Сряда, 27 Май 2020

Петък, 03 Април 2020 15:31

"Живите затварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите!“

С цялата любов на Земята - сега и завинаги! 86 години от рождението на големия писател, историк и фолклорист Христофор Тзавелла

 

"Аз, като последователен потомък на един род, който с векове е воювал за едно разумно единство и народностно съхранение на балканските християнски народи, преди етническата принадлежност поставям само човешкото достойнство: това поведение, което създава насъщни хуманни стойности, а не онова, което грабва и руши като звяр, полудял от глад. Никоя разруха не води към сполука, а човекът е сътворен да създаде този "рай". Неговото грехопадение го е принудило да го напусне завинаги и в тъмнината на умопомрачението да потърси честта като спасение и факел, пръскащ светлина за осъзнаване..."

Думите са на Христофор Тзавелла, роден на днешния ден преди 86 години. Големият български писател, историк и фолклорист си отиде от грешния ни свят преди две години.

Тзавелла вярваше, че народ, който не познава миналото си, ще го преживее отново. Затова с творчеството си показваше корените ни и в същото време ни даваше и криле за големия свят.

Човек на честта и дълга, в историческите си трудове представя фактите, без да се страхува да ги изложи такива, каквито са. Той е една от най-невероятните личности на съвремието ни и не случайно някои анализатори го наричат възрожденец от по-ново време.

Тзавелла е роден в Егейска Македония, в гръцкото село Руля, през 1934 година.

Баща му е от видния сулиотски клан (православни албанци) Тзавеллас, който род е един от създателите и военните стратези на Сулиотската федерация в Епир, Гърция, оказали яростна съпротива срещу борбата за разширяване автономната власт на Али паша Янински. Към рода принадлежат национални гръцки герои като Ламброс Тзавеллас, Фотос Тзавеллас и Кицос Тзавеллас.

Майка му е от рода на войводата Илия Дигала. По време на Гражданската война в Гърция в 1948 г. като част от т.нар. педомазома е изведен като дете от комунистическите части извън Гърция като дете бежанец и заминава за град Ружнава, Словакия.

Между 1948 – 1954 г. израства като юноша в Чехословакия. Учи във Висшия строителен институт в Бърно, а в 1954 година с помощта на Червения кръст заминава за Торонто, Канада, където сътрудничи на вестниците „Ново време“, „Български глас“ и „Народна воля“.

В Канада е основоположник на радиопрограмата „Македонски радиочас“, която води по радиостанция CKFH-1400, и главен редактор на вестник „Македонски живот“.

Следва Английски език и литература в Блурския колеж (1955-1959), а през 1960-1961 г. - Режисура в Ню Йорк. През 1964 година се установява в България и завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“.

Става първият носител на републиканската аспирантска стипендия „Кирил и Методий“. От 1980 година завежда „Направление за фундаментално документиране на духовния мироглед на българския народ“ в Института по култура към Комитета за култура и БАН. Събрал, изследвал и систематизирал народно творчество от Македония: 26 000 песни, 12 000 приказки, 334 000 поговорки, 60 000 клетви, 10 000 гатанки, 12 000 ругатни, 223 обноски, 1200 благословии, 600 прокоби, 400 надгробни оплаквания, 1000 еротикони и 1800 легенди и предания.

Автор е на няколко стихосбирки. Под негова редакция са издадени Спомените на „Анастас Лозанчев, член на Главния щаб на Илинденското въстание в пределите на Битолския вилает“, 2007, „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, както и биографична книга за живота на свещеноиконом Търпо Поповски – „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“, 2003. Автор е на книгите „Глаголици“ и „Кирилици“, написани на английски език и преведени от Владимир Свинтила, както и на тома „Образът на Русия в българските народни песни от Мизия, Тракия и Македония“, 2009 и др.

През 80-те години на XX век е автор и водещ на телевизионната поредица „Потомците разказват“ по Българската национална телевизия.

Тзавелла е полиглот: твори на гръцки, словашки, чешки, английски и български език.

На видеото: Христофор Тзавелла за Македонския въпрос във „Всяка неделя“ на Кеворк Кеворкян

Медия

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар