Проф. Кирил Топалов: Най-трудно се прекрачва прагът от робството към свободата

0
642
Мнозина се питаха – а бе, откъде изскочиха веднага след промяната млади и вещи в грабителството банкери, бизнесмени, търговци на едро, енергийни магнати, медийни босове и всякакви други „специалисти“, как се става милионер във време, когато народът умира от глад и мизерия. И от къде им дойдоха първите милиони? Казват, че им ги бил раздал Луканов. Не е изключено, може би и затова си отиде така внезапно и рано. Аз не се питах откъде са изскочили, бях ги видял в онази профсъюзна школа. Така управляващата до 10 ноември политическа сила отне бъдещето на България и отново си го присвои само за себе си. Но независимо от всичко, вече живеем в различна държава.

 

Проф. Кирил Топалов: Руският патриарх призна, че Русия се покръства с  български книги през Х векКакто за по-голямата част от българския народ, така и за мен, датата 10 ноември носи знака за голямата промяна, която настъпи в живота на нашето общество. Вярно е, че тя започна като типичен дворцов преврат, но този преврат все пак отпуши лавината на голямата промяна, която не бе желана точно такава от „превратаджиите“, но в края на краищата България се приобщи към голямото европейско семейство на свободните демокрации.

В този ден – 10 ноември 1989 г. – аз изпитвах студентите по възрожденска литература. По едно време влетя някакъв млад аспирант (или асистент, не помня вече) с викове, че тиранът е паднал, да живее свободата, и излетя от кабинета. Знаех, че се правят всякакви провокации, и реших да доизслушам студентката, която говореше, но след малко влетя друг наш асистент с почти същите викове и заяви, че е имало пленум, на който Живков е свален от власт. Тогава прекратих изпита, казах на всички, които си готвеха въпросите за изпита, че им пиша шестици, тъй като не мога да им пиша седмици, както е било, когато някога се е родил престолонаследникът Симеон, защото няма да ги признаят в канцеларията, грабнах си чантичката и излетях и аз от кабинета, а откъм „Яйцето“ вече много гласове пееха нестройно, но ентусиазирано, „Марсилезата“…

Най-голямото постижение не би могло да се назове еднозначно, но ако трябва да се определи накратко, то би означавало възстановяването след половин век на политическата демокрация с възможността да се изразяваш свободно, многопартийната система, плурализма на мненията и политическите предпочитания, а в икономиката – край на господството на държавата, възможност за развиване на личната инициатива, въобще цялостна промяна на функциониране на икономическите механизми. За такива като мен, които милиционерите сваляха от писателския микробус преди Петрич, защото там било гранична зона, промяната означаваше и отворена врата към големия свят, която след една кратка специализация в Гърция ми бе затворена.

Трябва да призная, че, подобно на много хора, посрещнах промяната с радост, участвах във всички големи прояви, като шествия, митинги, окупации (на Университета, на Орлов мост, на Парламента и на какво ли още не), Град на истината и т.н., но от ума ми не излизаше една случка от година и половина преди тези събития. През пролетта на 1987 година ми се обади, че е в София, един мой американски приятел, професор по мениджмънт, познавах го от една конференция в София. Заразправя ми той, че в България до две години ще има коренни обществено-политически и социални промени, че ще има многопартийна система, капитализъм и свободен пазар и че той заедно със свои колеги от други страни е поканен тук срещу много висока заплата да чете лекции по мениджмънт на специално подбрани млади хора. Гледах го изумен, а той ме заведе в онзи голям комплекс край шосето малко преди Бистрица, която тогава се наричаше Профсъюзна резиденция (или школа) и която наистина бе изпълнена с млади и добре облечени хора, почти като извадени от калъп, а той каза делово – ето, тези хора ще ви управляват. Идвай да слушаш моите и на колегите ми лекции, за да знаеш как да правиш бизнес. Възроптах, че бизнес никога няма да мога да правя, защото съм писател и учен, сиреч негоден за подобна дейност като тази, за която готвят хората тук. Тогава – каза той – ще бъдеш беден и гладен, чака ви страшна инфлация и още куп други беди. И позна.

Мнозина се питаха – а бе, откъде изскочиха веднага след промяната млади и вещи в грабителството банкери, бизнесмени, търговци на едро, енергийни магнати, медийни босове и всякакви други „специалисти“, как се става милионер във време, когато народът умира от глад и мизерия. И от къде им дойдоха първите милиони? Казват, че им ги бил раздал Луканов. Не е изключено, може би и затова си отиде така внезапно и рано. Аз не се питах откъде са изскочили, бях ги видял в онази профсъюзна школа. Така управляващата до 10 ноември политическа сила отне бъдещето на България и отново си го присвои само за себе си. Но независимо от всичко, вече живеем в различна държава.

Младите поколения не знаят какво означава да ти запечатват радиото така, че да можеш да слушаш само Радио София, а ако те хванат, че слушаш например Радио Лондон, отиваш на лагер, от където най-често не се връщаш. Същото ти се случва, ако играеш рок, ако разказваш политически вицове, ако носиш тесни панталони или тясна пола, ако се опиташ да напуснеш прекрасната си родина нелегално през границата, която пази държавата-затвор, тъй като не те пускат да излезеш легално, и т.н., и т.н. Младите не го знаят, старите не им го казват, за да не ги травмирали, забравяйки (или от простотия незнаейки), че забравеното минало е много вероятно бъдеще. Даже и престъпно лъжат децата и внуците си, че онова, предишното, е било по-хубаво, доказвайки старата максима, че най-трудно се прекрачва прагът от робството към свободата, която всеки народ си заслужава такава, каквато си я направи.

——–
Проф. Кирил Топалов, литературен историк и дипломат. Анализът е направен специално за Агенция БГНЕС.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here