„Това е моето сърце, което бие лудо за теб…”

0
462
Пет стихотворения от Жак Превер (4 февруари 1900 – 11 април 1977 г.) в нов превод

 

Ден първи

Постели бели в гардероба
Постеля червена в едно легло
Едно дете в майчината утроба
Майка му в болки и тегло
Бащата в един коридор
Коридорът в една къща
Къщата в градски двор
Градът обвит в нощта
Смъртта, скрита в един вик
И детето, поело дъх в този миг.

Хубавото време

Гладна премръзнала изгубена
съвсем сама без петаче
девойка на шестнадесет
неподвижно изправена
площад Конкорд
петнайсти август по пладне.

Тази любов

Тази любов
Така бурна
Така крехка
Така нежна
И безнадеждна
Тази любов
Хубава като деня
Лоша като времето
Когато лошо е то
Тази любов така истинска
Така красива
Така щастлива
Така игрива
Така осмивана
Трепереща от страх като дете в тъмното
И така сигурна в него
Като мъж спокоен в средата на нощта
Тази любов, която кара другите да се страхуват
Която ги кара да общуват
Която ги кара да пребледняват
Тази любов така търсена
И от нас все чакана
Уловени ранени стъпкани убити отречени забравени
Защото ние сме уловили ранили стъпкали убили отрекли забравили
Тази любов – цялата
Толкова жива все още
Така обляна от слънце
То е твоето
То е моето
То е на лятото
Това нещо винаги ново
Което не се промени
Истинско като дръвче
Потрепващо като птиче
Топло и живо като лято
Ние можем двамата
Да отиваме и да се връщаме
Можем да забравим
И после отново да заспим
Да се събудим страдащи остаряващи
И още да спим
Мечтаейки за смъртта
Да ни пробудят усмивката и смеха
И да се подмладим
Нашата любов остава там
Упорита като глупостта
Жива като желанието
Жестока като паметта
Глупава като съжалението
Нежна като спомена
Студена като мрамора
Красива като деня
Крехка като децата
Гледа ни и се усмихва
И ни говори без да казва нищо
А аз слушам треперейки
И крещя
Викам за теб
Викам за мен
И те умолявам
За теб, за мен и за всички, които се обичат
И са се обичали
Да, викам я
За теб, за мен и всички други
Непознати
Остани там
Там където си
Там, където беше преди
Остани там
Не помръдвай дори
Не си отивай
Ние обичаните
Те забравихме
Но не ни забравяй ти
Нямаме нищо друго освен теб на земята
Не допускай да ни обгърне студа
Много далеч все още
И без значение къде
Покажи ни, че те има
След много време в края на една гора
В гората на спомените
Появи се неочаквана
Хвани ни за ръка
И ни спаси.

Някой чука

Кой е там?
Никой
Това е моето сърце,
което бие лудо
за теб.
А отпред
мъничката бронзова ръка
на голямата дървена врата
не мръдва
не трепва
с пръстче дори,
да ме спаси.

Отчаянието е седнало на пейка

В карето на квартала
На пейка стара
Мъж седи минувачите вика
С очила и дреха сива
Пуши фас на пейка стара
Вика те като минаваш
Или просто прави знак
Не го поглеждай
Не го слушай
Просто отмини
Престори се, че не виждаш
Престори се, че не чуваш
Забързай крачка отмини
Ако го гледаш
Ако го слушаш
Той ти прави знак и нищо и никой
Не може да ти попречи да седнеш и ти
Тогава той те гледа и се усмихва
И ти страдаш ужасно
А мъжът продължава да се усмихва
И ти се усмихваш със същата усмивка
Точно
Повече се усмихваш и повече страдаш
Ужасно
Повече страдаш и все повече се усмихваш
Безнадеждно
И оставаш там
Седнал скован
Усмихвайки се от пейката
Деца играят наблизо
Минувачи преминават
Спокойно
Птици отлитат
Сменяйки едно дърво
С друго
Но ти оставаш там
На пейката
И знаеш
Че никога вече няма да играеш
Като тези деца
Оставаш на пейката и знаеш
Че вече няма да минаваш
Спокойно
Като тези минувачи
Оставаш на пейката и знаеш
Че никога вече няма да замениш
Това дърво с друго
Като тези птици.

© Жак Превер
© Превод от френски: Даниела Соколова

AFISH.BG

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here