признати и непризнати гении. Злите езици твърдяха, че Петев направил от тях „Корпус за бързо реагиране“ в служба на справедливите решения на писателските проблеми и на писателското ръководство.

Истината е по-друга и вината си е моя. Споделих публично, че СБП се нуждае от подмладяване.

Историческата промяна го завари като главен секретар на СБП. Писателският конгрес не го преизбра. И бившият военен кореспондент трябваше да се заеме с частен книгоиздателски бизнес. Не зная с какво сърце е работил, но и в тук му провървя. Във времето на избухващите омрази, той запази приятелствата си.

Освен писателски талант, Николай Петев притежаваше заложбата, да не кажа страстта, на строител. Не познавам от нужната дистанция и в детайли строителната, урбанистична дейност на Николай. И пак ще повторя, че вината си е в мен самия. Но здравословни и други поболяващи причини ме откъснаха почти напълно от живота на СБП.

Като пропускам детайлите, ще кажа, че в съзнанието ми обаче ще остане завинаги образът на един достоен творец, който можеше да съчетава духовното и материалното и по този начин да мисли за бъдещето на културата.

Друго едно строителство, на което Петев се отдаваше, беше поддържането и разширяването на старите писателски връзки със съседни и далечни творчески съюзи, сродни на нашия. За тази дейност на приятеля Петев доказателство ни дават многото български и чуждестранни отличия, с които е удостоен. Трудно ми е да изредя наградите му, но той особено ценеше руските и балканските литературни отличия.

В непредвидения ранен край на живота Николай работеше над една книга /нова версия на по-ранната му творба „Фарът и неговият пазач“/, пълна със символи, предчувствия и предсказания – „Фарът, пазачът и вятърът“. Сякаш Петев е искал да назове с три думи смисъла на своя живот на брега между настоящето и бъдещето. Фарът /не ще и съмнение/ - това е крепостта на водещата светлина. Пазачът – това е човекът, който дава смисъл на посоките. И накрая – вятърът... Ние го чуваме, но не го виждаме. Той е символът на нашата съдба – господарят на корабните платна и знамена.

Любомир Левчев

Резултат с изображение за николай петев и любомир левчев

Любомир Левчев и Николай Петев

КАПРИЗ № 13

На Николай Петев

Нехаен стих –
шега в писмо последно,
навярно непрочетено до края...

Сега
аз,
сам на себе си облегнат,
на себе си шептя: Дай пак да помечтаем!

Че някой ден ще ни четат под лупа.
Ще душат тънките иносказания.
И ще изскочи като призрак от хралупа
тогава премълчаното страдание...

Сега
аз
гледам този лист и спомен,
оставен на прозореца, затиснат с очилата.
Като ужасно бяло насекомо
с неясни надписи върху крилата.

И ето –
Слънцето
през кръглите стъкла
чете стиха,
чете века през лупа.
Лъчът пронизва с огнена игла
хартия, знак и трепет неподкупен.

Избухна пламък.
Лумна и пердето.
И изгоря прозорецът и стряхата,
и битието,
и небитието.
А тези тайнствени слова не изгоряха.

Резултат с изображение за николай петев и любомир левчев

Николай Петев, Иван Гранитски, Кеворк Кеворкян и Любомир Левчев

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 15 Октомври 2019 11:17
    ЛЕВЧЕВ

    Кеворк Кеворкян към Антон Дончев: Господин класик, не беше ли по-човешко друго да кажеш: че Левчев трябва да влезе в учебниците? Какво щеше да ти стане, ако си беше превъртял езика?

  • Вторник, 15 Октомври 2019 11:17
    Последно сбогом с Любомир Левчев

    Интелектуалци, творци, политици и граждани на опашка пред Народната библиотека, за да отдадат почит на големия поет, който почина на 25 септември на 84-годишна възраст

  • Вторник, 15 Октомври 2019 11:17
    На 84-годишна възраст почина Любомир Левчев


    На 84-годишна възраст е починал Любомир Левчев, съобщи „Фокус“.

    Любомир Спиридонов Левчев е български поет и писател, народен деятел на изкуството и културата.

    Баща е на поета Владимир Левчев и на художничката Марта Левчева.

    Роден е на 29 април 1935 г. в Троян. Завършва гимназия в София и висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Библиография и библиотекознание“ към Философско-историческия факултет.

    Първата му книга „Звездите са мои“ е издадена през 1957 г., а общо 58 негови книги са преведени в 36 страни. Автор на три романа и на сценарии за филмите „Мълчаливите пътеки“, „Гибелта на Александър Велики“ и „Сладко и горчиво“.

Оставете коментар