Красимира Хендри е журналист с дългогодишна кариера като редактор “Международни новини” в BBC World Service. Работила е в новините на Ефир 2, БНТ, а впоследствие преминава през американската медия CNN и Al Jazeera в Лондон. През 2019 година създава и ръководи няколко успешни инициативи за развитие на млади таланти в ВВС “Future Voices“ и за подкрепа и развитие на жени на лидерски позиции в медиите “Women in development“. В интервю за wow-media.bg разказва за пътя си към върховете на журналистиката
– На базата на дългогодишния си опит като журналист, какъв съвет бихте дали на младите, все още неопитни журналисти?
– Бъдете образовани, четете много и се учете от големите имена в бизнеса. Анализирайте работата им, търсете отговор на въпроса кое ги прави интересни и успели. Използвайте всяка възможност за обучение по вашата специалност, следете как се променя медийният пазар – това ще ви направи конкурентни и ще ви даде знания. Ходете на практики, дори да са неплатени, развивайте мрежата си от контакти постоянно. Не се отказвайте. Учете се от големите, но разказвайте историите на малките хора.
– Разкажете ни малко повече за първите си стъпки в журналистиката…
– Започнах работа като стажант-репортер още докато бях първа година студентка във Факултета по Журналистика. Специализирах Радио-Журналистика и затова естествено търсех възможности в Националното радио. Тогава все още нямаше частни радиостанции. Говорим за 80-те години на миналия век, все пак. Започнах в Нощния блок на програма Христо Ботев, в предаването на Антон Митов. Говорехме си със слушатели цяла нощ, а през деня бягах от лекции, за да записвам интервюта, които след това излъчвахме по време на нощното дежурство. Там се научих как да задавам въпроси и да говоря с хората, аудиторията която ни дава работа. Най-значителната част от кариерата ми в България премина през Националната телевизия, където работех като репортер и водеща на новините на Ефир 2. Там за пръв път в българското медийно пространство разработихме формата „новини на всеки кръгъл час“.
– Вие несъмнено сте пример за журналист, успешно реализирал се в чужбина, винаги ли сте искали да работите извън пределите на България и как го постигнахте?
– Аз всъщност никога не съм искала да работя в чужбина. Най-малкото, защото моят английски по онова време не беше на broadcast level. Заминаването ми за Великобритания в средата на 90-те години съвпадна с много тежката политическа обстановка в България и със свалянето ми от екран като телевизионна водеща по чисто политически причини. Това ме накара да осъзная, че аз никога няма да имам място в една информационно репресирана държава, каквато беше България по онова време. Бях поканена на шестмесечен стаж в Institute for War and Peace Reporting (IWPR), който съществува и днес. Те явно видяха нещо в мен и не само продължиха стажа ми, но и ме изпратиха на специализиран курс по английски. След около година вече работех като журналист на свободна практика, отначало и много бегло за Българската Секция на BBC, а по-късно спечелих работа като продуцент в BBC NEWS. Тогава за мястото кандидатстваха 20 човека, но те избраха мен. Аз може би бях първата чужденка в този нюзрум. Искам да ви кажа, че никак не ми беше лесно да се доказвам в тази среда. В България аз бях телевизионна водеща, а в Лондон започнах от първото стъпало. Моята кариера не е свързана само с BBC. В професионалното ми портфолио влизат и AL JAZEERA и CNN.
В момента, след 22 години живот и работа във Великобритания, кариерата ми наистина се развива с много бърза скорост, водя програми за развитие на жени, обучавам колеги на професионално развитие, а през 2019 оглавих най-успешната платформа на корпорацията за привличане на нови многоезични таланти в BBC Future Voices.
За да работиш като журналист в международна среда, трябва да познаваш жаргона на професията, различните видове аудитория, да можеш да пишеш и да комуникираш правилно. Дори погледнато от България да изглежда, че пазарът на западните медии е голям, това всъщност не е така. Колегите в този бранш се познаваме и често общуваме било на социално, или на професионално ниво. Именно затова е толкова важно какво име ще си създадеш още в самото начало.
– Как преминава един Ваш ден като главен международен редактор на BBC World Service?
– Денят ми обикновено започва в 7 сутринта с много кафе . Заради пандемията повечето от екипите, с които аз взаимодействам, работят от вкъщи. Моя задача е най-късно до 8 да съм наясно къде по света какво се случва и да съм готова да участвам в няколко редакторски срещи, на които да обсъдим какво можем да предложим на аудиторията. Аз работя с 41 езикови служби, пръснати по целия свят и моята задача е да направя труда им видим за останалата част от BBC News. Както знаете, в новините няма еднакви дни и всеки ден е различен, с различна новинарска динамика. В момента наш приоритет са дигиталните платформи и как да модулираме в тях информацията, с която разполагаме.
– В работата си сблъсквали ли сте се с цензура?
– В България постоянно. Тук не толкова много, никога с политическа цензура.
– Кои три качества най-много се ценят във Вашата професия?
– Различните нива в новините изискват различни качества. В моята сфера, най-важно е да знаеш големите цели на корпорацията за следващите 5 години. А иначе в ежедневието – да можеш да разпознаеш талант, да реагираш бързо, да си фокусиран и не на последно място, да можеш да обясниш ясно на екипа си какво се очаква от тях. Да бъдеш добър комуникатор.
– Можете ли да разкажете една забавна или една вдъхновяваща история от времето, когато сте “прохождали” в професията?
– Преди много време, докато прохождах като водеща на новини в Ефир2, бях страшно притеснена преди ефир. Така си гълтах граматиката, че едва можех да си прочета аутокюто. Нас никой не ни обучаваше как да водим – нещо, което сега абсолютно ме шокира, как изобщо е било възможно.
И преди един такъв ефир, един от монтажистите ми предложи да влезе в студиото с мен докато водя, за да не се притеснявам и да си мисля че му говоря на него, а не на хиляди зрители… Хубаво, но нито аз, нито той бяхме изчислили, че последният кадър на новините е в общ план и обхваща цялото студио. Така този колега влезе в кадър изправен до мен.
Няма да ви казвам на какво ни направи ръководството на следващия ден, а това завинаги ще остане един от най-смешните моменти в моята кариера. С въпросния човек и до ден днешен сме приятели и продължаваме да се заливаме от смях на тази случка.
– Ако трябва да опишете себе си в едно изречение, как би звучало то?
– Аз не приемам “не” за отговор и когато си наумя нещо, независимо дали е в професионален или в личен план, няма земна сила, която да ме спре да го постигна.
– Кое е най-голямото Ви постижение?
– Двете ми дъщери.
Автор: Вяра Николова, wow-media.bg